| Процесори :: Дънни платки
:: Видео :: Мултимедия
:: Носители :: Периферия Комуникации :: Софтуер :: Технологии :: Links & Downloads :: Форум |
|||||
| Преглед и тестове на дънна платка ASUS A7V266-E с VIA KT266a чипсет | |||||
|
|
|||||
|
Увод Ще започна този материал за новото дъно A7V266-E от най-големия производител в света на дънни платки, фирмата ASUSTek малко по-отдалече.
За да не остане в позицията на губещите, компанията VIA, възлагаща немалки надежди на чипсетите за DDR памет,трябваше спешно да предприеме някои действия, водещи до повишаване бързодействието на чипсета си. Конкуренцията в лицето на SiS и ALi плътно следваше по петите чипсета на VIA, разполагайки с едно доста любимо от производителите на дънни платки преимущество - по-ниската цена и поносима производителност. Така през лятото се появиха първите образци на новите чипове.
Новата дългоочаквана ревизия на изоставащия от другия DDR чипсет за процесорите на AMD, а именно AMD 760, успешния "стар" чипсет КТ266, на пръв поглед, няма много различия:
Съвсем преднамерено не слагам диаграма на "стария" чипсет - KT266, тъй като разлика между нея и диаграмата на KT266a почти няма, по-точно, разликата е в наличието на малко черно правоъгълниче в северния мост на чипсета, озаглавено "Performance Driven Design". Точно тази схема, или "дизайн, ориентиран към производителност", е ключовата разлика между двата чипсета. VIA коренно е преработила контролера на паметта, който беше слабото място на чипсета KT266, постигайки доста по-високи показатели при предаването на данни между чипсета и паметта. Ще изброя някои характерни особености на чипсета:
Окомплектоване. Дъното пристига от далечен Тайван, доставенo в България от фирма Persy, в кутия с ярки цветове, различни от предишните кутии за дъна от ASUS.
В кутията открих:
Конструктивни особености и спецификации.
Слотове и kонектори
Захранване-ATX, ACPI ready Мониторинг на температури и напрежения чрез ASUS ASIC Конектор за включване на iPanel Дънната платка ASUS A7V266-E използва дизайна на по-малката си "сестра" А7V266, най-вече благодарение на пълната съвместимост по изводи между северните мостове на чипсетите КТ266 и КТ266А.
Все пак, след монтирането на радиатора, остава много малко разстояние да първият слот за памет, така, че лично на мен ми се налагаше всеки път преди монтаж/демонтаж на охлаждащата система на процесора да изваждам банките памет. Освен това, макар, че точно под издатините на процесорният цокъл, служещи за закачане на скобата на охлаждащата система има залепена тънка лентичка полимерно покритие, целяща да предпази платката от случайно нараняване с отвертката при монтажа на cooler-a, широчината й не е достатъчна за целта. При тези операции аз използвах (и го препоръчвам и на вас) сгъната на две визитна картичка, пъхната под процесорният слот и лежаща от другата страна, върху слотовете за памет. Куплунгът за захранващият блок се намира доста далече от процесора, точно до конекторите за кабели на IDE устройствата и по никакъв начин не пречи на подмяната на процесор или памет(и). По принцип, прави впечатление, че горната част на платката е по-"гола", отколкото долната й част, където се намират повечето конектори, външни чипове и jumpers, но, в крайна сметка, инженерите от ASUS сигурно знаят какво правят. Дънната платка се води jumper free, което обаче не е съвсем така. Тя може да бъде или да не бъде такава, зависи дали сте забелязали един по-специален jumper(JEN). По подразбиране дъното е включено на jumper free, обаче, ако промените положението на jumper-a на изключено ще получите възможност да настройвате някои параметри (CPU External frequency, CPU Ratio, CPU Core voltage, I/O voltage) от микропревключватели и джъмпери, разположени на няколко места в различните части на дъното. Някои смятат, че фиксирането на тези стойности не от BIOS, а чрез джъмпери и микропревключватели, позволява постигането на по-добри и стабилни показатели при overclock-Лично аз не бих се заклел в това твърдение :-) Така, продължавам с разглеждането на разположението на конекторите и другите елементи. Конекторите за IDE устройствата са разположени на най-удобното за това мяст-в горната дясна част на платката, максимално близо до монтираните в кутията IDE устройства (общо конекторите са 4-два на IDE RAID контролера и 2 -на вградения IDE контролер). На неголямо разстояние от тях е разположен и чипът на Promise, отговарящ за IDE RAID.
Показателите на този чип са по-добри от същите, постигани отвечният му конкурент в лицето на IDE RAID чипа от HighPoint, поради която причина по-силните фирми-производители на дънни платки в топ-моделите си използват чипове на Promise, a фирми, произвеждащи ценово ориентирана продукция-чипове от HighPoint. Буди недоумение разполжението на конектора за свързване на кабела за флопи-дисковите устройства. Той е разположен в долната част на платката, точно зад PCI слотовете и над конекторите за допълнителни USB входове, под батерията и се показва по средата на платката. По този начин лентовия кабел на флопито винаги ще виси над дъното, пречейки евентуално на въздушният поток от предния вентилатор на кутията. За мен обяснението на това е само едно-явно от ASUS смятат, че е време това допотопно устройство да изчезне от компютрите (както и ISA слотовете) и са го сложили само за съвместимост :-)). Трябва обаче да ви кажа, че то ще ви трябва при инсталирането на ОС Windows 2000/XP, ако я инсталирате върху STRIPE RAID масив от HDD, защото без драйвер, който се зарежда след натискането на F6 и се прочита от дискета, ОС просто не вижда RAID масива :-)). Драйвер за този сравнително нов чип за съжаление не е включен в новата ОС на Microsoft-Windows XP. Върху радиатора на северния мост на чипсета е монтиран вентилатор, следвайки модата в производството на overclock-дъната, който обаче може да се изключи чрез издърпване на кабелчето му от стандартния куплунг за включване на вентилатори. На платката всъщност има още 3 такива (всичките позволяват следенето на оборотите на вентилаторите): два в близост до процесора и захранващият блок, и един в долната дясна част на дънната платка, предназначен за включване на вентилатор на кутията. Всъщност, в цялата долна част на платката са разположени множество съединители: за кабелите на бутоните и светодиодите от предната страна на кутията, съединител за iPanel, два USB конектора, iRDA съединителят, съединител за допълнителен термодатчик, няколко jumper-a: за нулиране на дънната платка и за актовиране на ACR слота, за който, както се оказа след едно бързо мое проучване в България не се предлага нито една платка. Е, в крайна сметка, обикновено върху ACR модула се разполага софтуерен модем, от типа на този, който в момента се предлагав PCI вариант във всички наши компютърни фирми, така, че загубата не е никак голяма. ACR слота, пропуснах да кажа, се намира в долния ляв ъгъл на дънната платка, залепен близо до последния пети PCI слот, така, че е възможно използването само на единия от двата. Обръщаме поглед към долната лява част на дънната платка, по-точно областта (условно казано) пред PCI слотовете.
Там са нямерили място няколко чипа и конектора, достъпът към които, както съм установил от практика е доста труден и дори невъзможен при монтирани карти в PCI слотовете с номера 2,3 и 4. И така, тук са се настанили Multi I/O контролерът, произведен от Winboard, 2 MB Flash BIOS програмируем чип, C-Media 8738 звуков чип, звуковия конектор за deluxe версията на iPanel, зелено светещ светодиод, идентифициращ наличието на захранващо напрежение в платката. Между втория и третия PCI слот неудобно е разположен съединителят за Smart card reader ("читалка" за smart card). В близост до звуковия чип са и аудио конекторите и джъмперите за настройване на аудио изхода (избор на центъра на баса), конекторът за допълнителен микрофон, дигитален аудио изход (SPDIF). Приключвам с това пространно оглеждане на платката с описанието на няколко
останали Впечатления Тук започвам с това, с което завърших предишната точка-термозащитата на Athlon с ядро Palomino. Всички мои опити съм правил, използвайки процесор Athlon XP с ядро Palomino, при коректно включени джъмпери (не ми се щеше да изгоря процесора, евентуално изключвайки термодиода). Тестова конфигурация: Motherboard: ASUS A7V266-E И така, първо изпробвах включената в BIOS функция за предпазване на процесора с 2 възможности: Shut down и Throttle. Идеята е следната-след достигане на критичната за процесора температура от 95 C в първия случай компютъра се изключва, а във втория-намалява честотата и забавя скоростта на работа. След като изключих вентилатора на процесора (опцията "CPU thermal option" в BIOS бе установена в режим "throttle" оставих компютъра да работи, компресирайки 1GB разнообразни файлове в ACE формат, като осигурих 100% натоварване на процесора. След повече от 10 минути скоростта, с която се компресихара файловете, намаля драстично, явно при достигането на критичната температура (iPanel-a показваше 86 градуса), но аз имах възможност да прекъсна процеса на компресиране и да дам "Shut dоwn Windows". След това, при следващото стартиране, ОС се зареди безпроблемно. Признавам, не рискувах да правя експериментите на tomshardware.com, сваляйки радиатора от работещ процесор, но пък и не смятам, че това е необходимо. Вероятността да се откачи радиатора при работеща конфигурация сигурно е под 1%. Направих експеримента с установяване на опцията в BIOS на "Shut Down". Пуснах модула на SiSoft Sandra CPU Burn и зачаках...За над 15 минути температурана, показвана на дисплея на iPanel-a, не пожела да прехверли 88 градуса, и компютърът не желаеше да се изключва! (Причините за това сигурно са ниските температури навън и невероятното парно отопление в помещенията, което изчезва :-)) Наложи се да спра тестването (максималната температура, която дават от AMD за този процесор, е 95 градуса) и да дам Shut Down на Windows. Веднага след това включих повторно компютъра,и (о, Боже!) - той се самоизключи. Явно вече в този момент е сработила защитата на процесора и дънната платка, изключвайки системата. След включването на вентилатора всичко тръгна както трябва и системата зареди ОС безпроблемно. От всичко казано по-горе мога да направя следния извод - система за защита на процесора от прегряване има. Но доколко ефикасно работи тя и дали със сигурност ще спаси CPU и данните Ви в някоя екстремна ситуация - по-добре внимавайте и следете температурите! Звук:
За функционирането на аудиочипа под управлението на ОС от фамилията Windows е необходимо да се инсталира драйвер (дори и в новата Windows XP няма вградена поддръжка за този чип, явно е доста нов). На официалният сайт на CMedia има много рекламна информация за този чип, но липсват подробната техническа информация и характеристиките, което не ми даде възможност да оценя и сравня чипа с някои от конкурентите. Драйверът от оригиналното CD на дънната платка предназначен за WIndows XP ми създаде проблеми при възпроизвеждането на звука при някои приложения, включително не желаеше да възпроизведе мелодията при стартирането на Windows. Проблемът бе отстранен след изтеглянето и инсталирането на нова версия драйвери. Проблемите със звука обаче продължиха в друг аспект и след инсталирането на новите драйвери: при възпроизвеждане на музика, без значение, дали е компресирана или не, без значение кой player се използва, на неопределени интервали от време се получава "зацикляне" на фрагмент от композицията (нещо като ехо). Причината за този проблем я открих случайно, наблюдавайки честотата на повторение на този дефект. Оказа се, че при използване на iPanel-a, след като от BIOS се зададе автоматично да се refresh-ват показанията на датчиците за температура и напрежение, дефекта възниква точно в момент на опресняване на показанията на температурата на CPU. Много бързо изскубнах кабелите на iPanel-a от дънната платка, решавайки оттук нататък да използвам софтуерния мониторинг (Motherboard Monitor), и проблемът с дефектите във възпроизвеждания звук изчезнаха. Иначе, според мен, решението с вградения чип на дънната платка е удачно за непрофесионални потребители-то предлага всички възможности, необходими за ежедневната работа, както и за игрите. Вероятно в бъдеще малко ще са платките, неразполагащи с вградено аудио, без значение, дали това ще е отделен чип, или то ще е вградено в чипсета. Впечатленията ми от чипа на CMedia са доста благоприятни, за разлика от дънните платки, оборудвани само с AC'97 кодек без външен чип. Ето какво съобщи за чипа програмата за тестване Sensaura Minerva 1.08:
Доста по-слабо е от Creative LIVE! и Audigy, но достатъчно... Памет Дънната платка разполага с 3 слота за 184 pin DDR SDRAM, като макар, че в началото на ръководството да пише, че чипсета поддържа max 3 GB памет (3x1024 MB), в секцията на същото, отнасяща се до паметта, са споменати само 64, 128, 256 и 512 МВ модули, даващи сумарен обем на паметта от 1.5 GB (3x512 MB max). В Интернет срещнах информация, че първите ревизии на чипсета не поддържат технологията x4 DRAM, поради което наистина максималният възможен обем оперативна пмает за това дъно в момента е 1.5 GB. Тествах платката с два комплекта памети-3 броя по 128 МВ PC2100 и 2 броя 256 МВ PC2700 за да установя експериментално дали има разлика в скоростта при използването на по-бърза памет и как системата адресира оперативната памет при наличието на 3 DIMM-a, както и възможността да се използват различни типове памет. Тестовете са направени първоначално на дънната платка с BIOS rev.1002 (първа версия), след което той е ъпдейтван към 1004, след което към 1005 beta (по-нов засега няма). Първата ревизия на BIOS не позволява работа на паметта и FSB да се установява на 133 MHz и/или на 100 MHz, което не даваше възможност на чипсета да покажеми максимума от себе си. В следващата версия, 1004, ситуацията се промени към по-добро. В BIOS се появи възможността FSB и честотата на паметта да се установяват ръчно или да се използва режим "Auto". Още при BIOS v.1002 забелязах странна особеност, която първоначално приписах на паметта от Micron-резултатите бяха с 20% по-ниски, отколкото на PC2700 от KINGMAX. Update на BIOS с нищо не помогна-резултатите пак бяха с разлика от същия порядък. След множество опити открих причината на по-слабия резултат при Micron: оказа се, че дънната платка не дава добър резултат, когато има 3 банки памет! При изваждането на едната банка (остават 2x128 MB=256 MB Micron), резултатите на теста на подсистемната памет се изравняват (с минимална отрицателна разлика) с резултатите, показани от PC2700 6ns KINGMAX DDR! Проблемът е най-вероятно в BIOS и сигурно е отстраним, но засега още не е поправен. Прочетох списъка на отстранените грешки на новата версия на BIOS от ASUS, където почетно място заема "Improve DRAM performance & compatibility". Е да, ама не :-)). Така, че първата препоръка е да си купувате памет, разположена по възможност на една платка-вече има достатъчно 256 и 512 МВ модули. Пробвах да комбинирам двата типа памети-Micron и KINGMAX. Както очаквах, нищо не се получи... Всъщност, получих предупредителни писъци на говорителя известяващ ме, че с паметта нещо не е наред и разбира се системата не "запали". От колеги съм чувал, че някои дъна не харесват DDR-паметта, произведена от "великите" PQI, т.е. не искат да работят с нея (не става дума само за ASUS, но и за други дъна). При това положение е разумно първо да се убедите, дали вашата памет работи на това дъно, или, ако го имате дъното, не купувайте памет преди да сте сигурни, че на дъното могат да работят поне два и повече модули от нея. RAID контролер и дискова подсистема Както е написано в началото на материала, дънната платка е оборудвана с чип от Promise, позволяващ включването на още 4 IDE устройства (към стандартните 4, поддържани от чипсета) и/или изграждането на RAID масив level 0 или 1. Режимът на работа на този чип-дали да е RAID контролер или да изпълнява ролята на IDE контролер, се управлява от Jumper JP2601, разположен точно до чипа. Неприятна особеност на това дъно (за разлика, например от Abit K7A-RAID), е невъзможността да се изключи по никакъв начин чипа Promise от системата, т.е. BIOS-a винаги ще резервира IRQ за него, дори и да няма закачено устройство, и ще губи време при процедурата за начално зареждане за detecting на устройствата. Е, в крайна сметка, това не отнема повече от 3-5 секунди! Изследването на основните начини на изграждане на RAID масиви, бързодействието, надежността и ползата от използването им е тема на друг материал, ще кажа само няколко изречения. За тестовете съм използвал 3 еднакви 40GB IBM 60GXP дискове, два от които са свързани в RAID Level 0 масив, което, според проиводителя трябва двойно да увеличи трансфера. Единичен IBM HDD, без значение дали е свързан към IDE контролера на чипсета, или към Promise, дава почти идентични резултати като скорост на трансфер, която е около 40 МВ/сек, и еднакво време за достъп. Когато дисковете са свързани в stripe масив, ОС ги вижда като едно устройство с общият им обем (препоръчва се използването на еднакви устройства!). Скоростта на трансфер в този случай нараства значително, като варира между 59 и 80 МВ/сек. Работата на компютъра под управление на ОС, инсталирана върху RAID масив е осезаемо по-бърза, отколктото иначе. Ако ви интересуват посробности-хвърлете поглед на материала "IDE RAID контролери". Версията на FastTrak100 "Lite" BIOS в комплект с FastBuild Utility, програмирани във Flash-чипа върху дънната платка, позволяват изграждането на RAID Level 0 или Level 1 масив, комбинацията Level 1+0, достъпна на някои други дъна, не се допуска, макар че, доколкото знам този чип я поддържа. Процесът на създаване и управление на дискови масиви максимално е опростен и се свежда до избора на няколко възможни опции: дали масивът да се изгражда за да се получи високо бързодействие (тогава може да избирате дали системата ще се използва за AV-едитиране, Desktop или Server; или за постигане на високо ниво на сигурност на данните (Level 1 array, mirroring). Всичко е ясно, логично и елементарно, освен това всички възможни варианти подробно са описани в user manual-a на ASUS. Повтаряйки изводите на цитирания по-горе материал, мога с чисто сърце да препоръчам (ако ви е възможно и ви е по джоба) използването на RAID контролера. Едно уточнение-възможно е да има дънни платки, на които този чип липсва-това е нормална практика, все пак той оскъпява дъното с 10-15$. Информирайте се предварително каква е ситуацията с предлаганото дъно, ако имате намерение да използвате RAID контролер. BIOS Използваният от ASUS Award Medallion 6.0 BIOS може да се похвали с изобилие от всякакви настройки, неразумното използване и промяна на които може да доведе до нестабилна работа на системата ви или тя да спре работата си изобщо. Основното правило в случая е: не променяйте настройките по подразбиране, ако не знаете точно за какво служат те! Ще повторя, първиначално дъното пристига с BIOS ver. 1002. Официално наличната към момента (10.01.2002 г) версия 1004 поправя доста от грешките, свързани с работата на чипсета с паметта, но има още какво да се желае. Аз правих опити да пусна системата със следваша неофициална версия на BIOS, 1005 бета, която открих на asus.de. При флашване с новата версия системата остана работоспособна, но впоследствие, при няколко опита да инсталирам Windows XP начисто операционната система не можа да зареди нито веднъж след приключване на процеса на инсталация и първото й зареждане. Така, че добра идея е да се поизчака да се появи официалната версия на BIOS, освен ако не искате да загубите няколко часа като мен в безплодни опити да качите ОС :-))). Когато jumper-ът е в положение "jumper free", от BIOS можете да настройвате много параметри, между които са: - честота на системната шина/PCI слотове-от 100/33 до 227/57 MHz със стъпка от 1 MHz - съитношението на честотата на системната шина към честотата, на която работи паметта (auto, 100:100, 100:133) - CPU Speed (при положение, че процесорът е с отключен множител, което се прави много лесно) - CPU: System frequency multiple, или множител на процесора - множество настройки на таймингите на паметта, на чипсета и т.н. Повече информация за "тънкото" настройване на BIOS можете да прочетете тук. Overclocking Тук няма да описвам какво може да се направи с процесор с отключен множител, защото не всеки потребител би се заел с такава операция или просто няма достъп до вътрешността на кутията (асемблаторът му я е запечатал). Направих няколко опита с многострадалния ми тестов Athlon XP 1600+ (1400 реална честота, 10.5.133 MHz). Променяйки само честотата на системната шина, успях да постигна стабилна работа на системата за продължителен перидо от време при FSB=145 MHz (1522 MHz), без да увеличавам захранващото напрежение на процесора, при което нямаше драстично увеличение на работната температура на процесора, която при пълно натоварване не надхвърли 58 C. Тестове Ето участниците, премерили сили в днешното състезание:
За пълнота на впечатленията в тестовете е включена и дънна платка, базирана на чипсет VIA KT333, която не демонстрира кой-знае какви високи резултати най-вероятно поради несъвършенство на BIOS-а. Content Creation Winstone 2002 Първият комплексен тест от eTesting Labs, изпълнява следните приложения:
Главната разлика между двете версии на теста (за сведение на тези, които не знаят), е това, че приложенията в новата версия се изпълняват едновременно, а не последователно, както е в версия 2001, което значително повече натоварва различните подсистеми на компютърната конфигурация.
Business Winstone 2001 В следващия тест - Business Winstone 2001 (няма засега по-нова версия), тестващ производителността на системата при изпълнение на бизнес приложения, дънната платка от Gigabyte съвсем "законно" изпреварва конкурентите си, макар че резултатите от този тест будят много съмнения..По неизвестни причини дъното DFI с KT 266 чипсет се оказа по-бързо от дънaтa с KT266a чипсет, произведени от Gigabyte и MSI. ASUS пак е пред всички:
Все повече и повече Интернет източници коментират неточността на този тест, което може да се види, съпоставяйки резултатите му с резултатите от други подобни тестове, така че си имайте едно наум..
Компресиране на музика в MP3 формат
В този тест се компресира един .wav файл с дълга музикална композиция в MP3 формат с помощта на програмата Razor Lame и codec-a LAME ver. 3.91. Изключвайки слабия резултат на дънната платка на MSI при FSB=100 MHz, всички дънни платки имат практически един и същи резултат, което говори за това, че в случая резултатите не зависят толкова от чипсета, колкото от процесорната мощ. Компресиране на DVD филм в DiVX ;) формат
В този тест се натоварва най-вече процесора и паметта, благодарение на тежките изчисления и постоянни обращения към оперативната памет. Шампион в това надбягване е чипсетът nForce, а дънната платка от ASUS e само на няколкосекунди разлика, изпреварвайки дори дънната платка с DDR 333 памет.
Компресиране на файл с ACE компресиращ алгоритъм
За тестa, резултатите от който виждате по-горе, е избран голям файл (около 200 MB), който се компресира посредством ACE-алгоритъм с зададен обем на dictionary от 4096 kB, "protect archive from damage" и "reate solid archive". Дънната платка показа феноменален резултат, изпреварвайки всички свои конкуренти, резултат, който досега не съм успял да премеря при нито едно от тестваните дънни платки за която и да е платформа. Не знам на какви оптимизации се дължи това, но факта си е факт - на ASUS A7V266-E е необходимо двойно по-малко време от другите дънни платки, за да се справи с компресирането в ACE!
Заключения Идва най-накрая ред и на заключителните слова. Колебая се между желанието да изброя добрите и лошите страни и да опиша всичко многословно, избирам смесен вариант. --- Добри страни: - изключителна стабилност --- Лоши страни: - висока цена (в момента около 170$) Без никакви съмнения, дънната платка ASUS A7V266-E е един перфектно изработен продукт, въпреки наличието на няколко дребни проблема. Като скорост ASUS, макар че не е на почти традиционното за нея първото място (за момента май най-бързата платка със KT266a е Soltek 75DRV2), показва незначително по-слаб резултат от лидера, което може да се промени с излизането на нова версия на BIOS (за което все по-упорито се говори в Интернет). Това обаче се компенсира от невероятната и стабилност, богатия набор от възможности за настройка, множеството интегрирани качествени решения (звук, RAID). Пък и разликите в производителността на съвременните платки с един и същ чипсет са пренебрежимо малки, понякога в рамките на части от процента, което показва високото качество на продукцията на големите производители и уменията на разработчиците им. При това положение, ако цената за Вас не е от особено значение, пък и ако имате намерение да изтискате от IDE твърдите ви дискове максимума, който те могат да ви дадат, имате желание да притежавате невероятно стабилна платка със съвременен DDR чипсет и вграден 6-канален звук, изборът е ясен - това е ASUS A7V266-E. |
|||||
![]() |
|||||
| Материалът е публикуван на: 14.01.2002
г. |
Автор: инж. Сергей Миланов адрес за кореспонденция |
||||
| Начало на материала :: Процесори :: Дънни платки
:: Видео :: Мултимедия
:: Носители Периферия :: Комуникации :: Софтуер :: Технологии :: Links & Downloads :: Форум |
|||||
|
|||||