Отскоро при компютърните фирми се предлагат няколко модификациина процесора AMD Athlon с ядро Palomino, пакетиран в кафяв органичен корпус, за разлика от предишния AMD Athlon с ядро Thunderbird, който бързо се превърна в любимец на overclocker-ите и който беше пакетиран в керамичен корпус.

Както може би знаете, overclock-ът на AMD Thundebird се свеждаше до "отключване" на множителя на процесори, което, стига дъното ви да поддържа позволява от BIOS (или чрез jumpers) да се промени стандартния за конкретния процесор множител и по този начин процесорът да тръгне на по-висока честота, без да се налага при това да се увеличава стандартната честота на шината и свързаната с нея честота, на която работят PCI и AGP слотовете.

Вариантът с отключването на множителя и за предпочитане, дори само поради причината, че се ускорява (overclock) само процесора, а всички други системни компоненти работят на стандартната за тях стабилна честота.

Отключването на множителя на AMD Thunderbird се свеждаше към свързване на изведените от горната страна на процесора контактни площадки L1, общо 9 на брой, което лесно се изпълнява с помощта на обикновен молив с по-мек графит, с който се рисуват четирите т.нар. "мостчета". От техническа гледна точка, за отключването на множителя на Palomino, зададен фабрично с помощта на L3 и L4 мостчетата, трябва по същия начин да се свържат L1 контактите. За съжаление, конструктивно това става по по-различен начин.

За да усложнят живота на overclocker-a :) (но не допускайки грешката да изключат напълно възможността за отключване на множителя), инжeнерите от AMD са реализирали конструктивно различен от Thundebird начин на извеждане на L1 мостчетата на повърхността на процесора. От една страна, с помощта на лазер между контактните площадки на четирите L1 мостчета (10 контактни площадки) са прогорени вдлъбнатини, от друга-на дъното на тези вдлъбнатини има проводящ участък, който не трябва да се свързва с нищо друго (отпада запълването на вдлъбнатините с проводящ материал при свързването на мостчетата), и като капак, моливът вече е неподходящ за свързване, т.к. графитът, макар и да е проводник, за Palomino има вече неподходящо голямо съпротивление :( Е, отчаяхте ли се вече? Спокойно, начин за отключване на множителя на Palomino има, и той не изисква кой знае каква умения и материали. Ето какво ще ви е необходимо за целта:

1. Разбира се, процесор Athlon с ядро Palomino и дънна платка, ПОЗВОЛЯВАЩА от BIOS или с помощта на jumpers да се променя множителя на процесор с отключен такъв

2. Проводящ сребрист лак, с който ще свържем мостчетата L1 (продава се, например в Conrad на бул. Прага в София)

3. Качествена безцветна лепенка

4. Каноконлит или друго бързосъхнещо непроводящо лепило за запълване на вдлъбнатините между мостчетата L1

5. Плосък,тънък и остър нож или скалпел за премахване на остатъците от лепило или лепенка

6. Измерветелен уред (по възможност цифров) с достатъчно тънки сонди за измерване на съпротивлението между контактните площадки

7. Чифт сръчни ръце+добри очи :)

Е, след като имаме всичко изброено дотук, можем да пристъпим към "операцията":

I. Изваждате процесора и го слагате на обезопасена от статични заряди непроводяща повърхност. На този етап ще запълните (и едновременно с това изолирате намиращите се на дъното им контакти) вдлъбнатини между L1 мостчетата с каноконлит (или каквото друго сте приготвили...).

Едно малко лирично отклонение... Първия ми процесор от AMD, тогава просто AMD K7 Athlon@500 MHz slot A успя да тръгне на над 800 (!) MHz, но за целта се наложи да се презапояват ръчно микроскопичните резистори, с които се настройваше множителя, напрежението и честотата на процесора. Не ме питайте какво стана след няколко презапоявания..(надигнаха се пистите на платката)... Сега процесът е доста по-безобиден и лесен за изпълнение...

За да се избегне, обаче, попадането на непроводящия материал (изолатор) върху контактните площадки на мостчетата, ще се наложи те да бъдат "отрязани" и изолирани с помощта на безцветна лепенка от вдлъбнатините, които ще запълвате. Въоръжете се с търпение, пийнете кой каквото пие, за да спре треперенето на ръцете, и залепете безцветнета лепенка точно до края на контактните площадки, така, че между тях да остане тесен неизолиран канал, в който са разположени 5-те вдлъбнатини:

Забравих да ви кажа, че за да изпълните тази операция възможно най-лесно е добре да отстраните малкото кръгче в близост до мостчетата (после ще го залепите там), и да проверявате резултатите от дейността си с възможно най-силна лупа.

Сега идва ред на лепилото. Изстискайте малко количество от него в канала между лепенките, точно над вдлъбнатините, не прекалявайите с количествата! Достатъчно е само да се покрият вдлъбнатините! Не е необходимо да се размазва лепилото по целия процесор, а също така не е добре да си залепите пръстите за него ;)))

След нанасянето на лепилото оставяте то да изсъхне добре (някъде около 10-15 мин, освен ако не сте се опитали да залепите процесора за бюрото :), и отлепете внимателно безцветната лепенка от повърхността на процесора. Използвайте ножа за да си помогнете и да отстраните остатъците от лепилото и излишъците му, изпъкваши над нивото на мостчетата. Донякъде последното действие напомня рязане на кашкавал, не е добра идея да стържете много-много с ножа, по-добре се опитайте да го приплъзнете по повърхността на процесора, сваляйки (режейки) тънък слой лепило.

II. Идва ред на втория етап в отключването на множителя-рисуването на мостчетата между 10-тте контактни площадки на L1 с проводящ лак. Всяко едно мостче се обикаля с лепенка индивидуално, за да се избегне засягането на съседните (те са разположени много близко, за да си заслужава многократни усилия по нанасянето на лака без обособяване).

В интерес на истината, аз се опитах и успях да нанеса лака с помощта на игла, която потопих в лака, процесорът "изгря" (не "изгоря") като отключен, но явно мостчето не е било качествено нарисувано и след известен брой рестартирания престана да се разпознава като отключен. Затова препоръчвам да използвате безцветната лепенка за изолиране на всяко едно мостче последователно, качественото (дебело) нанасяне на лака, свързващ контактните площадки, и внимателното отлепване на лепенката след засъхването му (случи ми се да отлепя цялото нанесено върху процесора "покритие"). Така последователно се "рисуват и петте мостчета, с изчакване необходимото за изсъхване на лака време (моя лак съхне за няколко минути, може да опитате първо да намажете някъде другаде и да видите колко време ще му трябва, за да не се размазва).

III. Идва време за финалната проверка на всичко направено дотук, извършвана с измерващ съпротивление уред.

Първо, трябва да премерите, дали има късо съединение междо контактните пластини, намиращи се в двата края на направените от вас 5 мостчета, като за целта трябва да премерите съпротивление, равно на 0 ома между краищата на всяко едно мостче. След това проверете, дали има късо между всеки две съседни мостчета. Ако случайно има, с помощта на ножа ще трябва да прорежете (или прережете) проводящия лак по дължината на мостчетата в областта между тях, там, където уредът е отчел, че има връзка.

Имайте предвид, че надписите L1, L2 и т.н. върху процесора имат галванична връзка с електрическата му схема и нe трябва да има връзка между тях и мостчетата ( на илюстрациите те са оградени с кръгчета) !! Внимавайте за това още докато нанасяте проводящият лак и ако трябва ги изолирайте предварително!

След като всичко е проверено, идва моментът на най-повдигащият адреналина момент-"паленето" на системата с нoвонаправеният множител-free процесор.

В моя случай съм използвал Palomino 1600+ (PR), реално работещ на честота 1400 MHz (10,5x133), множител 10.5, дъно ASUS KT266-E с VIA KT 266A чипсет, позволяващо промяна на множителя и напрежението на процесора. Това всъчност е без особено значение за вас, просто във вашия случай трябва да се опитате да изберете някой по-висок от стандартния или за вашия процесор множител и ако след рестарта компютъра тръгне на нова честота, честито! Опитът за отключване е бил успешен, сега идва ред на същинското overclock-ване, а промяна на напрежението, налучкването на множителя, осигуряването на подходящо захранвене и т.н, но това е друга тема...

Забележка. Тъй като не успях да направя с моя цифров апарат Kodak DC210 достатъчно ясни снимки на описаните по-горе действия (макрофотографията не му е най-силната страна), в материала съм използвал и няколко снимки, публикувани на сайта tomshardware.com.

P.S. На запад в продажба вече се появиха в продажба комплекти за "отключване" на множителя:

на мен ми се вижда недостатъчно за описаното по-горе...