Когато лятото на 2001 г. бе анонсиран чипсетът от NVIDIA - nForce (също така известен като Crush) всички, интересуващи се от компютри със затаен дъх зачакаха появата на дънните платки, изградени на неговата основа. "Защо?"- ще се запитате вие... Освен, че внася свежа струя в тихо течащата река на чипсетите от Intel, които след няколко провала са със разклатена репутация, чипсетите на VIA, SiS и ALi, трупащи неуморно червени точки, набирайки инерция на основата на все по-успешните и евтини собствени чипсети, и тънкото течение на свръх-стабилните чипсети от AMD, които не се стремят към заемане на доминиращо положение, чипсетът на NVIDIA предлага множество вградени възможности - такива, които липсват или са значително по-слаби при конкуренцията.

Няма да се спирам върху структурата на този модерен чипсет, тя е разгледана подробно в материала "Новият чипсет от NVIDIA - nForce", само ще маркирам в резюме ключовите особености на малкото налични в момента чипсета за AMD процесори, поддържащи DDR SDRAM:

Спецификации на дънната платка, обявени от производителя:

CPU

- Поддръжка на Socket A за AMD Duron/Athlon/Athlon XP процесори
- Поддръжка на 650-1.5 GHz процесор

Чипсет

• NVIDIA nForce IGP 64/128 чипсет
  
  • AGP 4x (1.5V)
    
  • Поддръжка на 200/266 MHz FSB
    
  • 64/128-bit DDR memory controller
    
  • Интегриран GeForce2 MX графичен процесор
    
  • LDT interface to MCP (800 MB/sec max)
    
  • Multiplex DVI/TV интерфейс с AGP слот

   

• MCP/MCP-D (Media Communicatoins Processor)
  
  • Dual ATA100
    
  • USB OHCI 1.0 до 6 порта
    
  • IEEE 802.3 compatible MAC (MII)
    
  • Интегриран Audio процесор (MCP-D)
    
  • AC'97 2.1 Interface
    
  • Dolby Digital SPDIF OUT (MCP-D)

• Поддържа 3 DDR DIMM (IGP 128)
  
• Поддръжка на максимална големина на паметта 1.5 GB (IGP 128)
  
• Поддръжка на 128-битова шина към системната памет (IGP 128)

Слотове

• Един AGP 2.0 4x 1.5V слот
  
• Един CNR 1.0 слот
  
• Три 32-битови Master PCI 2.2 слота
  
• Поддръжка на 3.3/3.5V PCI bus интерфейс

IDE контролер

• IDE контролерът в MCP чипа осигурява IDE HDD/CD-ROM with PIO, Bus Mаster и Ultra DMA 100
  
• Може да се свържат до 4 IDE устройства

Аудио

• Интегриран чип NVIDIA Audio
  
• APU (Audio Processing Unit) интегриран в MCP-D
  
  • поддръжка на 256 hardware-processed voices или 64 3D hardware voices
    
  • Dolby Digital изход със S/P DIF интерфейс

Видео

• Интегрирано NVIDIA GeForce MX графично ядро
  
• 256-битов 3D и 2D графичен accelerator
  
• 2-ра генерация T&L engine, NVIDIA Shading Rаsterizer-NSR
  
• Multiplex DVI/TV интерфейс с AGP слот

Network

• Интегриран чип 10/100 BaseT Ethernet/Fast Ethernet

On-board периферия

• 1 флопи порт (поддържа 2 флопита 360/720/1.2/1.44/2.88 МВ)
  
• 1 сериен порт (СОМ А)
  
• 1 паралелен порт, поддържа SPP/EPP/ECP режим
  
• 6 USB порта
  
• 1 IrDA конектор
  
• 1 Audio/Game порт
  
• 1 VGA порт
  
• 1 SPDIF конектор

BIOS

• Поддържа се Plug&Play и Desktop Managment Interface (DMI)

Размери

• 9.6 x 9.6 инча ( Micro ATX форм-фактор )

Окомплектоване

Конкретният екземпляр е от първите платки от тази серия, произведени от MSI (но не и първата с този чипсет, MSI вече произвежда K7N 420 Pro), във формат мicroATX, доста напомняща по дизайн референтната (reference) платка от NVIDIA, която също е в ATX формат, и е в OEM вариант, което ще рече, че не е в кутия, а в плик.

Все пак това, че пристигна в плик, не дава отражение върху окомплектоването на дънната платка. Заедно със самото дъно в комплект вървят:

• ръководство на потребителя (user's manual)
  
• диск с драйвери и софтуер (PC Alert, Fuzzy logic, Live Update, Good Mem и др.)
  
• планка с SPDIF-изход, предназначена за монтиране от задната страна на компютърната кутия
  
• 40 pin-ов 80-жилен лентов кабел за свързване на АТА66/100 устройства
  
• Floppy Disk кабел

Както виждате, стандартен набор (липсва само кутията :), нищо излишно.

Ръководството на потребителя е достатъчно подробно и изчерпателно, и дава възможност на човек с общи познания по хардуер да свърже всичките компоненти в една работеща система. По принцип, вече всички производители на дънни платки допълват комплектацията на своите изделия с такива подробни user's guide, така, че присъствието им вече е задължително. Друг въпрос е, че ръководството е само на английски език... Все си мисля, че ако не производителя, то поне вносителят на компоненти би могъл да осигури на купувача поне съкратен превод на най-основните моменти от ръководството на потребителя. От друга страна, пазарът на ИТ компоненти в нашата страна е толкова незначителен, че трудно бихме могли да изискваме това от производителя. А търговците... знаем какви са... Дистрибуторът на продуктите на MSI - Computer 2000, дава 3-годишна гаранция за компонентите, което е много дълъг, в сравнение с другите фирми, срок.

Конструктивни особености

Както споменах по-горе, дънната платка е във формат mATX, което ще рече, че всички елементи са събрани на по-малка площ. Ще ви преразкажа какво виждам върху дънната платка, традиционно започвайки огледа от централната горна част на платката (изходите за PS/2 клавиатура и мишка се падат горе вляво), движейки се по часовниковата стрелка.

Платката е направена от зелен текстолит. Централно място горе в средата заема процесорният слот (или цокъл) за монтиране на SocketA (462 pin) процесор AMD Athlon (Thunderbird, Palomino) и Duron процесор. Благодарение на това, че процесорният цокъл е в самият горен край на дънната платка и на това, че е разположен под този ъгъл позволява безпроблемно монтиране на вентилатори дори с по-голям размер, без да се притеснявате от опасността отвертката да нарани дънната платка. Вдясно от процесорният цокъл се намира конектора за свързване на вентилатора с процесора с 3 извода (2 захранващи и един за следене на оборотите). Всъщност, дънната платка MSI 6367 разполага само с два такива конектора, за разлика от много други модели, където те са 3 или 4 на брой. Това, разбира се, не е голям недостатък-много малко потребители захранват повече от един вентилатор за охлаждане на кутията, включвайки го към дънната платка, пък, както ще видите по-надолу в материала, това дъно не е мечтата на overclock-ера, стремящ се към високи мегахерци и елиминиращ нуждата от отопление вкъщи за сметка на печащия процесор :)))

Така, обръщаме поглед към дясната страна на платката-там, отгоре, са разположени трите слота за 184 pin-ова DDR 1600/1200 SDRAM. Първият слот е отделен от другите два и между тях има монтирани дискретни елементи (кондензатори и блокове съпротивления). Не знам поради каква причина е избран този подход, но той точно копира разположението на слотовете за памет на NVIDIA Reference Board. Между другото, слотовете за паметта от това дъно са най-упоритите, които съм срещал досега: едвам успях да монтирам модулите върху тях :-)).

Има и още една подробност: по броя на слотовете бихте могли да се ориентирате кой тип северен мост (IGP 64 или IGP 128) е използван във Вашата дънна платка. Вариантът, в който липсва DDR 1 (отделения от другите два) предполага използването на по-слабият вариант на чипсета, в който шината към паметта работи само в 64-битов режим. В нашият вариант всичко е наред - използван е IGP-128.

В десния край на дънната платка, в центъра са разположени двата конектора за свързване на IDE устройства, точно на мястото, което е най-удачно за целта и повечето производители го предпочитат. За съжаление, отделът по P&R не е успял да намери място до тях и за конектора за Floppy-дисковото устройство, който е разположен в долния десен участък на дънната платка, под цокъла с микросхемата на BIOS. Този начин за монтиране на конекторите, както многократно съм го повтарял и преди, не подпомага свободното циркулиране на въздуха в компютърната кутия, тъй като кабелът евентуално пресича потока на студения въздух от монтирания вентилатор в долната предна част на кутията (точно за него е предназначен вторият конектор за свързване на вентилатор, разположен вляво от конектора за флопи).

В пространството между слотовете памет, IDE конекторите и долният край на платката удобно са се разположили стандартната батерия 3V заедно с джъмпера за нулирането на BIOS, за които тя осигурява захранване, южният мост на чипсета ( или, по терминологията на NVIDIA, MCP-D (Media Communication Processor), микросхемата на системния BIOS и групичката двъмпери и конектори, служещи за настройването на това, дали системната звукова сигнализация да се чува от вградения говорите или от въхшния, свързването на 4USB порта, бутоните и индикациите, разположени на лицевата страна на кутията.

MCP-D е без радиатор, и както съм се убедил по време на работа на платката, няма и нужда от такъв, защото не грее.

Вече гледаме към централната долна част на платката. Там са разположени конекторът за iRDA, конекторът за свързване на датчик (бутон), следящ дали кутията е отворена, и конекторът за свързване на панел с аудио входове/изходи, съвместим с Intel Front Panel I/O cenectivity Design Guide (използват се 9 контакта за свързване на лицев панел, на който могат да бъдат монтирани куплунзи за микрофон, стерео ауди вход и изход, евентуално регулатор за звука на слушалките). При положение, че този конектор не се използва за свързване на панел, той следва да бъде с два монтирани джъмпера, както е и по подразбиране.

Над тези конектори е разположена микросхемата Winbond W83627H7, обединяваща множество функции от типа на хардуерен мониторинг на температурите, напреженията (и осигуряваща работа на PCI слотовете).

Идва ред да погледнем PCI слотовете, които няма как да бъдат разположени на друго място, освен в долната лява част на дънната платка. Тя разполага с 3 32-битови PCI слота и един CNR, разположен точно под тях, с което се различава в положителна посока от Reference Board от NVIDIA, която е само с 2 PCI слота, и един ACR. Устройства, използващи ACR или CNR слотове, почти не се предлагат на нашия пазар и не са разпространени, за разлика от широко използваните PCI. Не бързайте обаче да мислите, че 3 слота са малко: все пак, мрежовия и звуковия интерфейс са вградени в южния мост и работят, както показаха тестовете доста добре. С оглед на последното се получава, че тази дънна платка има достатъчно свободни PCI слотове за свързване на контролери от типа на SCSI, IDE RAID или някаква карта с TV Tuner и capture. Прекъсванията (IRQ) на всеки PCI слот могат да бъдат установени ръчно от BIOS.

AGP конектора, служещ за включване на външен графичен ускорител (при положение, че показателите на вграденото графично ядро по една или друга причина не ви устройват), е разположен на обичайното му място-над първия PCI слот, малко по-близо до центъра на дънната платка.

От MSI не са сложили така обичания напоследък от много производители на дъна механизъм за "закопчаване" на AGP картата към слота, в необходимостта на който аз и до ден днешен не мога лично да се убедя :). Напротив, често ми се случва да дърпам AGP картата, за да я извадя, чудейки се защо не излиза. Не мисля, че AGP контролера и най-самоизваждащата се платка.

Върху дънната платка има още няколко елемента, за които не съм ви съобщил. От една страна, това е AC'97 кодека, изграден на базата на чип от Analog Devices (AD1885), разположен пред PCI слотовете. ред AGP слот-а, между него и блока от аудио входове и изходи, комбиниран с game порта (нали знаете, това е жълтият блок входове/изходи, който е монтиран на дънните платки с AC'97 звук и се намира под COM и SERIAL портовете) се намира група конектори за свързване на аудио кабели, идващи, например от CD или друг източник, и конектор за включване на външен SPDIF цифров изход, предназначен за монтиране от задната страна на кутията посредством планката, включена в комплекта.

Традиционно при платките с вградено видео вторият COM-порт е заменен със същият по размери, но 15 pin-oв извод за монитор. Пак традиционно куплунгът за RJ45 конектор за включване към мрежа е разположен непосредствено до двата стандартно разположени USB порта. Всички тези конектори са оцветени съгласно спецификациите и подпомагат включването на всички външни устройства на съответните им места (стига и те да отговарят на съвременните спецификации за цветово маркиране, приети преди около 2 години).

Така, на последно място в този преглед, но не на последно по значимост остана северният мост на чипсета, или nForce IGP128. Завъртян под ъгъл 45 градуса спрямо останалите чипове, IGP 128 се намира почти в центъра на дънната платка, покрит от доста голям в сравнение с другите чипсети за AMD, радиатор. Той, както се вижда от снимката, е закрепен не с помощта на силиконово лепило, а механично, което за мен е предимство, предвид по-доброто топлоотделяне. По време на работа чипсетът не се нагрява значително, което обяснява липсата на активно охлаждане.

ATX Power Supply конектора е разположен между процесорния слот и USB-портовете, в едно ограничено пространство, при монтиран радиатор върху процесора е почти невъзможно без помощта на инструменти да бъде изключен захранващият платката кабел. Под него има група кондензатори и бобини, осигуряващи стабилната работа на процесора. И това е!

Като цяло всички елементи, джъмпери и конектори са разположени удачно върху площта на дънната платка, с изключение на захранващия куплунг. Достъпът до всички джъмпери е лесен и безпроблемен, дори и при включен кабел на флопидисковото устройство. Маркировката, нанесена върху самата дънна платка, също така е ясна и понякога е достатъчна, избавяйки потребителя, сглобяващ конфигурацията, от необходимостта да наднича ежеминутно в user's manual-a.

Асемблиране, инсталиране и екплоатация. Тестове.

По време на асемблирането на конфигурацията на срещнах никакви трудности (със сигурност това се дължи от една страна на опита и познанията ми (Боже, каква нескромност :-)), а от друга - на липсата на множество джъмпери и микропревключватели, които ги има в изобилие на овърклокърските дъна). След свързването всичко "запали" от раз и не ми е създавало никакви проблеми по време на тестовете, продължили около седмица.

Ето списъка на хардуер, използван по време на тестовете:

• Дънна платка: MSI MS 6367 (nForce), ASUS A7V266-E и Gigabyte 7VTXH (VIA KT266a)
• CPU: AMD Athlon XP 1600+, AMD Athlon Thunderbird 1000
• Memory: PC 2700 (DDR 333) Kingmax, PC 2100 (DDR 266) Kingmax, модули по 256 MB, 5 ns
• Видеокарти: ASUS V7700 (GF2 Ti), Gainward GF 2MX, Club 3D SGA 1164 DTV (ATI Radeon 256), noname GF MX 200
• LAN: Realtec 8139, SMC 1144TX
• Monitors: 19" Hitachi CM753ET, 17" ADI Microscan 5G
• HDD: 80 GB Seagate Barracuda IV 7200/2MB, 40 GB IBM 60GXP, 7200/2MB
• OS: Windows XP Pro, build 2600
• Тестов софтуер от множество фирми като eTesting Labs, Mad Onion, Sensaura, SiSoft, както и множество D3D и Open GL игри с обемен звук.

По време на инсталацията на най-модерната за момента ОС от фасмилията Windows, Windows XP, не успя да "познае" типа на наличния в системата графичен чип и му сложи стандартен драйвер. За вградения звук и мрежа въобще няма какво да говорим - тя не знаеше въобще, че те съществуват! Това, разбира се, не е повод да се откажем от всичко - просто Microsoft не са включили драйвери за този нов продукт, разработван първоначално за използването в XBox. Тях ще намерите на CD-то, и на сайта на NVIDIA, където версията е дори сертифицирана от MS за използване под XP.

И така, при първата ми инсталация използвах драйверите от CD-то, вървящо с дъното. На него има отделен драйвер за Video, с инсталирането на който нямах проблеми, докато инсталирането на втория комплект драйвери (nForce System Drivers) не мина така гладко. След стартирането на инсталацията на екрана няколко минути се мъдреше надпис, обясняващ, че в момента се инсталира Microsoft Audio Codec без указания за по-нататъшни действия. Крайният резултат обаче беше положителен - всички специфични устройства от nForce бяха разпознати и заеха подобаващите им места в Device Manager-a. Ето някои от системните компоненти, а другите ще ги видите в съответните раздели на настоящата статия по-долу в текста:

Следващото ми действие след това бе да се свържа с Интернет (имам такъв по мрежов кабел) с помощта на вградения в чипсета 100-мегабитов интерфейс и да сваля от сайта на NVIDIA оригинален драйвер за чипсета. На сайта файлът с драйвери за nForce е един за всички устройства, включвайки графичното ядро. Веднага след това преинсталирах WinXP начисто, като инсталацията на драйвери от оригиналния файл от NVIDIA мина перфектно и без задръжки. От там нататък използвах при всички последващи преинсталации само драйверите от NVIDIA, което препоръчвам и на Вас, в случай, че си закупите такава дънна платка.

Първото нещо, което проверявам след инсталирането на ОС, при положение, че дъното използва не-Intel-ски чипсет, е това, дали IDE контролера работи както трябва, давайки средния за използвания при тестовете IBM 60 GXP трансфер от около 40 МВ/сек. В това отношение дъното на MSI нямаше никакъв проблем, така че преминах към изследването на най-важният елемент на този чипсет - графичното ядро. Всъщност, ключови за изследване са 3 елемента-графиката, звука и 100-мегабитовият мрежов интерфейс, но разумно е първо да си осигурим възможност да виждаме всичко, което става на екрана :)))

И така, след като в Device Manager-a се появи иконката на интегрирания графичен процесор и настроите резолюцията и честотата на опресняване на монитора, първото, което виждате на екрана, е това, че качеството на картината, осигурявано от вграденото в северния мост графично ядро от клас GeForce 2 MX е добро. Ще си изкривя душата ако кажа, че е много добро - на 19" инчовия си професионален монитор Hitachi съм виждал много картини, изобрaзявани от различни видеокарти. Може би мнението ми е субективно, но най-добро 2D изображение имат картите от Matrox, серия G4XX и G550, следвани от 3D Labs Oxygene и оригиналните ATi Radeon 8500 (целта ми беше да разбера, дали един такъв интегриран чипсет може да се използва за сериозна дизайнерска работа...е, според мен, не може...). При картите с чип от NVIDIA за много добро приемам изображението от качествените карти с чип GeForse Ti. Така, връщайки се към образа, показван от nForce, мога да кажа, че той е добър, на нивото на образа, "даван" от картите, например ASUS V7100 Pro, с чип NVIDIA GeForce MX400. Повечето потребители, използващи 15" или 17" монитори от по-нисък клас най-вероятно ще оценят картината като много добра, и ще бъдат прави. Най-безпристрастно погледнато, вграденото видео на тази дънна платка дава качество в 2D около или над средното, доближаващо се до много добро при средностатистическият потребител.

Тези качества на вградения видеоконтролер го правят не много добър избор за предпечат и дизай, освен във случаите, когато той ще се извършва на малък не много качествен 15" монитор и при честоти на опресняване на изображението до 85 Hz.

За мое съжаление, драйверът не позволява изборът на някои по-рядко използвани резолюции и настройването им по желание на потребителя. Няма начин със стандартни средства да включите видеоконтролера да изобразява, например 1280x960 точки при 100 Hz refresh rate (тази стойност използвам постоянно на моя монитор). Изборът в ограничен между следните стойности:

• 800x600
  
• 1024x768
• 1280x1024
• 1600x900
• 1600x1200
  

при 24- и 32- битов цвят, които в някои случаи може и да не са достатъчни. За щастие, съществуват множество програмки за чипове на NVIDIA, които поне досега позволяваха да се справим с проблема разделителна способност/честота на опресняване. На съм имал време са претърсвам Интернет, за да ви препоръчам някоя от тях конкретно, но на практика всеки може сам да си я намери. Между другото, графичното ядро работи на 175 MHz, а паметта, която е част от системната, няма как да работи на повече от 133 MHz (266 DDR).

За качеството на 3D може много да се говори и още повече да се спори. Най-общо погледнато, ще смятаме, че качеството на 3D (включително производителност в 3D) е добро, ако видеоконтролерът добре изобразява динамичните сцени от игрите, поддържайки при това достатъчно висока разделителна способност, честота на опресняване и 32-битова дълбочина на цветовете и изобразявайки приемлив брой кадри за секунда. Тестовете, които направих, целяха на практика да се видят стойностите, показани в набора от тестове в сравнение с резултатите, получени при тестването на външни видеоконтролери с GeForce MX чип, монтирани на същото дъно и на дънна платка с VIA KT266A чипсет. Ето диаграма на резултатите, получени при тестването на дънната платка с нейния вграден графичен чип, два външни контролера и, за пълнота на резултатите, "постиженията" на три видеокарти на дъно ASUS A7V266-E с VIA KT266a чипсет:

Както виждате, производителността на вграденото графично ядро при 3D тестовете (чети: за игри), при използването на един модул памет е смешно ниска, само със стотина единици над резултата на GeForce MX 200 (не е изобразена на диаграмата, има 1548 3D marks). Когато се използват два модула памет и тя започва да работи в 128 битов режим, резултатът е по-добър, но пак не може да достигне резултата, постиган на същото дъно, но с външна карта с GeForce MX400 (Gainward GF2 MX400)!

Така стигаме до следващия извод: качеството и производителността на вграденото графично ядро е малко над нивото на видеокарта с GeForce MX 200 чип, и, във всички случаи, е по-малка от производителността на видеокарта с GeForce MX 400 чип.

Не си мислете, че не съм се възползвал от възможността да се опитам да включа два монитора - единия към вграденото видео на дънната платка, а другия - към монтираната върху AGP слота GeForce MX 400. Уви! Чипсетът разпознава хитростта и "гаси" вградения видеоконтролер, когато има инсталирана AGP платка. Така че с поддръжката на втори видеоизход засега трябва да се простим, поне няма да се получи по този начин...

Тъй като вграденото графично ядро ползва част от системната памет в размер до 32 МВ, която, предполагам, я резервира по някакъв известен само на инженерите от NVIDIA алгоритъм. Аз реших да тествам производителността на видео подсистемата и на системната памет, за да изясня, по какъв начин количеството и разположението на банките памет влияят на производителността.(???)

Другото нещо, което си бях поставил като задача още по времето, когато се запознах със структурната схема на чипсета (в IGP има два 64-битови контролера за паметта), е да установя по експериментален път, как количеството и разположението на модулите влияят върху производителността на графическото ядро и въобще на скоростта и производителността.

Ето и обобщените резултати от тестването на скоростта на обмен със паметта в различни комбинации, измерени от SiSoft Sandra 2002:

Вижте резултатите от теста, когато е използван само един DIMM! Разликата е значителна в сравнение с 2x256 MB, разположени на DDR1 и DDR2 слотовете. Но най-трагичен е резултата с два DIMM-a памет, разположени на DDR2 и DDR3 слот. Ако трябва да изброим вариантите на неудачно разположение на модулите памет, то това са (започвайки от най-слабия резултат):

• два модула памет, инсталирани във 2 и 3 слот;
• три двустранни модула памет;
• един модул памет на първи слот.

В user's manual-a е записано, че не се препоръчва третият модул с памет, който се монтира на DDR3, да е двустранен, тъй като това води до работа на паметта на 200 MHz. Явно това е някаква особеност на контролера на паметта. Тъй като не разполагах с едностранен модул памет, използвах двустранен 256 МВ, така че е възможно да се е получила известна неточност при отчитането на резултата при използването на 3 модула памет едновременно.

Ето го и поредния извод: препоръчително е за постигане на добра производителност системната памет да се комплектова от два еднакви по обем модула. Само при наличието на два модула памет шината към паметта става 128-битова, което пряко дава отражение и върху работата на графическото ядро - тогава и то обменя данни с паметта (логично...) по 128-битова шина.

Резултатите, показвани при един модул DDR SDRAM са толкова слаби, че много бързо ме отказаха от желанието да правя тестове.

Използването на системата при 64 битов достъп я спъва и не позволява тя да покаже пълните си възможности, които, от своя страна, обезмисля покупката на дъно с този чипсет (по-евтино ще излезе някое дъно с Riva TNT 2 или MX200 :))).

Направих екеперимент, тествайки дали използването на DDR333 (PC2700) памет ще увеличи по някакъв начин резултатите, показвани от Sandra и Mem Tech спрямо резултатите на DDR266 (PC2100) паметта. Съвсем според очакванията, разлики нямаше, по-точно бяха в границите на грешката при измерванията.

При тестовете на паметта забелязах и още един логичен на теория момент, оказал се верен на практика: интензивната работа на процесора с оперативната памет може да затормози работата на вградения видеоконтролер (пуснете нещо да се архивира по време на игра), което е обяснимо - контролерите на паметта са едни и същи и се използват съвместно! При положение, че се използва външен AGP видеоконтролер, забавяне, поне на теория, би трябвало да няма:

В тази таблица са резултатите от измерванията на някои параметри на паметта, направени с програмата MemTach (www.cpureview.com), като са направени измервания при използване на 1 DIMM памет + вграденото видео, 2 DIMM-a памет + вградено видео, а третият резултат е при 2 DIMM-a памет + външна видеокарта Gainward MX400. Веднага се личат разликите в резултатите, като най-високи са в случая на използване на 2 модула памет и външна видеокарта, като този резултат потвърждава резултата, получен при тестването с SiSoft Sandra 2002 и 3D Mark 2001.

Не съм пропуснал да изпробвам вграденото видео в игрите. Последователно играх Myst, Serious Sam 2, Return To Castle Wolfenstein, Max Payne и Giants, като установих, че ако не се "гонят" високи разделителни способности, честоти на опресняване и десетки кадри в секунда, контролерът се справя доста добре и много рядко "сече". В игрите въобще не се забелязва критикуваната от мене по-горе не толкова добра, както при Matrox, картина в 2D, като качеството на картината е на ниво, позволяващо наистина да получите удоволствие от играта.

За оценка на производителността на дънната платка, в сравнение с две други дънни платки, но с чипсет VIA КТ 266а, са използвани набор от тестове на eTesting Labs (Ziff-Davis) Business Winmark 2001 и Content Creation Winstone 2002, имитиращи работата на реални приложения:

Както виждате, тук ASUS A7V266-E е по-бърз, макар че разликата е не много голяма.

CCW 2002 е нова версия на известния Content Creation Winstone 2001, като при нея особеното е, че освен осъвременения набор от програми, те се изпълняват едновременно, а не последователно. В този тест лидерът е вече дъното на MSI, но, забележете, само при положение, че са инсталирани два модула памет. След MSI веднага следва ASUS. Gigabyte, изграден на базата на същия чипсет, както и ASUS, е на края на класацията. Пред него е дори nForce с един модул памет!

В този тест еднакво се натоварва процесора и се обменят активно данни с оперативната памет. За източник е използван 292 MB *.vob файл, "свален" от DVD, който посредством програмата Flask MPEG се конвертира в DivX ;) формат спомощтана последната версия на кодека - 4.12. И в този тест лидерът е дънната платка с чипсет на NVIDIA, изпреварваща всички конкуренти. Разликата нежду нея и ASUS-a е цели 7 секунди: не малко време, при положение, че се компресира сравнително малък файл. На края на класацията пак е същото дъно от MSI с nForce, но във конфигурация с една памет.

Във този тест, при който се засича времето за компресиране на една и съща музикална композиция (12:41", 131 MB *.wav файл), лидират дъната с VIA KT 266a чипсет. В интерес на истината обаче, разликата не е толкова голяма - само 1-2 секунди, която се вижда, ако се вгледате в цифрите на графиката. Традиционно вече на последно място е чипсетът nForce с един модул памет.

Това е последният тест, резултатите от който направо ме изумиха. При него се архивира голям файл спомощтана "тормозещия" процесора и оперативната памет архиватор WinACE, като за целта размера на dictionary-то е фиксиран в настройките на 4096 kB, и се "засича" времето, което е необходимо за това. Както виждате, лидерът в този тест е дънната платка на ASUS с чипсет VIA KT266a, като всички останали са далече зад него - с двукратно по-слаб резултат, дори и дъното със същия чипсет, произведено от Gigabyte! Проведох теста няколкократно, за да се убедя, че това не е грешка, така че резултатите са верни. На какво се дължи този факт, не знам - дали на майсторството на инженерите от ASUS, дали на добре балансирания BIOS, но това е: всички други дънни платки са показали резултат, близо 4 минути по-бавен от лидера.

Трудно бих могъл да коментирам и обясня тези противоречиви резултати, получени при различните тестове. Трудно би могъл да бъде излъчен победител, при положение, че в някои от тестовете това е дъното от MSI с чипсет nForce (2 модула памет), a в други - дъното от ASUSTek с чипсет на VIA. Има и нещо друго - дъното на ASUS е вече с трета ревизия на BIOS, докато MSI - с първата (добре си спомням, какви проблеми инаше точно с паметта същото дъно от ASUS, когато се появи).

Много е вероятно при следващата версия на BIOS за MSI 6367 много от грешките да бъдат оправени и то да заработи както трябва. Тогава, вероятно, и резултатите на тестовете биха могли да бъдат значително по-добри, изтласквайки перспективния чипсет на NVIDIA на предна позиция.

Няколко думи за BIOS-a (дело на Phoenix), и overclocking-a. Дънната платка не е проектирана за извършване на екстремни операции с нея. В BIOS-a (или поне в текущата му версия, но аз не вярвам това да се промени), липсват каквито и да било настройки, позволяващи на дъното да заработи на нестандартни честоти. Няма възможност за промяна честотата на шината, множителя на процесора, регулиране на напреженията - все функции, необходими за ускоряване на дънната платка. Е, все пак това дъно не е насочено към тази категория потребители, пък и производителят явно се е стремил да се застрахова от грешки в работата на вградените системи в резултат на работата им на честоти извън спецификациите.

Звук

Да видим, как стоят нещата с вградения в чипсета звук. За да стимулирам интереса и желанието ви да прочетете редовете по-надолу, ще ви кажа, че въпреки недоверието на всички към решенията с вграден звук, тук нещата са на съвсем различно ниво: имаме наистина добър звук!

Горната картинка можете да наблюдавате след инсталирането на драйверите, след което всичко тръгва като по вода: няма пукане, забързване, забавяне и разни други нежелани звукови ефекти (или дефекти, както е по-правилно :-))

Дънната платка MSI 6367 стандартно пристига само с допълнителна планка за SPDIF изход. Reference платката от NVIDIA, която аз споменавам многократно в материала (необходимо е за оценка на вградените възможности, които ги има в чипсета, но конкретния производител по една или друга причина не е изградил или използвал), разполага и с ACR (Advanced Communication Riser) слот и карта към него, върху които има освен модем и мрежа, цифров оптичен изход, липсващ при MSI (между другото, ASUS A7N266 има в комплекта ACR карта). Предимството от използването на такова решение е очебийно: на ACR платките ги има липсващите иначе 4 изхода за включване на 6 колони (5.1 звуков извод). В нашия случай се налагa чрез драйвера да се преконфигурират Mic-In и Line-In входовете като изходи. Това решение се използва от много производители на дъна и не само базирани на nForce чипсет, но крие някои очебийни неудобства: невъзможност, например, да се възпроизвежда звук от външен източник, включен към входа LineIN, при включени 6 колони. Разбира се, съществува и SPDIF изхода, изведен върху CHINCH, върху който може да бъде изведен миксиран Dolby Digital 5.1 звуков поток, имащ нужда от въхшен Dolby Digital Decoder. Този вариант е удобен, при положение, че разполагате с домашна озвучителна система с такъв декодер в комплекта, коята да е свързана към компютъра. Подсещам ви, че MCP-D от чипсета nForce, за разлика от много други решения поддържа хардуерно (а не програмно!) кодиране във формат Dolby Digital в реално време, което не отнема ресурси от централния процесор! Има и друго нещо: Стандартните решения, използващи PCI шината, винаги са ограничени отпропусквателната й способност. В nForce всичко се извършва в MCP-D, а обменът на данни, когато е необходимо, се извършва със северния мост (или IGP) по високоскоростната магострала, свързваща директно двата чипа.

Проблемът с некодирания изход на 6-канален звук, нямащ нужда от декодиране, а само от 6 активни тонколони е, че съществуващите в момента версии а драйвера не позволяват конфигурирането на изхода на повече от 2 канала, макар, че на www.anandtech.com има screenshot на NVIDIA audio panel, позволяващ да се конфигурира изхода на MCP-D на повече от 2 канала. Драйверът, както можете да видите на илюстрацията, не разполага с много възможности за управление изхода на звука:

На сайта www.anandtech.com, обаче, попаднах на илюстрация, доказваща съществуването на драйвер за звука, позволяващ повече настройки:

Явно Ананд се е "сдобил" по някакъв начин с неофициална версия на драйверите, позволяваща извеждането на 6-канален звук директно, без кодирането му в Dolby Digital. Въпрос на малко време е, предполагам, такъв драйвер да се появи и официално.

Ето какво показва за вградения звук на nForce известната програма Minerva, написана от разработчиците от Aureal (Sensaura):

Device Selected: NVIDIA® nForce(TM) Audio
DirectSound reports...

1 Primary buffer available
255 Total 2D hardware mixing buffers available
255 Static 2D hardware mixing buffers available
255 Streaming 2D hardware mixing buffers available
64 Total 3D hardware buffers available
64 Static 3D hardware buffers available
64 Streaming 3D hardware buffers available
0 Total bytes sound card memory static buffer storage
0 KB/sec Data transfer rate to hardware static buffers
100000 KB/sec Max sample rate supported by secondary buffers
100 KB/sec Min sample rate supported by secondary buffers

Minerva is testing: <NVIDIA nForce(TM) Audio> for :-
DirectSound acceleration: <available>
DirectSound3D acceleration: <available>
A3D acceleration and compatibility: <not available>

Както виждате, единствено технологията A3D от Sensaura/Aureal не се поддържа (което пък NVIDIA не е и обещавала), всичко останало, декларирано от NVIDIA, е налице. В сравнение с Creative Live! и Audigy, за C-Media да не говорим (при Aureal Vortex 2 нещата са по-сложни), MCP-D на nForce предлага повече възможности, поне що се отнася до наличието на вграден DD модул и броя на 2D и 3D буфери. Напомням, че все пак тези този чипсет е разработен за използване в игралната конзола XBox от Microsoft, които, за да са конкурентни, трябваше да оборудват своя продукт наистина с превъзхождащи конкуренцията решения. Най-малко по отношение на интегрираното аудио успехът е очевиден!

Тестовете са си тестове, да видим как стоят нещата с възпроизвеждането на звука на практика. Аз сравнявах звученето на различни музикални композиции, както и обемния звук от игрите Myst III:Exile, MaxPayne, SeriousSam, Giznts:Citizen Cabuto и Return To Castle Wolfenstein, възпроизвеждан през комплект PC акустика SPK 41Q, както и през Technics SA-EH 750 от MCP-D на nForce, C-Media 8738 (вградено аудио на дънната платка ASUS A7V266-E), аудио-картата Aureal с чип Vortex 2 и Creative Audigy Player. Това, което го чувах от nForce, определено ми хареса. Качеството на пространствената звукова картина е оценявано с няколко тестови програми от Sensaura (например, Player3D). За по-прецизно измерване е използван софтуерът RightMark (http://audio.rightmark.org). За да не Ви "тормозя" със изреждане на специфични термини, направо ще направя кратко обобщение:

Мисля, че качеството на звука, възпроизвеждан от nForce е съизмеримо, а може и да превъзхожда (субективно мнение, макар и подкрепено в някои от тестовете) качеството на звука, възпроизвеждан от останалите карти.

Има и друго нещо. Повечето звукови чипове използват АС'97 кодек, изграден на базата на чип от SigmaTel STAC9708 или подобен на него, което означава, че цифрово-аналоговите преобразуватели на всички карти са с еднакви характеристики. При това положение разлика в качеството на звучене може да се долови само на студийна апаратура, каквата, най-вероятно, не всеки притежава, включително и аз.

Илюстрацията показава визията на NVIDIA относно възможността да се използва компютъра, изграден на базата на чипсета nForce с MPC-D, за изграждането на домашен кинотеатър. Мисля, че поне що се отнася до звук, инженерите от NVIDIA са успяли...

Интегриран мрежов контролер

За мрежовия интерфейс, вграден в MCP-D чипа на чипсета nForce, няма много какво да се говори. В Device manager-a след инсталиране на драйверите се появява:

от там нататък нищо различно в настройването и екплоатацията на това устройство няма, в сравнение с другите LAN адаптери.

Да измерваш скоростта на трансфер на един мрежов адаптер е неблагодарно занимание, подобно на това да оценяваш качеството на една звукова карта (има голям процент субективизъм и въздействие на мнижество странични фактори :-)). Все пак аз се опитах да оценя, доколко добре се справя тази мрежова връзка, сравнявайки я с наличните в лабораторията контролери с чип Realtec 8139, SMC 1244TX контролер и един интегриран на дъното на Gigabyte 7VTXH чип Realtec, но от по-нова генерация.

След множество опити по копиране на файлове (не успях да използвам eTesting Labs NET Bench поради условието на машините да се присвояват статични адреси), използвах за теста или множество файлове с различен размер, или един едногигабайтов, копирайки ги от един компютър на друг, засичайки времето. Общо казано, контролерът на nForce се справи добре, давайки средна скорост на трансфер по мрежата между 3.5 и 5.5 MB/sec. Най-добър резултат постигнаха два идентични контролера SMC 1144TX - около 6 MB/sec, a Realtec-a бе на нивото на nForce.

Заключение

След толкова написано е трудно да се направи кратко заключение. На практика, имаме един високотехнологичен продукт, изграден с използването на също толкова модерен чипсет. Най-вероятно този чипсет ще бъде последван от вълна други подобни, които ще се отличават с неизмеримо по-мощна и качествена графика, още по развити комуникационни възможности и нови интегрирани функции. Да не забравяме, че към това отдавна се стремят множество производители, стараейки се да създадат "система върху чип".

Производителността на вграденото графично ядро на този чипсет, при положение, че използваме най-оптималния начин на инсталиране на системната памет, от която се заделят 32 MB за видео, а именно 2 модула на първите два слота, е малко над производителността на външна карта с чип GF MX200, и не достига производителността на MX 400 при никакви условия. Използвайки външна карта, можем да постигнем по-добри резултати, освобождавайки двата 64-битови контролера на паметта от необходимостта да обслужват едновременно заявките от процесора и от видеоконтролера, което води до по-добра производителност. Това решение, обаче, оскъпява значително асемблираната по този начин конфигурация.

Качеството на картината, "давана" от вградения контролер, е на добро ниво, но не достатъчно за сериозна дизайнерска работа, особено на големи монитори и високи резолюции. От друга страна, този чипсет с най-мощното за момента от интегрираните чипсети графично ядро, е изключително подходящ за изграждане на офис конфигурация или домашен компютър, на който ще се използват текстообработващи програми, ще се "сърфира" в Интернет и ще се играят не много сложни като графика игри, което ще рече, че поне 90% от сега разпространените игри са достъпни. Ако след време мощността на графиката не Ви задоволява, можете да закупите AGP видеокарта, която да я инсталирате на Вашата nForce система, осигурявайки по този начин възможност да играете по-нови и "тежки" игри.

Не срещнах проблеми с възпроизвеждането на DVD, що се отнася до картина, използвайки CyberLink Power DVD 4.0. Проблемна бе липсата на възможност за извеждане на 6-канален звук директно на 6 колони, тъй като за момента текущата версия надрайверите не поддържа извеждането на 6-канален звук, освен ако той не е в формат AC3, извеждан през специален, влизащ в комплекта куплунг, и имащ нужда от декодер, който го има в много от 5.1 каналните домашни уредби. Липсва и възможност за извеждане на видео върху втори монитор (за целта ще се наложи да се сдобиете с друга видеокарта), което отдалечава възможността за изграждане на "домашно кино" поне с $60 (колкото струва една видеокарта с TV изход, от "жълтите").

Наличието на мрежов интерфейс позволява лесното изграждане на 100-мегабитова мрежа, което в днешно време е много актуално и необходимо.

Малкия размер на дънната платка, интегрираните възможности и поносимата цена от около $150 я правят доста удачен избор при покупка на конфигурация, в която има всичко, работи добре, използва модерни технологии (DDR памер, има вграден Dolby звук), общата и цена е по-малка от аналогичната конфигурация, но асемблирана от отделни елементи, имаща възможност за разширение.. Какво повече за една не много претенциозна машина за дома и офиса?!?

Модерен чипсет.. Стабилно дъно.. Добра производителност... Дълга гаранция...Добра цена...Възможност за ъпгрейд... Ще живее! И то най-вероятно добре :-)))

Авторът изказва благодарност на фирма "Компютър 2000", предоставила за тестове цялата налична гама продукти на фирма Micro Star Int. (MSI).