| Процесори :: Дънни платки
:: Видео :: Мултимедия
:: Носители :: Периферия Комуникации :: Софтуер :: Технологии :: Links & Downloads :: Форум |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Чипсет Apollo Pro KT333 от VIA | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Структурна схема на чипсета Да хвърлим един поглед върху структурната схема на чипсета:
Схемата е аналогична на структурната схема на предишния изключително успешен чипсет VIA Apollo Pro KT266A, като на практика в северния мост на чипсета е добавена поддръжката на DDR333, а в южния-поддръжката на АТА133 спецификацията и дискове над 137 GB. Разбира се, новите функции на чипсета не се изчерпват само с механичното добавяне на схемите, осигуряващи новите функции. Инженерите на компанията са отстранили откритите "слаби" места, използвайки за модел чипсета КТ266А, който, от своя страна е базиран на Apollo Pro KT266, синхронизирайки още по-добре работата на отделните схеми и подсистеми на новият чипсет. Чипсетът VIA Apollo Pro KT333 (KT333 по-надолу в текста) е съставен от две схеми: северен мост VT8367 и южния мост VT8233A:
Чипсетът КТ333 е част от семейството чипсети V-MAP, което ще рече, че е съвместим хардуерно (pin) с другите VIA DDR чипсети. V-MAP, или VIA Modular Architecture Platform позволява на производителите на дънни платки да използват един и същ унифициран дизайн на изделията, окомплектовайки ги с необходимите за съответния ценови клас или предназначение, микросхеми. Най-грубо казано, това означава, че за да се появят нови дънни платки на пазара, използващи КТ333 схемен набор, производителите просто трябва да започнат да монтират новите схеми върху използваните досега платки, без да са необходими каквито и да е промени в производствения цикъл или дизайна на платките. От друга страна, новият северен мост VT8367 може да бъде използван в комплект със стария, използван в КТ266А южен мост VT8233 или окомплектован с VT8233A/VT8233C южен мост, като връзката между двата моста се осъществява по шината V-Link HUB Architecture, работеща на 266 MHz с теоретична пропусквателна способност до 266 МВ/сек.
Ключови характеристики на чипсета
Според разработчика на чипсета, компанията VIA, една от характерните особености на новия чипсет е наличието в северния му мост на най-бързия в света едноканален контролер за паметта, позволяващ да се достигне на теория максимален трансфер от 2.7 GB/sec при използването на DDR333 памет, с което твърдение няма как да не се съгласим. Другата характерна особеност на чипсета е свързана с вградение в южния мост VT8233 ATA133 FastDrive™ интерфейс, който за момента е най-бързия IDE интерфейс до приемането на SerialATA като стандарт, позволяващ пропусквателна способност от 133 МВ/сек и поддръжка на свръхголеми твьрди дискове, които вече се появяват на пазара. В таблицата по-долу съм изброил някои характерни особености на няколко съвременни чипсета за DDR памет за AMD платформата:
Както сами можете да се убедите, ако изключим чипсета nForce от NVIDIA, разгледан от мен подробно в съответния материал, чипсетът KT333 излиза едни гърди пред конкуренцията. Заключение Без никакво съмнение, чипсетът КТ333 е следващата логическа стъпка в еволюцията на чипсетите от VIA за платформите на AMD. В абсолютното мнозинство от тестове, направени в тестовата лаборатория на Computer Experts Group, дънните платки с този чипсет изпреварват конкурентите с чипсети от SiS, NVIDIA, AMD, както и по-старите версии на чипсетите от VIA. Разбира се, разликите не са толкова големи - около 3-5%, които най-вероятно ще се увеличат с излизането на новите ревизии на дънните платки и новите версии на BIOS за тях. Конкурентите също скоро ще излезнат с нови решения, но днес VIA Apollo Pro KT333 е най-бързият чипсет за процесорите на AMD.
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
![]() |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Материалът е публикуван на: 05.04.2002
г. |
Автор: инж. Сергей Миланов адрес за кореспонденция |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Начало на материала :: Процесори :: Дънни платки
:: Видео :: Мултимедия
:: Носители Периферия :: Комуникации :: Софтуер :: Технологии :: Links & Downloads :: Форум |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||