На фона на познатата на нашия пазар благодарение на масираната реклама продукция на фирми като ASUS, MSI и Gigabyte, продуктите на тайванската фирма DFI заемат значително по-малък дял - от една страна, защото се внасят и предлагат от ограничен брой фирми, а от друга - поради желанието на малките фирми, които асемблират компютри, да предлагат продукти на фирми, познати на купувачите и като следствие на това по-продаваеми, макар това често да е съпроводено със по-високи цени и не винаги с по-голяма производителност и качество.

Дънните платки, които ще разгледам в този материал, са от една и съща фамилия - AD-70, и се различават по това, че AD-70 SR е с RAID контролер, a AD-70 SC е със звуков кодек. Благодарение на това, че по-новите чипсети от VIA от една и съща фамилия са апаратно съвместими (поддържат спецификацията на VIA, наречена V-MAP (модулна архитектурна платформа), преминаването от северен мост VIA VT 8366 (VIA KT266) към използвания в по-новите ревизии на дъната VIA VT 8366a (VIA KT 266a) не изисква преработването на дизайна на дънните платки. Същото се отнася и към южния мост, който при необходимост може да бъде "подменен" с друг, по-нов и поддържащ повече функции. Поради тази причина съществуват дънни платки, използващи и старата ревизия на чипсета (КТ 266), както и дъна, изградени на базата на по-новата - KT 266а. За да определите версията на чипсета, е достатъчно да погледнате лепенката върху LPT порта - дънните платки с VIA KT 266a чипсет имат ревизия AA2 или по-висока.

В този материал ще се опитам да намеря отговор на въпроса, дали има големи разлики в производителността между двата чипсета, като за целта в тестовете участват две дъна - едното от серията AD-70 SC с чипсет KT 266 и аудио кодек, а другото - AD-70 SR с чипсет KT 266a и RAID контролер, като изрично подчертавам, че и двете дънни платки са от една фамилия и използват платки с един и същ дизайн и топология.

Окомплектоване

Дънната платка е изградена със схемния набор, означен като VIA KT 266, която, както следва от невероятно ефектния златен надпис върху не по-малко красиво оформената кутия, е предназначена за използването на K7 (AMD) процесори в комплект с DDR памет:

За съжаление, на снимката по-горе не се вижда, че, всъщност, най-близката към нас цигуларка държи в ръцете си дънна платка, на която "свири", вместо на цигулка, но сигурно можете да си го представите...

И така, в кутията със стилен "земен" дизайн се намират:

• дънна платка
  
• Ръководство на потребителя (User's manual)
  
• CD с драйвери, антивирусна програма PC Cillin 2000, Microsoft DirectX7, Winbond hardware monitor и user's manual
  
• Комплект кабели: един 80-жилен за включване на ATA 66/100 IDE устройства (2 бр. за дъно с RAID контролер) и един за флопи дискови.
  
• Дискета с драйвери за Promise RAID контролера ( AD-70 SR)

В кутията липсваше станалата напоследък задължителна планка с двата допълнителни USB изхода.

Дистрибуторът на продуктите на DFI - RTS Computers, дава 2-годишна гаранция за дънните платки на DFI.

Конструктивни особености

AD-70 SC	AD-70 SR
(щракни върху картинката, за да видиш уголемена снимка)

Елементите на тази платка са монтирани върху оцветен в светло-жълт (или златист, ако повече ви импонира) цвят, като първото, което прави впечатление, е липсата на вентилатор върху северния мост на чипсета - нещо, което е странно предвид наличните възможности за ускоряване (overclocking). Въпреки липсата му, обаче, обдухващият го въздушен поток от вентилатора на процесора е достатъчен за охлаждането му, защото той почти не се нагрява.

Процесорният слот е разположен в средната горна част на платката, като инженерите и проектантите от DFI са се постарали да го разположат по най-удачен за безопасното монтиране на радиатор начин - така, че да няма опасност от нараняване на елементи при случайно "отплесване" на отверката, с която се притеска скобата на охладителя. За тази цел под съответното пространство на процесорния слот има залепена прозрачна лепенка, предпазваща допълнително дънната платка от нараняване.

При монтирането на любимия ми охладител TitanTTC-D5TB (2) забелязах малко неудачното разположение на единия от кондензаторите с голям капацитет, "грижещи" се за изглаждането на пулсациите на захранването на процесора, като крайният десен кондензатор се оказа плътно допрян до радиатора: е, не дотолкова, че да му попречи, но все пак допрян - нещо, което не бях срещал от много дъна насам ...:-). Така че имайте предвид тази особеност на конструкцията на дънната платка - възможно е някой нестандартно голям охлаждащ елемент да не се събере в наличното свободно пространство. За успокоение на всички обаче трябва да кажа, че аз такъв охладител нямам и не съм срещал при асемблаторите ни, което не значи обаче че такива не съществуват :-)).

Трите слота за DDR 1600/2100 памет са разположени на традиционното им място вдясно до процесора, а до десния край на платката са запоени трите конектора за четирите възможни IDE устройства и двете Floppy (общо 3 стандартни конектора).

Долната дясна четвъртинка на платката е заета от обикновените за платките с този чипсет неща - южния мост на чипсета, реализиран с чип VIA VT8233, наличен е блок превключватели за ръчно задаване множителя на процесора (между 5 и 12.5), батерията с джъмпера за нулиране на BIOS, двата конектора за допълнителните 4 USB порта, конектора за включване на бутоните и индикацията на кутията.

В ляво от южния мост се намира мястото, върху което са разположени двата конектора за включване на допълнителните твърди дискове при положение, че използвате версията AD-70 SR на дънната платка, оборудвана с RAID контролер, чипът на който, произведен от Promise, се намира в средната долна част на дънната платка, покрит поради неивестни причини с лепенка. Дъното AD-70 SC разполага със onboard VIA кодек, a AD-70 SR - с RAID контролер, но без кодек.

Много производители на дънни платки включват във своите изделия евтини чипове, позволяващи изграждането на IDE RAID масиви, най-често от ниво 0 или 1. Дънната платка от DFI ( AD-70 SR) използва чип от Promise (20265R), позволяващ изграждането на IDE RAID масив от максимално 4 твърди диска от ниво 0 или 1.

Конкурентното решение с чип от High Point позволява изграждането на масиви от ниво 0, 1 или 0+1, което в някои случаи е предимство, но, както показват тестовете, чипът на Promise е по-бърз. Радостният момент в случая е възможността потребителят да изключи напълно RAID контролера спомощтана jumper на дъното, при положение че не смята да го използва, нещо, което е невъзможно, например, при дънната платка от ASUS, A7V266-E, и спестява доста време при процедурата за начално зареждане.

Лявата долна четвърт от дънната платка е "обсебена" от петте PCI слота, 1 CNR слот, входно-изходния контролер на базата на чип Winbond W83697HF, извършващия по съвместимост и мониторинг на напреженията и оборотите на вентилаторите, няколкото конектора за стандартния IrDA интерфейс, WOL, WOR и двата аудио конектора: CD-In и Aux-In. Между втория и третия PCI слот има светещ в червено светодиод, който би трябвало да ви покаже наличието на напрежение на PCI слотовете и да ви подсети да го изключите, преди да монтирате контролери. Абсолютно същият светодиод, сещам се, е монтиран и в близост до слотовете за памет, решение (два светодиода), досега не срещено от мен при нито един друг производител на дъна и което намирам за много полезно. До батерията се намира микросхемата, съхраняваща системния BIOS, предвидливо сложена върху цокъл, което позволява подмяната и при неудачно флашване, и малката "пищалка", заместваща системния високоговорител.

Наистина включването на памет или контролери на платка, намираща се под напрежение, може да доведе до повреждане на дъното, паметта или контролера, или на всичко заедно.

AGP слота е оборудван с механизъм за "заключване" на видеокартата, което поне в този случай ме зарадва - тестовете на платката ги извървах не на монтирана в кутия система, а на сглобена на масата конфигурация, така че поне самоизваждането на видеокартата бе изключено от списъка с възможните неприятности :-)). Освен видеокартата, другият "външен" контролер, който използвах в тестовете, бе аудиоконтролерът Creative SoundBlaster Live!, който го използвах не защото дънната платка не разполага с никакъв звук, а защото звукът и е само AC'97, а кодекът е изграден на базата на не блестящия с много достоинства чип VIA VT1611a - нещо, което ще ви позволи да чувате и различавате някакви звуци, възпроизвеждани от компютъра, но е неподходя за слушане, например, на качествена музика (за целата е необходим звуков процесор).

Конекторът за включване на ATX захранването е разположен на удобно място под процесорния цокъл, като нищо не препятства на свободното включване и изключване на куплунга. На платката има общо 3 конектора за включване на вентилатори със "следени" програмно обороти, което в абсолютното болшинство от случаи е достатъчно.

Отчитането на температурата на процесора, по всяка вероятност, се извършва спомощтана намиращия се в центъра на процесорния цокъл термистор:

което ме навежда на мисълта, че не се използва вградения в процесорите Athlon XP датчик (никъде не намерих потвърждение на това, че съществува функция, позволяваща отчитането на температурата да става от по-прецизния вграден термодиод). Това не е повод обаче да потънем в мрачни мисли, ругаейки наум инженерите от DFI - само много малък брой дънни платки позволяват тази функция.

Като цяло всички елементи от "интериора" на тази дънна платка са разположени много удачно и удобно, изключвайки кондензатора, пречещ на радиатора на процесора. Достъпът до всички джъмпери и конектори е лесен, за разлика от някои други претрупани дъна от типа на ASUS A7V266-E.

Няколко думи за user's manual-а. Ръководството на потребителя, е на испански, френски, немски и английски, като по неизвестна причина само английската версия е на 45 страници, а другите-на по 20, което в крайна сметка не е толкова важно: английският език е най-използваният във всяка една държава, що се отнася до документация на изделията за изчислителна техника. Ръководството в достатъчен обем описва функциите и предназначението на различните конектори, джъмпери и превключватели, намиращи се на платката, както и маркира наличните в BIOS настройки, без да ги обяснява. Липсват включените в ръководствата на конкурентните фирми структурни схеми на чипсетите с описанието на всичките им, често неизползвани от никой, възможности, което явно се прави с цел да се напълни ръководството с каквато и да е информация, правеща благоприятно впечатление на потребителите, но не носеща особена полза.

Инсталиране.

И при двете дънни платки се получи проблем при инсталирането на операционната система. Проблемът е странен и още не знам на какво се дължи, и се заключава в следното: при опит да се инсталира ОС Windows XP от bootable CD-ROM, Windows си копира файловете на HDD, необходими му за първоначалната инсталация, след което извежда съобщението "Setup is starting Windows" и...дотук. След поредица от хардуерни експерименти с изваждането и разместването на платки открих коя от тях причинява проблема - това се оказа видеоконтролерът от ASUS - V8200 с GeForce 3 Ti чипсет. Но не си мислете, че видеоконтролерът е повреден: същия го използвах във множество тестове без никакъв проблем. Абсолютно същите бяха симптомите и при видеокартата Gainward GF3Ti/500. Наложи се подмяната му с Matrox G400 DH Max, "основното" ми средство за визуализация на изображението по време на писането и графичното оформяне на статиите, след което инсталацията мина като по вода.

Преди изпълнението на тестовете, разбира се, видеоконтролерът бе подменен отново с ASUS-а, който бе приет от системата и му бе инсталиран драйвер Detonator XP версия 23.12, стандартно използван от мен във всички тестове от месец-два насам. Скоро след това открих и решението на проблема с видеоконтролера: трябва да се update BIOS-a на дънната платка, като новата версия трябва да се изтегли от www.dfi.com, нещо, което по принцип е добре да направите ако е по силите Ви при покупката на всяка една дънна платка - обикновено първите версии на системния BIOS имат някои досадни грешки, без значение кой е производителят на хардуера...

Имайте предвид, че трябва да настроите чрез jumper честотата на шината (FSB), на която работи процесора Ви (100 или 133 MHz), за да не се учудвате на ниски резултати :-))).

Тестове

Тестова конфигурация:

• Дънна платка:
  • DFI AD-70 SC (VIA KT266)
  • DFI AD-70 SR (VIA KT 266a + RAID)
  • Gigabyte GA-7VTXH (VIA KT 266a)
  • ASUS A7V266-E (VIA KT 266a)
  • Gigabyte GA-7VRXP (VIA KT 333)
  • MSI K7T 266 Pro2 (VIA KT 266a)
  • DFI NB-72 SC (Intel 845, SDRAM)
  • MSI 6367 (nForce IGP 128)
• CPU: AMD Athlon XP 1600+
• Memory: Kingmax PC2700 (DDR 333) 2x256 MB 5ns CAS 2.5
  
• Videocard: ASUS V8200 T2 (GeForce 3 Ti 200 GPU), 64 MB DDR
  
• Monitor: 19" Hitachi CM753ET
  
• HDD: 40 GB IBM 60GXP
  
• Optical storage: SONY DRU110a DVD+RW
  
• Microsoft IntelliMouse Explorer USB
  
• Fujitsu ICL PS2 keyboard
  
• Windows XP Professional Build 2600

Използван е стандартният ни набор от тестове за тестване на дънни платки, като освен тестовете, същата компютърна система е използвана в рамките на няколко дена за интензивна работа със всевъзможни офис приложения и просвирване на музика и възпроизвеждане на DVD.
По време на тестовете възникнаха няколко грешки при изпълнението на Content Creation Winstone 2001 и Business Winstone, за възникването на които нямам идея коя е причината. Въпреки всичко, тези грешки бяха в рамките на допустимите по подразбиране интервали от зададените по подразбиране стойности, което ми позволи да получа крайните резултати. Но не мога да подмина факта на появата им! Между другото, нито при тестовете, нито в реалните приложения за целия период на експлоатация на дъното не възникна нито веднъж "аварийна" ситуация, водеща до мрачния син "екран на смъртта", което говори добре за стабилността на дъното.

За да подчертая за кой ли път разликите при използването на SDRAM, в сравнение с DDR SDRAM, както и изоставането на процесорите Intel Pentium 4, сравнени със работещите на същата честота AMD Athlon, без значение с кой чипсет, в настоящия преглед е включена и дънна платка с чипсет Intel 845 (DFI NB72-SC/SR), макар и това сравнение между DDR и SDRAM да не е много коректно..

Content Creation Winstone 2002

По традиция на нашата лаборатория, първия тест, който се пуска на всяко едно дъно, е Content Creation Winstone 2002 на eTesting Labs (Ziff-Davis), като веднага след него идва ред на версия 2001 на същия тест, които съдържат следните приложения:

Главната разлика между двете версии на теста (за сведение на тези, които не знаят), е това, че приложенията в новата версия се изпълняват едновременно, а не последователно, както беше в старата версия, което значително повече натоварва различните подсистеми на компютърната конфигурация.

Ето я и първата изненада! Дънната платка DFI AD-70 SC с KT 266 чипсет изпревари в този модерен тест две платки (Gigabyte 7VTXH и MSI K7T) с KT 266a чипсет! DFI AD-70 SR с KT 266a е наравно с една от най-бързите платки с KT 266a чипсет, ASUS A7V 266-E, което говори в полза на отдела, разработил дизайна на дънната платка DFI.

Дънната платка от Gigabyte с новия чипсет KT 333, поддържащ DDR 333 (PC 2700) памет, е пред всички ревизии на KT 266, а най-отпред в класирането е дънната платка MSI 6367 с модерния и пълен с иновации чипсет NVIDIA nForce. Заслужава си да се отбележи изоставането на дънната платка NB-72 SC с процесор Intel Pentium 4 (Intel 845 чипсет), работещ на 1.4 GHz, т.е. на същата честота, както и използвания в тестовете на всички други дънни платки AMD Athlon XP. Е, разбира се, интелската платформа използва SDRAM, за разлика от всички останали, използващи DDR SDRAM, но, уверявам ви, не само това е причината за по-слабия резултат на платформата Intel (повече подробности в материалите с тестовете на дънните платки за Intel Pentium 4).

Content Creation Winstone 2001

Ето и резултатите от по-старата "еднозадачна" версия на същия тест, която все още не е загубила своята актуалност:

Резултатите приличат на резултатите от предишния тест, само дето дъното с KT 333 чипсет вече е пред всички останали...

Business Winstone 2001

В следващия тест - Business Winstone 2001 (няма засега по-нова версия), тестващ производителността на системата при изпълнение на бизнес приложения, дънната платка от Gigabyte съвсем "законно" изпреварва конкурентите си, макар че резултатите от този тест будят много съмнения..По неизвестни причини пак дъното DFI с KT 266 чипсет се оказа по-бързо от дънaтa с KT266a чипсет, произведени от Gigabyte и MSI. ASUS е пред всички, оставяйки далеч отзад дъното с по-новата версия на чипсета, което "бетонира" станалите вече митични приказки за невероятния инженерен екип на ASUS:

Все повече и повече Интернет източници коментират неточността на този тест, което може да се види, съпоставяйки резултатите му с резултатите от други подобни тестове, така че си имайте едно наум..

Компресиране на музика в MP3 формат

В този тест се компресира един .wav файл с дълга музикална композиция в MP3 формат с помощта на програмата Razor Lame и codec-a LAME ver. 3.91. Трагичен резултат за дъното с процесор от Intel.. Всички други участници стигат до финала горе-долу с еднакъв резултат: разликата е само една секунда и не може да се приема сериозно...

Компресиране на DVD филм в DiVX ;) формат

В този тест се натоварва най-вече процесора и паметта, благодарение на тежките изчисления и постоянни обращения към оперативната памет. Шампион в това надбягване е чипсетът nForce, като в челната тройка на най-бързите платки се нарежда ASUS A7V 266-E и DFI AD-70 SR, и двете с KT266a чипсет.. Е, къде са предимствата на KT 333?!?

Компресиране на файл спомощтана ACE компресиращ алгоритъм

За тестa, резултатите от който виждате по-горе, е избран голям файл (около 200 MB), който се компресира посредством ACE-алгоритъм с зададен обем на dictionary от 4096 kB, "protect archive from damage" и "create solid archive".

Дънната платка от ASUS има невероятен резултат, DFI AD-70 с KT 266a пак изпреварва конкурентите си Gigabyte i MSI, дъното с Pentium 4 е с близо 30% по-бавно.

Тест на скоростта на обмен с паметта, Sandra 2002

От тези две графики, сполучливо монтирани за удобство на разчитане от нашия дизайнер в една обща картинка, явно личи предимството на по-новия чипсет на VIA - KT 266a, при синтетичните тестове на подсистемата памет.

Операции за работа с паметта, MemTach

Пак се забелязва по-добрия резултат, показан от преработения контролер на паметта, използван в по-новата ревизия на чипсета от VIA.

Overclocking

Използвания BIOS от Award позволява промяна на честотата на шината в широки граници, настройки на таймингите на паметта и още много други функции. Добре дошла е възможността от BIOS да се променя захранващото напрежение на процесора в интервала от 1.5 до 1.85 V 0.025 V, което позволява желаещите да се пробват да намалят жизнения цикъл на процесора си да се опитат да го пуснат на доста по-висока от означената върху него честота.

Не успях да "подкарам" дънните платки на честота на FSB над 145 MHz, не знам поради каква причина, което не е от най-високите възможни постижения, особено с DDR 333 памет и Athlon XP, но, възможно, друг екземпляр на дънната платка може да има по-голям потенциал за overclocking. Лично мен този въпрос спря да ме вълнува: предпочитам тихо работеща СТАБИЛНА система.

Заключение

Идва ред на най-отговорната и тежка част на материала. Осъзнавайки радостния факт на невъзможността да бъда в момента достигнат от някой недоволен от тестовете или заключенията ми :-)), ще кажа следните неща:

Като цяло разгледаните от мен в този материал дънни платки, произведени от DFI, са съвременен висококачествен продукт, предназначен за бюджетно ориентираните купувачи и подходящ за изграждане на домашни и офис системи, които няма да имат екстремен режим на експлоатация. Те не са подходящи за екстремен overclocking поради невъзможността на тестваните от мен екземпляри от серията AD-70 да работят устойчиво на повишени над 145 MHz FSB, честоти, а не поради липсващи нстройки в BIOS: от тази гледна точка всичко е наред - има и промяна на честотата на шината, и фино регулиране на напрежението на процесора.

От друга страна, колко от вас взимат дъното с тази цел? При работа на стандартните честоти дънните платки от този материал, произведени от DFI, са на необходимото ниво: стабилни са и не създават проблеми в ежедневната работа.

Едно нещо твърдо не ми хареса, което касае всички предлагани на пазара дънни платки с марката DFI - това е липсата в комплекта на планка с допълнителни USB изходи, нещо, което дори най-пропадналия таивански производител задължително включва дори в OEM комплектите си. Тъй като DFI използват някакъв свой собствен 3-редов 14-pin конектор, за разлика от другите производители, използващи 2-редов 9-pin конектор, не съществува възможност да се използва продаваната в магазините планка с допълнителни 2 USB изхода. При това положение сме ограничени от към бройката на USB устройства, които може да се свържат към дънната платка от DFI - те са само ДВЕ (не говоря за случаите, когато се използва външен USB хъб), което ми изглежда крайно недостатъчно на фона на все по-широкото предлагане на всевъзможни USB устройства от типа на клавиятури, мишки, модеми, принтери и скенери.

Дънните платки от серията AD-70 показаха резултати, нареждащи ги пред "именитите" им конкуренти от Gigabyte и MSI в повечето от тестовете, направени в НЕЗАВИСИМАТА ни тестова лаборатория. Разлика между производителността на дънната платка с KT 266 и KT 266a безспорно има, но тя не е толкова голяма в повечето тестове, започвайки от части от процента и достигайки положителната разлика от 4-5%. Такава малка разлика в производителността, по принцип, трудно може да бъде "усетена" по време на работа на компютъра и се фиксира обикновено само от тестовете. Поради тази причина може да се препоръча на потребителите с по-ограничени средства да се насочат към закупуването на варианта на дънната платка с KT 266 чипсет, при положение, разбира се, че той струва няколко долара по-евтино, от една страна, а от друга, предлага почти същата производителност като дъното с KT 266a.

Не бива при покупката на дънна платка да се заблуждаваме, че тя ще ни служи дълги години, по-точно ще можем да я използваме за все по-лакоми за изчислителна мощ нови приложения: технологиите се развиват с бясно темпо и времето за "активен" живот на компютърните компоненти вече се изчислява не с години, а със месеци.

При всички положения след година, а може би и по-рано, в зависимост от характера на работата ни с компютъра, ни чака нов ъпгрейд: вече се появиха памети DDR400, при които разликите в производителността ще са доста по-осезаеми, отколкото при KT 266 с и без буквата "а". А до тогава ... бихме могли да се порадваме на сегашните си претенденти за "мъдра" покупка: евтините, стабилни и бързи дънни платки за платформата AMD, произведени от DFI, от фамилията AD-70, при това с двугодишна гаранция, позволяваща спокойно да работим и забавляваме до поредния ъпгрейд.

Дънните платки са предоставени:

• RTS Computers - продуктите на DFI
• Computer 2000 - продуктите на Micro Star International (MSI)
• Persy - продуктите на ASUS