Пазарът на дънни платки, търсенето и предлагането им, както, впрочем, пазарът на практически всички компютърни компоненти, поразява въображението ни с динамиката си, обратите в развитието му, главоломния темп на ръста или, напротив, с процесите на рецесия. Свидетели сме на множество сливания и поглъщания, прекратяване на дейността на известни и доказали се компании и възникване на нови такива. Свидетели сме на възход и падение или на обратното съчетание на тези думи на известни и неизвестни компании.

Компанията SiS през последните години едва съумя да се "разпише" в компютърната хронология с поредица качествени, традиционно евтони и лишено от сериозни забележки във всякакъв план, продукти. Стеснения път на разработките на компанията до собствените им производствени линии, наличие на всички необходими договори и патенти, отърваващи SiS от съдебни разправии с гиганти като Intel (за разлика от VIA със серията им продукти за Pentium 4) осигуриха на Silicon Integrated Systems широк и добре поддържан пък към пазара на евтини и достатъчно производителни решения, при това често изпреварващи конкурентите с поддържаните нови технологии, интерфейси и други разработки.

По всичко личи, че освен на пазара на Low-End видеочипове, SiS сериозно се е настанила на пазара на чипсети, и то измествайки фокуса на изделията си от Low-End към Middle-End нивата. И ако по отношение на чипсетите за AMD всичко е ясно - AMD е оставила разработването и производството им в ръцете на тайванските производители, ограничавайки се с някоя собствена образцова разработка, то по отношение на продуктите за платформата на Intel нещата стоят по различен начин. Intеl, както е известно на всеки, е разработчик на системната логика за всички произвеждани от самия него процесори. Затова ме учудва спокойствието, с което Intel наблюдават развитието на конкурентите си, излизащи с нови решения, поддържащи по-нови функции далеч по-често, отколкото неговите собствени.

Всъщност, единият от могъщите тайвански конкуренти бе "плеснат през ръцете" за опита му да се докопа до пазара на дънни платки с Intel процесори, без да си плати, но VIA, вживайки се в ролята си на непослушно дете, продължи играта си, дори и под тежестта на съдебните разбирателства с "мaма" Intel. В това отношение SiS няма проблеми: "мама" Intel е дала разрешение за игра, играй колкото искаш :-))).

Едно от правдоподобните обяснения на споменатото спокойствие на Intel може да бъде това, че Intel засега успява да прави по-добри чипсети, работещи при еднакви условия по-добре от конкурентните. Затова Intel съумява с една дълга крачка напред да изпревари конкурентите си, успяли да направят по две. Например, SiS и VIA предлагат от много месеци насам чипсети, поддържащи DDR333, а Intel чак наесен ще пусне в производство такъв чипсет. Това обаче не пречи чипсетите му с поддръжка на DDR266 да се продават като топъл хляб, макар и да имат в някои тестове незначително по-слаба производителност в сравнение с DDR333 чипсетите. Освен това, Intel имат и Rambus, нещо, по показателите на което конкурентите тепърва достигат. А вече има и нови решения с по-бърз Rambus, макар че индикациите са за отказ на Intel от този тип памет за сметка на DDR SDRAM...

Така или иначе, положението на SiS на пазара все повече се стабилизира - компанията има всички необходими лицензи, собствени производствени мощности, екипи от разработчици и достатъчно добри решения с вече добро име - един сигурен белег за сегашен и бъдещ успех.

Окомплектоване

Всички дънни платки от ASUS от по-високата ценова категория са с дизайн на кутията, отличаващ ги от по-евтините решения:

За пръв път виждам върху кутията на дънната платка да бъде напечатана (а не залепена върху лепенка) информация за присъдено отличие от известен хардуерен сайт (в случая от Tom's Hardware):

ATX дънна платка P4S533 Планка с 2 USB 1.1 порта 3 интерфейсни кабела 80-жилен АТА 133/100/66 40-жилен АТА 33 флопи кабел пликче с допълнителни мостчета за джъмперите user's guide CD, съдържащо: драйвери Adobe Acrobat Reader 3Deep Power Player SE VideoLive Mail DirectX 8.1 PC-Сillin 2000 Winbond Voice Editor ASUS Update ASUS Hotkey ASUS PCProbe ASUS Screensaver ASUS MyLogo

Освен изброените по-горе неща, в кутията намерих и планка с два допълнителни USB 1.1 изхода с кабел за свързването и с дънната платка:

В кутията има и още една книжка, озаглавена "Quick Setup Guide", в която на 11 езика се обясняват базисни неща, илюстрирани със картинки, от типа на това какво е захранващ кабел и къде се включва мишката и клавиатурата.

Конструктивни особености

Върху площ с размери 30.5x21.8 см, съответстваща на ATX форм-фактора, оцветена в съответстващ на ценноста на изделието златист цвят, са разположени, освен системната логика, и някои по-рядко срещани контролери и интерфейси.

Първият поглед, който го отправих към това дъно, изваждайки го от антистатичния плик, ме изпълни с удоволствие от видяното. Така според моите разбирания би трябвало да изглежда едно грамотно проектирано дъно от един добър производител. Всичко е на логичните си места, удобно за включване или настройване. Е, може би трите слота за монтирането на max. 3 GB DDR 200/266/333 памет би било добре да са половин сантиметър по-нагоре, за да може по-лесно да се вадят DIMM-овете при монтирана видеокарта, но и така става...

Стойката за процесорния охладител е приентирана по вертикала, макар че процесорът е завъртян под ъгъл 90 градуса, което позволява допълнителното охлаждане на радиатора върху северния мост, който, както неуморно повтарям в цяла поредица мои статии за дънни платки със SiS 645 чипсет, почти не грее. Все пак, добре е да се охлажда, особено ако дънната платка се overclock-ва, нещо, което е съвсем естествено за продукт от този клас и то от този производител.

В горния край на платката са и двата захранващи куплунга - стандартния 20-pin ATX и използвания от ASUS заместител на допълнителния +12V захранващ куплунг, използван за "подхранване" на Pentium 4. Този куплунг е със стандартен накрайник, като тези, които захранват, например, CD-R устройството, и е използван за улеснение на тези потребители, които извършват ъпгрейд към Pentium 4 система, но не разполагат със захранващ блок със специфичния за P4 конектор. Все пак, ако желаете, можете да използвате и препоръчания от Intel конектор - той е точно зад паралелния порт на дъното (онзи, оцветен в лилаво).

Двуканалният стабилизатор на напрежение използва обще 5 голямокапацитетни електролитни кондензатора (3300 мкф), което е смешно в сравнение с двойно по-големия брой кондензатори при някои конкуренти, но по никакъв начин не се отрази върху стабилността на дъното. По принцип съм забелязал, че дънните платки със SiS 645 чипсет не съдържат много кондензатори, явно чипсетът е добре балансиран и стабилизиран откъм захранване.

Така, стигаме да конекторите за IDE устройствата и Floppy. И те са на удобно и удачно място в края на платката, в горната и половина, до слотовете памет. Над тях е джъмпера за настройка на волтажа на паметта с три възможни положения: 2.5V (по подразбиране), 2.7V и 2.9V - е, мисля, че не би попречило стойностите да могат да се сменят през 0.1V, но и това е достатъчно за да изгорите по-некачествена памет :-)).

В долната дясна четвърт на дънната платка има множество дребни, но полезни конектори, схеми и микропревключватели. Тук е 3-волтовата батерията, захранваща запаметяващите елементи, "помнещи" настройките на системния BIOS в комплект с джъмпера за нулирането му, както и блока микропревключватели за задаване на честотите на FSB и паметта при изключен режим "Jumper Free". Чрез джъмпери можете за зададете известен брой настройки, но не надвишаващи FSB 133 MHz и DDR 166 MHz (333 MHz), така че ако имате желание за повече, ще трябва от BIOS в Jumper Free mode да пробвате какво ще стане с дъното и компонентите ви при по-висока честота.

Както и всички останали дънни платки от ASUSTeK от по-висок клас, и тази е оборудвана с интерфейси, позволяващи да се включи Smart Card Reader, както и екзотични за нас устройства от типа на Secure Digital memory card и Memory Stick.

С помощта на микропревключвателя могат да се фиксират следните стойности на честотите на FSB/памет: 100/100, 100/133, 100/150, 100/160, 100/166, 105/140, 108/144, 112/149, 133/133, 133/166, 100/200 MHz, както и Jumper Free режим, когато те се задават от BIOS (от 100 до над 200 MHz FSB със стъпка 1 MHz).

Говорейки за BIOS, ще кажа, че дънната платка ASUS P4S533 използва вариант на Award Medallion 6.0/Phoenix BIOS, известен с множеството си възможности за настройка на таймингите на паметта (CAS Latency, RAS to CAS Delay, RAS Precharge Time, RAS Active Time, Command Lead-off Time), възможностите за промяната на напрежението на CPU и насройването на съотношението FSB/MEM: при FSB от 100 до 132 MHz - Auto, 1:1, 3:4, 3:5 и 3:6, при FSB от 133 до 160 MHz - Auto, 1:1, 4:3, 4:5 и 4:6 MHz, при FSB от 161 до 166 MHz - Auto, 1:1 и 4:3

В този участък на дънната платка е разположен чипът, отговарящ за Speech функцията, което с думи прости казано не е нищо друго, освен възпроизвеждането с глас на робот от някой филм от средата на миналия век през системния говорител на предварително записани съобщения, отговарящи на някои процедури на началната инициализация. Хуваво е поне, че тази функция може да бъде изключена от BIOS или спомощтана специална програма Вие можете да зашишете собствени гласови съобщения, за да прекарвате няколкото секунди при всяко стартиране на компютъра в размисъл кой, откъде и какво ви говори с тенекиен глас.

До Speech чипа, в ляво от последния, е и специализираният чип на ASUS, отговарящ за мониторинга на системата. За разлика от другите производители на дънни платки, използващи в повечето случаи чип от Winbond, поддържащ по-малко функции, чипът от ASUS Bach позволява мониторинг на всички напрежения, обороти на три системни вентилатора, мониторинг на температури от вградени и външни термични сензори.Разбира се, производителят не е пропуснал да предвиди място за произвеждания от него iPanel, една външна светодиодна индикация на температурите, захранващите напрежения, обороти на вентилатори в комплект с честотата на шината и процесора, устройство, което съм го тествал с дънната платка A7V266-E и не бях останал доволен от работата му.

ASUS P4S533 е оборудван с 6 PCI слота за всички възможни контролери, с които един потребител би могъл да иска да инсталира. Аз тествах дъното с 5 такива: Creative Audigy, Adaptec SCSI адаптер, TV Tuner Pinnacle, SMC LAN и Promise RAID контролер. Никакви проблеми с функционирането на устройствата под Windows XP не съм срещнал. Това ме подсеща ни в клин, ни в ръкав да кажа, че опитите ми да инсталирам SuSE Linux 8 стигнаха дотам, че след като се инсталира, ОС започваше да протестира, след като се опитваше да се зареди. Една бърза разходка по тематичните форуми, където се събират линуксоидите, показа, че за да тръгне добре Linux на това много ново дъно с този чипсет, трябва да се прекомпилира ядрото на ОС с по-нова версия.

Южният мост, използван при изготвянето на тази дънна платка, е от последната за момента ревизия B0, а ролята на входно-изходен контролер е "поета" от чипа ITE IT8707F:

I/O-контролерът ITE IT8707F има вграден интерфейс за включване на Memory Stick и Secure Digital карти през запоените на дъното конектори.

Така, около и под PSI слотовете, които все още са 32-битови, са конекторите за допълнителните 4 USB 1.1 порта, цокъла със системния BIOS и входно-изходния контролер ITE. Между четвъртия и петия PCI слот е светодиодът, индициращ напрежение върху дънната платка, а пред тях е любимия на всички производители звуков чип CMedia CM8738 6CH, значително по-добро решение от един "гол" кодек, който обичат да го слагат икономисващите средствата си фирми.

Чипът позволява изход на 6 колони (5+1 звук) с достатъчно високо качество, достатъчно за слушане на музика и звуков съпровод на филмите без абсолютно никакви некомфортни усещания, което за повечето потребители е повече от достатъчно. За желаещите да се насладят на цифров звук има и SPDIF изход до чипа, както и конектор за audio панел по стандартите на Intel.

Пред първия PCI слот има място за LAN чип, който върху моята дънна платка не е запоен, както и няколкото съпътстващи вграденото аудио стандартни конектора.

Огромна радост буди стандартното (поне до сега) разположение на PS2, COM, parralel, USB и audio портове на платката:

Радост, защото няма да ви се наложи да се чудите с какво да изрежете ламарината на кутията Ви, особено ако е купувана преди година-две, когато не бяха и сънували новите начини на подреждане на портовете, които ни изненадват от месец-два насам със всяко едно ново дъно, особено оборудваните с USB 2.0.

Върху платката има изведени контактни площадки, върху които не са запоени, но са означени AMR слотът, конекторите с наименование WOL1, WOL2, WOL3 и VPANEL1 и една интегрална схема, която, например, би могла да бъде и контролер IEEE1394.

Остана AGP порта. Поддържат се AGP 2x и 4x видеокарти, слотът няма фиксиращ механизъм.

Това е!

Тестове.

Тестова конфигурация:

• Дънна платка: ASUS P4S533 (SiS 645 DX, BIOS 1007c)
• CPU: Intel Pentium 4 1.6A GHz, 512 kB L2
• Memory: Kingmax PC3200 (DDR 400) 2x256 MB 5ns CAS 2.5
• Videocard: Gainward 600 Pro (GeForce 4 MX 440), 64 MB DDR и Club 3D Radeon 8500, 64 MB DDR
• Monitor: 19" Hitachi CM753ET, 17" Hansol H711 TFT LCD
• HDD: 40 GB Seagate Barracuda ATA IV, 7200/2MB
• Optical storage: Pioneer A04 DVD-R/RW
• Fujitsu ICL PS2 keyboard
• Microsoft USB IntelliMouse Explorer, optical
• Windows XP Professional Build 2600

За видеоакселератора с NVIDIA е използван драйвер Detonator v. 29.40, за Radeon 8500 - 7.70 WHQL.

Сега малко пояснения за следващите тестове. По време на експлоатацията на дънната платка ASUS P4S533 аз два-три пъти съм се връщал към тестването и. Първоначално, само извърших няколко теста с видеокартата от Gainward със достатъчно слабия по днешни "мерки" GeForce 4 MX 440 и памет DDR 400, по време на коитоп фиксирах разликите в производителността и в показанията на обмен със паметта при различни стойности на FSB и честота на паметта.

Впоследсвие се върнах пак към тестовете, повтаряйки някои от тях, но вече с друга видеокарта (C3D Radeon 8500), като паметта работи само на "официалната" и честота и се овърклоква само FSB.

SiSoft Sandra 2002 Pro

Първото нещо, което исках да установя на практика спомощтана бързите (като време) "синтетични" тестове от пакета SiSoft Sandra, бе влиянието на честотата, на която работи паметта, върху резултатите на тестовете CPU Arithmetic Benchmark, CPU Multi-Media Benchmark и върху измерванията на скоростта на обмен с паметта.

Както забелязвате, при една и съща честота на FSB, резултатите са практически еднакви, независимо от честотата, на която работи паметта, както и би могло да се очаква.

Вижте какво обаче става с резултатите при промяна на честотата, на която работи паметта:

Определено при работа на 400 MHz паметта показва най-висок резултат, виждан някога досега от мен при DDR паметите, доближаващ се до този, показван от Rambus!

Content Creation Winstone 2002

За да задоволя любопитството на тези, които никога не са виждали работещ теста Content Creation Winstone 2002 на eTesting Labs (Ziff-Davis), в табличката по-долу съм изброил приложенията, работата на които той емулира:

Какво виждаме на графиката? Намаляване на резултата при използването на по-слаба видеокарта (учуден съм, все пак...). При използването на DDR 400 съвсем незначително по-висока производителност в този комплексен тест. Определено по-висок резултат дава overclock-ването на процесора посредством увеличаването на FSB от 100 до 133 MHz.

Content Creation Winstone 2001

Главната разлика между старата и новата версии на теста, е това, че приложенията във версия 2001 се изпълняват последователно, като, съответно, и изпълняваните приложения са от по-стара версия:

В този тест при използването на DDR 400 резултатът е по-нисък, отколкото с DDR 333... Чудничко! Явно има някаква грешка при измерванията.

Business Winstone 2001

В следващия тест - Business Winstone 2001 (това е последната версия на този тест, няма по-нова), тестващ производителността на системата при изпълнение на бизнес приложения:

Тук вече всичко си идва по теоретично определените места и сме свидетели на идеалното подреждане на резултатите във вид на стълбичка, пропорционално на честотата.

Компресиране на DVD филм в DiVX ;) формат

В този се натоварва най-вече процесора и паметта предвид огромното количество изчисления при компресирането на видео.

Защо ли не се учудвам?!? Най добър резултат - при FSB 133 MHz и DDR 400, най-слаб (цяла минута закъснение!) при FSB 100 и DDR 333.

Компресиране на файл спомощтана ACE компресиращ алгоритъм

Тестът, при който се компресира един трудно компресиращ се файл (графика във формат TIFF), силно натоварва паметта и процесора, като съвсем целенасочено е избран немският архиватор WinACE - само той има 4096- килобайтов речник и позволява точно измерване на интервала от време, за който компресира зададените файлове:

И този тест, както и предишния, затвърждава приятните впечатления от използването на DDR 400. Е да, разликата не е 30%, но все пак и 5-6% са добре дошли! Особено когато цената на този тип памет няма да е с 30% над цената на DDR 333 от същия производител...

Mad Onion's PC Mark 2002

Този тест е от най-любимите ми: минава за 7-8 минути и дава няколко резултата в условни единици, удобни за съпоставяне:

И двете графики съвсем логично илюстрират постигането на по-добри резултати при увеличаването на честотата: както на FSB, така и на паметта.

Mad Onion's 3D Mark 2001 SE

Изпълних този тест с една-единствена цел: да се убедя с очите си как резултатът в 3D Mark се увеличават с над 1000 (!) единици при промяната на честотата на шината от 100 на 133 MHz. При тази весела операция, честотата на процесора, подсещам ви, от 1.6 GHz става 2.13 GHz, което, най вероятно, е и една от основните причини на това изключително постижение:

Заключение

Рядко се случва да тествам и използвам продукт, който няма никакви отрицателни черти, или поне няма някакви такива, които си заслужава да ги споменавам (знам, че човек ако иска, винаги може да намери какво да не хареса).

Дънната платка ASUS P4S533, с цена (към средата на месец юни 2002 г.) от около $100, е едно изключително решение като цена, производителност и качество, не отстъпваща по нищо на конкурентите си и превъзхождаща ги във много отношения.

Сигурно на всички е известно, че ASUS правят наистина най-сигурните и стабилни дънни платки. И ако някой друг производител успее с някое свое изделие да привлече вниманието на потребителите, то ASUS може да го стори това практически със всяка своя дънна платка. А, както е в случая с P4S533, тя има и много добра цена.

Имайки възможност да тествам множество дънни платки, аз бях зает и с едно съпътстващо тестовете занимание: тъсих най-доброто решение за моя собствен компютър. Това, което търсех, бе дънна платка, поддържаща DDR 333, както и DDR 400 по възможност, работеща стабилно и бързо на по-високи честоти, оборудвана с модерни интерфейси, за да мога да тествам всички тези устройства, когато ми се налага, и, не на последно място, достатъчно евтина. От над двадесет дънни платки успях да си харесам само три: Gigabyte GA-8SRX, Epox EP-4BDA2+ и ASUS P4S533, подредени точно по реда на тестването им. Сега, пишейки тези редове на новата ми система с дънна платка ASUS P4S533, аз не изпитвам никакви колебания относно избора ми: за мен това е най-добрата дънна платка за момента за процесорите Intel Pentium 4, поне докато се появят новите чипсети през есента.

Използването на DDR 400 би могло да Ви донесе няколко процента в повече към и без това доста високите показатели на това дъно при използването на DDR 333, но по-голяма сметка има да се използва процесор с ядро Northwood (има буква "A" след честотата) и, макар че официално работи на 400 MHz (100 MHz FSB), прекрасно се overclock-ва над 133 MHz FSB.

Дъннa платкa ASUS P4S533 е предоставена за тестове от вносителя на продуктите на ASUSTeK - фирма Most Computers