Не за първи път ще направим сравнение на някакви нови компоненти, въпреки че ще е за първи път, когато ще сравним възможностите на два процесора от конкурентните лагери - AMD и Intel. По-интересното в случая е, че не сравняваме точно еднакво поколение процесори.

В миналото всички бяха свикнали Intel първи да показват какво могат да направят с новите технологии, като AMD послушно изоставаше в това и представяше процесора си от ново поколение малко след конкурента си Intel. За разлика от преди, този път AMD бяха първи, като показаха процесора си от ново поколение K8. Или Hammer, можете да му викате с едно от многобройните имена - K8, Hammer, Athlon64 и т.н.

Intel от своя страна показаха....... Prescott, но само на хартия. Проблемите явно са много, пък и Intel изглежда влизат във все нови и нови проблеми, защото Prescott се забави прекалено много. Да, факт е, че има вероятно около 10-20 броя процесори Prescott с честота 2.8GHz, които се знае че съществуват. Но това в днешно време не означава почти нищо.

И така, в момента на излизането си, Athlon64 и Opteron процесорите имаха за конкуренция "старите" P4 процесори - нещо, което е добре дошло за AMD, защото и те много добре знаят, че Northwood ядрото, вече на повече от година и половина е към своят край - и технологичен и производствен. Така за момента за Athlon64 остана да се бори с флагмана ( все още ) при Pentium 4 - 3.2GHz C, докато за Opteron пък остана да се занимава с 3.2GHz XEON процесора.

Изненадващо за всички обаче, Intel от никъдето обявиха нов процесор - P4 Extreme Edition. Чудното в ситуацията беше, че този нов процесор не присъстваше в никакви Road Map на Intel от когато и да било. Да не говорим, че този нов процесор не представляваше нищо друго, ами P4 Northwood процесор с добавени допълнителни 2MB L3 кеш в процесора. Най-накрая се оказа, че виделите се в чудо Intel са взели XEON MP ядрото с 2MB L2 кеш, измъкнали са го от Socket601, вкарали са го в Socket478 и го предлагат като P4 Extreme Edition.

AMD Athlon64 получи нов конкурент, който има потенциала да се бори доста успешно. Така вече разграничаваме три категории - Athlon64 срещу 3.2С P4, Athlon64FX срещу P4 EE и Opteron срещу XEON. Както се казва - картинката беше голяма и шарена.

За съжаление към момента на писането на статията нямаше никакви надежди да се сдобия нито с Athlon64 FX нито с P4 EE, така че реших съвсем логично да сравня другите два Desktop процесора - Athlon64 и 3.2C P4.

Нека шоуто да започне.

Процесорите

AMD Athlon64

{ снимката е само за сравнение, това не е тестовата бройка }

1. Съвместим с наличните 32bit приложения
- Поддръжка на SSE, SSE2, MMX, 3D Now! instruction sets.
- Безпроблемна работа със съвременните 32bit операционни системи и драйвери.
- On-Chip APIC

2. AMD64 технологията
- поддръжка на AMD64 разширения и инструкции.
- 64bit целочислени регистри, 48bit виртуално адресиране, 40bit физическо адресиране.
- 8 нови 64bit целочислени регистъра ( общо 16 ).
- 8 нови 128bit SSE/SSE2 регистъра ( общо 16 ).

3. Вграден контролер за паметта
- ниска латентност и висока пропусквателна способност.
- Поддръжка на 72bit DDR памет с честота 100. 133.166, 200MHz.

4. HyperTransport технологията за вътрешна връзка.
- Поддържа двупосочна, 16bit връзка с пропусквателна способност от 3.2GB/s във всяка посока. Athlon64 притежава една такава връзка.

5. 64kb асоциативен кеш за данни с ECC поддръжка.
- поддръжка на две 64bit операции за един цикъл, латентност от 3 цикъла.

6. 64kb асоциативен кеш за инструкции.

7. 1024kb ( 1 MByte ) асоциативен ексклузивен L2 cache с поддръжка на ECC.
- Ексклузивна архитектура на кеша – съдържанието на L1 кеша не се копира в L2.

8. Power Management.
- Поддръжка на множество Low-Power режими, както и на Cool'N'Quiet ( технологията на AMD, налична само при Athlon64/Mobile Athlon64 ).
- System Management Mode ( SMM ).
- ACPI съвместими.

9. Електрически интерфейси.
- HyperTransport връзка.
- DDR SDRAM: SSTL_2 според JEDEC спецификациите.
- Clock и Reset сигналите също използват JEDEC спецификациите на DDR SDRAM паметта.

10. Опаковане.
- 754pin керамична microPGA подложка.
- 1.27mm разстояние между пиновете.
- Размери на керамичната подложка – 40х40mm, организация на пиновете – 31х31.

Ядрото на процесора на вид не е много по-различно от това на K7 процесорите, но е по-голямо и прилича на правоъгълник. Защитната капачка, която се използва в новите процесори на AMD пречи да видите и ядрото. Като цяло Athlon64 процесора прилича много на P4 процесорите, но е доста по-голям - заради голямото ядро, а пък и заради многото контактни пинове - цели 754. Самият процесор отвътре представлява следното:

Само ядрото на процесора не е кой знае каква голяма част от целият процесор. Работата е там, че AMD са събрали половината дънна платка в процесора - DDR контролера, HyperTransport-a, NorthBridge. Не се заблуждавайте, че "Северният мост" на дъното прави кой знае какво - той всъщност е само AGP контролера, който от AMD като че ли не са успяли да го съберат и него в К8 процесора. HyperTransport-а се грижи за осъществяване на връзка между AGP контролера и процесора, докато AGP моста и южният мост използват V-Link архитектурата на VIA.

Означенията по ядрото може да се декодират по следният начин:

Всичко е доста елементарно наисано и като се има в предвид, че за момента имаме само 2 процесора от тази линия - 3000+ и 3200+, не е кой знае колко трудно да се направи разликата между двата.

Intel P4 3.2C GHz Hyper-Threading

{ снимката е само за сравнение, това не е тестовата бройка }

P4, за разлика от своят конкурент е доста по-мъдър и "възрастен процесор". От създаването на Willematte ядрото са минали може би вече 2 години, ако не и повече (след точна проверка се оказа, че първите ревюта за P4 процесорите са се появили в края на месец Ноември, 2000г. - това означава 3 години). Но пък за това време мина през много трансформации, както и през много нови степинги и модификации. И след толкова много време е логично вече да му се види края... почти. Последното ядро от Northwood фамилията е с честота 3200MHz и има следните характеристики:

1. Съвместими с наличните 32bit приложения
- Поддръжка на SSE, SSE2, MMX, instruction sets.
- Безпроблемна работа със съвременните 32bit операционни системи и драйвери.
- On-Chip APIC

2. Net Burst архитектура
- Хипер конвейерна архитектура.
- Rapid Execution Engine – ALU устройствата работят на честота два пъти по-висока от тази на ядрото.
- Execution Cache
- 800MHz FSB

3. Подобрено предвиждане на микрооперациите – Branch Prediction Unit

4. Hyper-Тhreading технология.
- Представлява емулирането на два логически процесора, като при оптимизирани приложения за двупроцесорност се забелязва до 30% ( реално ) увеличение на производителността.

5. 12k micro-op Trace cache
- кешира микрооперации, след като са били декодирани, като така се помага при предсказване на операциите и се намаляват загубите на производителност от дългият конвейер.

6. 8k L1 cache.

7. 512k L2 асоциативен инклузивен L2 cache с поддръжка на ECC.
- Инклузивна архитектура на кеша – съдържанието на L1 кеша се копира в L2.

8. Power Management.
- Поддръжка на множество Low-Power режими
- System Management Mode ( SMM ).
- ACPI съвместими.

9. Електрически интерфейси.
- AGTL+ (Assisted Gunning Transceiver Logic) връзка.

10. Опаковане.
- 478 пина керамична FC-PGA2 подложка.
- Вграден Heat Spreader за подобрено топлотделяне на ядрото.

Процесорите Pentium 4 могат да бъдат различени по следният начин:

2.40GHz показва работната честота, 512 показва големината на кеша в килобайти. FSB-то е означено чрез последната цифра в този ред. При процесорите, които имат фиксирано работно напрежение същото е означено след FSB.

Тестовете

След краткото представяне на двата процесора е редно да се види и кой какво може да противопостави като производителност срещу другият.

- И на двете дънни платки паметта беше пусната в настройки 2.5-7-3-3, като на AMD системата заради проблеми с дънната платка настройките бяха 3.0-7-3-3.

- ASUS P4C800-E Dlx дънната платка използваше BIOS 1011, EPoX дънната платка използваше BIOS от 10/31/2003.

- Гейм тестовете, както и различните синтетични тестове се изпълняваха в режим 1024х768х32bit и Best Performance настройки на видеокартата.

- Intel P4 3.2C процесора работеше с включена Hyper-Threading технология.

- AMD процесора работеше в режим 10х200, докато Intel P4 работеше на 16х200.

Тестова система Intel:

• Дънна платка: ASUS P4C800 Deluxe i875P
• CPU: Intel P4 3.2C + ТhermalTake Spark 7+
• Memory: A-DATA DDR500 Vitesta 2x256MB
• Videocard: ASUS V9950 FX5900 128MB
• Monitor: 17" ReliSYS FLAT CRT
• HDD: 20 GB Maxtor DMAX Plus8, 7200/2MB
• A4 Tech RadioMouse
• Compaq SK2600 MultiMedia keyboard
• Windows XP Professional Build 2600 + SP1 + DX9.0

Тестова система AMD:

• Дънна платка: EPoX 8HDA3+
• CPU: AMD Athlon64 PR3200 ( 2.0GHz ) + Zalman 7000AlCu
• Memory: A-DATA DDR500 Vitesta 2x256MB
• Videocard: ASUS V9950 FX5900 128MB
• Monitor: 17" ReliSYS FLAT CRT
• HDD: 20 GB Maxtor DMAX Plus8, 7200/2MB
• A4 Tech RadioMouse
• Compaq SK2600 MultiMedia keyboard
• Windows XP Professional Build 2600 + SP1 + DX9.0

Тестовият пакет съдържа:

• AQUAMARK3
• 3D MARK2001SE
• FlaskMPEG DivX Encoding
• Serious Sam2: The Second Encounter
• Return To Castle Wolfenstein
• Unreal Tournament 2003
• Quake3 Arena
• Comanche4
• CodeCreatures Benchmark
• SuperPI 1MB
• WinACE 2.20
• LAME 3.91 MP3 Encoding
• SpecViewPerf 7.0

AquaMark 3

Благодарение на поддръжката на Hyper-Threading технологията в този тест P4 процесора излиза напред, макар и с малко.

3D MARK2001SE build330

Коментарът по този резултат го оставям на вас.....

FlaskMPEG DivX Encoding

В този тест си проличават възможностите на P4 процесора да си използва всичките 1200MHz предимство с цел по-добро представяне. И това е налице.

Serious Sam 2: The Second Encounter

И тук, както и в 3D MARK разликата е трудно да не се забележи. Около 33FPS е предимството на A64 пред най-добрият Northwood процесор на Intel.

Return To Castle Wolfenstein

В ревю-то на ASUS Radeon9600XT бях сигурен, че има нещо, което пречи на FX5900 картата да покаже пълните си възможности в 1024х768 режима. От горната графика мисля и сами да разбирате къде е проблема, но малко странно звучи 3200MHz P4 процесор да не е достатъчен за една видеокарта да не може да се покаже напълно в някоя от игрите. Трудно разбираемо или не, факта си е факт.

Unreal Tournament 2003

Вижда се, че резултата от RTCW не е случаен. A64 процесора отново успява да покаже цели 35FPS преднина, въпреки доста по-ниската си честота.

Quake3 Arena

P4 процесора губи дори и в доскоро коронната си дисциплина - Quake3. И тук разликата е фрапираща.

Comanche4

В този случай графиката по-скоро лъже - разликата, въпреки че отново е в полза на AMD-то, е минимална.

CodeCreatures Benchmark

Още една победа за Athlon64, макар и отново минимална.

SuperPI 1MB

Въпреки, че SuperPI е тест, който се влияе от честотата на процесора, 2GHz AMD отново е пред 3.2GHz P4.

WinACE 2.20 Compression

Отново точка в полза на AMD процесора.

LAME 3.91 MP3 Encoding

При LAME кодирането P4 процесора излиза напред, въпреки че е само с 3%.

SpecViewPerf 7.0

Още веднъж P4 процесорът излиза с едни гърди напред през конкурента си от AMD.

Заключение

Както и да го гледаме резултата е много в полза на AMD Athlon64 - точно 10:3 в полза на AMD процесора. Това в моите книги изглежда доста показателно за производителността на единият процесор спрямо другият. AMD Athlon64 определено почти не оставя възможност на 3.2C процесора на Intel да диша, като се показа като по-добър в почти всички тестове спрямо конкурента си от Intel.

Още нещо може да се каже също без съмнение - AMD отново успяха да уцелят PR рейтинга на процесора, този път на новите си Athlon64. След доста противоречивите представяния на 3000+/3200+ Barton процесорите, със сигурност можем да кажем, че 3200+ A64 е напълно и точно означен. Самите сравнителни тестове срещу P4 3.2C показват това с пълна сила. Че дори и го изправарва, въпреки 2GHz реална работна честота. Въпреки реномето си на 64bit Desktop процесор, Athlon64 показа, че 32bit операции никак не са му чужди.

P4 процесора от своя страна не успя кой знае колко добре да се защити въпреки бързото дъно на ASUS, което използвах. По-добри резултати в Flask DivX, SpecViewPerf и LAME кодирането не беше точно каквото очаквах. Да не говорим за резултата в 3D MARK или пък в Quake3 Arena. Не, че под другите игри беше кой знае каква конкуренция. Може би голямата разлика се дължи на повечето L2 кеш при AMD процесора, а може би не. Все пак нека не забравяме, че P4 процесора пък работи при почти 60% по-висока тактова честота. 1200MHz както и да ги погледнем не са за пренебрегване.

От видяното и казаното до тук можем да заключим само едно - при тази цена на Intel P4 EE ( Extreme Edition ) процесора, който малко трудно би се включил в рамката на Desktop процесор ( главно поради цената си от почти 1000$ ), Intel трябва много бързо и експедитивно да пуснат на пазара дългоочакваният Prescott процесор. Защото нещата не са на добре, що се отнася до High-End Desktop частта. Наистина P4 EE успява да се противопостави на AMD Athlon64 FX процесора, но при тези цени на тези двата процесора ще е малко трудно да ги вмъкнем в една дори геймърска конфигурация от среден към висок клас.

От всичко това печели само AMD. По всичко личи, че новите K8 процесори много успешно се "нахвърлиха" срещу своите конкуренти от Intel, като последните междувпрочем активно се опитват да помагат на вдигането на рейтинга на AMD Athlon64 с постоянните си отлагания на Prescott.

"Чукът" падна върху P4, очакваме да разберем дали P4 е толкова добре кален, че да издържи на удара.

AMD Athlon64 3200+ процесора беше предоставен за тестовете от фирма MOST Computers ; Intel P4 3.2C GHz процесора беше предоставена за тестовете от фирма ASBIS Bulgaria

Авторът изказва благодарност на фирмите:

MOST Computers: ASUS V9950 FX5900
ARGUS Computers - ASUS P4C800 Deluxe
ASBIS Bulgaria - А-DATA Vitesta DDR500
SUNNY Computers - Tt Spark 7+