За първи път при появата на нов чипсет от страна на VIA – изграден на базата на KT133, дъното предлагаше екстремално покачване на честотите (макар и не като Abit), комбинирано с достатъчна окомплектовка. Последва серията DRV, която само затвърди невероятните впечатления от дъната с тази марка. Носителят на приза “The King of overclocking” – 75DRV2 и до сега остава една от най-успешните платки, произведени досега, и не е надминат по производителност дори и някои от изградени на базата на новия KT333 дънни платки. Между платките от серията почти няма конструктивни разлики и DRV5 не се различава твърде много от предшествениците си. Най-сериозно изменение в печатните платки предизвика липсата на вграден в южния мост 8233А USB контролер и нуждата от добавяне на допълнителен такъв, което лично според мен е хвърляне на излишни средства и най-вече на прах в очите ни, защото твърде малко са продуктите, използващи новия скоростен интерфeйс.

ОБЩИ

Както вече казах, измененията в дизайна на платката спрямо DRV/2/3/4 са минимални. Сокета на процесора е изнесен до горния ръб на платката и около него има достатъчно място за закрепяне на радиатори с нестандартни размери – 80х73 мм, какъвто е моя, не предизвиква споменоването на роднините на производителя. За съжаление и аз на харесах новото място на ATX конектора на захранването между Game порта и захранващия блок, защото кабелите преминават точно над вентилатора. Северния мост е покрит от радиатор със стандартни размери и охлаждащ вентилатор, а допълнително разполагате с цели четири конектора за вентилатори. DRV5 предлага пет PCI слота и един CNR, а AGP Pro слота от предишните модели е заменен с 4х такъв. IDE кабелите се свързват в хоризонтално положение и при мен създадоха трудности с преминаването си точно над ръба на видеокартата, като по този начин спират донякъде въздушния поток от предната страна на кутията. Определено проблем ще имат притежателите на големи видеокарти от типа на GeForce4 Ti, защото достигат чак до DIP ключето за превключване на default FSB честотата. Винаги съм казвал, че харесвам платките, които предлагат настройки на напреженията и честотите не само в BIOS, но и с помощта на джъмпери или DIP ключета – DRV5 разполага с джъмпери за промяна на напрежението на AGP , такъв за включване и изключване на вградената термална защита – когато работите с Athlon T-bird не е нужно да се опитвате да я включите, поради липсата на вграден датчик. По принцип в ръководството е посочено, че защитата се включва при 85*С, но последния към днешна дата BIOS – v.k12, добавя опция за промяна на предварително зададената температура. DIP ключетата, разположени до процесорното гнездо служат за промяна на множителя на процесора, ако е отключен (което се индикира от светодиода точно до ключето), а тези над IDE конекторите са за превключване между 100/33, 133/33 , 140/35, 150/37,5 и 166/33MHz честоти на CPU/PCI шините.

Доскоро след представянето на нова платка от сериqта, очаквахме да видим и модел ****+, в който да има и вграден RAID контролер, но се съмнявам това да се повтори и с DRV5, защото няма оставено място за контролер и допълнителни конектори. Вграденото аудио е само AC’97 кодек на VIA и не става почти за нищо, единственото нещо което мога да посоча като допълнение е SC интерфейса за свързване на CardReader-и. Платката поддържа до 3GB DDR RAM, и това май е първото дъно, което виждам от доста време насам без предупреждение за използването на повече от два модула – може би най-после са поправени проблемите свързани с използването на повече от 1,5GB RAM.

ПЪРВИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ

При отварянето на традиционната сребристо-синя кутия, първото нещо, което прави впечатление е лилавия цвят на текстолита – което може би е на път също да се превърне в запазена марка на Soltek – названието Purple Ray се отнася точно до цвета на платката. За съжаление точния цвят определено не личи на снимките :).

Както обикновено, в комплекта е включен външен термо датчик и на дъното има съответния конектор, но освен него и ATA133 и флопи кабела няма други приставки за свързване към платката. За сметка на това получавате солидно количество софтуер – при 75DRV имахте на разположение три програми на Norton и версия на VirtualDrive6, но от DRV2 насам Soltek се насочиха към далеч по-полезните PartitionMagic и DriveImage на PowerQuest, както и 90-дневна версия на антивирусната PC Cillin (няма да я оплюя и тук, но пак казвам, от "http://www.grisoft.com/" www.grisoft.com можете да получите не само по-добра, но и безплатна антивирусна програма). Отново е включена VirtualDrive6, но аз бих ви препоръчал да използвате вървящия с Nero ImageDrive, поради некоректната работа на първата с WindowsXP.

На диска с драйверите освен ръководство под формата на pdf файл и необходимите драйвери (остарели, както обикновено), се намира една особено привлекателна програма за промана на FSB и напреженията под Windows, която за съжаление е предназначена за clock-генераторите на Realtek и не работи с дъната на Soltek, които изполват ISC.

Включени са доста подробни ръководства за настройка на дъното и инсталиране на софтуера, като много харесах codepage-a за процесорите на AMD – можете да видите какво точно означават всичките номера и буквички по процесорите. Около самата платка няма много особености – добро е решението с изчистването на CMOS паметта – не е нужно да махате батерията и да изключвате захранването, за да изчистите паметта трябва само да преместите и върнете един джъмпер. BIOS BIOS-a на 75DRV5 почти не е променен от предишните издания от серията, използван е AwardModular, като единствения начин да го смените с по-нова версия е чрес стартирането от DOS дискета и използването на AWDFLASH програмката. Без да навлизам в подробности, повечето настройки са стандартни, имате възможност за ръчното преразпределяне на прекъсванията, в последната версия е добавена и функция за контрол на ABSII, където можете да зададете shutdown температура. В настройките на паметта прави впечатление липсата на някои стандартни контроли – RAS-to-CAS, RAS Precharge, Precharge Delay RAM на повече от 380 MHz, но и не мога да я пусна на 360 MHz при CL2, със Soltek 75DRV5 успях да задам CL2 при 372 MHz.

Настройката Ddskew adjust ще опиша по-долу, за нея няма да намерите информация в ръководството. В раздела за промяна на параметрите на процесора е включен и “прочутия” RED StormOverclocking, който може да се използва най-много за изпитване на максималната честота на процесора при определени настройки. Задаването на FSB се включва с функцията UseCPU LinearFreq – USE Linear, възможно е повишаването и до над 200MHz (безмислено, но...).

За промяна на съотношението на FSB/PCI и напреженията на AGP/DDR е необходимо първо да използвате DIP ключето и джъмперите на дъното. Функциите SkewAdjust ви позволяват да зададете малки закъснения при стартирането на генераторите на CPU/CHIPset-a/PCI/AGP/DDR, за да постигнете по-висока стабилност при overclocking. Желателно е да изключите SpreadSpectrum и Auto Detect DIMM/PCI ако ще повишавате честотата на процесора/паметта и желаете максимална производителност.

Забелязах един невероятно приятен пропуск на програмистите от Soltek в първата ревизия на BIOS, която за съжаление не проверих след флашването му с последната версия, но бях изпитал преди това. В раздела за настройки на DDR под контрола DDR Clock можете да зададете стойности 100/133/166 MHz, но при превключване на FSB би трябвало да нямате опциите 100/133MHz – за радост изчезва само 100MHz, което позволява използването на 166 MHz и повече FSB в комбинация с 33 MHz по-ниска честота на DDR – можете да използвате и по-бавна памет или да зададете по-агресивни настройки на паметта, като гарантирано получавате далеч по-пълно оползотворяване на обмена на данни между процесора и DDR паметта. В тестовете можете да се убедите в ползата от подобна възможност, но се съмнявам тя да е достъпна в по-късните ревизии на платката и BIOS-a тя да е достъпна.

Спецификации, обявени от производителя:

Недостатъци

Може би сте обърнали внимание на изказването ми за минималните промени, внесени в дизайна на платката – което води до липсата на място за USB2.0 контролера на VIA. Вероятно следващия модел на платката от DRV серията ще използва очаквания 8235 южен мост на VIA, който ще има вградена поддръжка на USB2.0. Като недостатък ще посоча и разположението на конектора за захранването.

Overclocking

DRV серията носи славата на една от лесните, когато искате да повишите честотата на процесора си. DRV5 не се отличава, единствено при асинхронна работа на паметта и процесора – наложително е първо да повишите честотата на процесора и едва тогава да зададете честота на паметта 333MHz – аз поне мисля, че е по-добре да използвате синхронната шина 333MHz. Процесора ми без проблеми достигна честотата, на която вече съм го изпитвал, и то при напрежение с 0,025V по-ниско от необходимото ми при ASUS A7V333 – отчетеното от MBM5 беше 1,84V. Настройките на паметта бяха 2,5/2/2/5/2CMD. ТЕСТОВЕ Тестовата система: AthlonXP 1600+ @ 1728MHz (192x9) @ 1,825V - AthlonXP2100+ 2x128MB Kingmax DDR400 CL2,5 @ 2x192MHz (384MHz) 40GB IBM 60GXP 7200 rpm ASUS V8170DDR GeForce4 MX440 @ 306/486MHz ядро/памет Резултати от SisoftSandra2002 :

Заключение

Платката е вероятно най-добрия избор за любителите на overclocking-a, а и за хората, които не държат да получат USB2.0 или RAID.