От доста време, изминало от написването на статията за дънната платка ASUS VL-VM, не съм отделял внимание на решенията с вградено видео. Пренебрегвани от повечето потребители поради традиционно по-ниската производителност на графичната подсистема в комплект с факта, че за памет на видео ядрото се използва част от системната памет, интегрираните решения все пак имат своети място в света на компютърните конфигурации: благодарение на по-ниската си цена и често пъти благодарение на интегрираните върху платката (в допълнение към видеото), звуковия чип и LAN, тези решения са изключително подходящи за офис и домашна работа, свързана основно с писане на документи и сърфиране в Интернет. Поради тази причина всички подобни решения са насочени към low-end сектора - там, където производителността на графичната подсистема и на цялата конфигурация на са от критично важно значение.

В този материал ще разгледам две дънни платки, изградени на базата на интегрирания чипсет SiS650, произведени от достатъчно добре известните с високото качество на продукцията си фирми - ASUSTeK и Gigabyte, огромен асортимент на продуктите на които ги импортира българският вносител на маркови компоненти - фирма Argus Computers.

Теория

Нямам планове да разглеждам в отделен материал структурата и особеностите на интегрирания чипсет SiS 650, той на практика е едно точно копие на чипсета SiS 645, структурата на който е разгледана в подробности в съответния материал, а производителността на дънните платки с този чипсет - в цяла поредица от тестове на дънни платки. Все пак, за пълнота на представяната от ComExGroup.com информация, ще маркирам основните структурни особености на чипсета SiS 650.

Колкото и да сравнявате диаграмите на двата чипсета - SiS645 и SiS650, няма да откриете някакви забележими разлики. Основните са две: в северния мост е включено графично 2D/3D ядро, а от списъка с честотите на паметта "изчезна" DDR 333 (PC 2700).

Според информацията на сайта на производителя на чипсета, вграденото ядро представлява високопроизводителен 3D акселератор (интересно, с какво го сравняват ?!?) с 2 Pixel / 4 Texture , и 128 битов 2D акселератор с 1T pipeline BITBLT engine. Вграденото графично ядро е аналогично по структура на чипа SiS 315 и използва част от системната памет за съхранение на видеоинформация и текстури, което автоматично означава, че паметта на видеоакселератора работи на 133 (266 MHz DDR), колкото е честотата на FSB.

Вграденият според структурната схема на чипсета SiS 301B videobridge съдържа NTSL/PAL video encoder с Macro Vision Ver. 7.1.L1 за извеждане на изображение върху TV, функция, не реализирана при нито едно дъно или, възможно, реализуема само посредством външен чип SiS 301, който се използва за същите цели при видеокартите със SiS 315 графичен чипсет.

Окомплектоване

Дънната платка от ASUS е изпълнена във формат FlexATX (22.9x19 см), а Gigabyte - microATX (22.9x24.3 см), което определя и малкия размер на кутиите, в които те се доставят. Тук държа да подчертая, че за разлика от другите вносители, Argus внасят retail-продукти, които, поне според моите субективни впечатления, имат по-малко проблеми от същите ОЕМ продукти най-малко поради причината, че са по-добре механично защитени.

И така, комплекта на Gigabyte 8SIML включва:

• - дънна платка
• - ръководство на потребителя (user's manual)
• - CD с драйвери и utilities
• - 80-жилен IDE кабел
• - кабел за флопидисково устройство
• -планка за задната страна на кутията

В допълнение към това, в комплекта на дънната платка ASUS P4S333-VF има:

• - 40-жилен IDE-кабел
• - платка с допълнителни два USB 1.1 изхода
• - пликче с допълнителни "мостчета" за джъмперите

Конструктивни особености

За разлика от множеството други дънни платки от Gigabyte, тази е с зелен, а не с тюркоазено-син цвят на текстолита, докато платката от ASUS е със стандартния за тях жълт цвят.

Gigabyte GA-8SIML (P4 Titan series)

Както споменах по-горе, платката е в microATX (22.9x24.3 см) формат, и има 4-слоен дизайн. Малките размери на платката предполагат намален брой PCI слотове - те са 3 на брой, като, за разлика от ASUS, тук имаме и един CNR слот - не че много се използва, но го има :))

Северният мост на чипсета, SiS650, е под процесорния цокъл, покрит с радиатор без вентилатор - нещо обичайно за дъната с този модерен чипсет.

Вдясно от него са двата слота за монтиране на DDR SDRAM памет. И ето тук се забелязва първото несъответствие. В ръководството пише, че се поддържа DDR333 (PC2700) памет, нещо, което е стандартно за SiS645, но никъде не го пише в спецификациите на сайта на Silicon Integrated Systems (SiS) за чипсета SiS 650! Второто несъответствие пак се отнася до факта, че в user's manual-a пише, че се поддържат до два небуферирани PC333 модула или до 3 небуферирани PC266/PC200 модула. Е, как да ги монтирам 3 модула върху два слота?

Не знам, дали това е преднамерено допусната грешка, или просто механично копиране на информацията, отнасяще се до дънните платки с чипсет SiS 645.

По-нататък, на страница 12 на ръководството, в раздела за инсталиране на DDR SDRAM модулите, всичко е наред - фигурират само два възможни модула.

Написах всичко това по-горе най-вече поради друга причина, а не заради една печатна грешка, макар, че смятам, че през 2002 г. нито една фирма, а най-малко фирма от ранга на Gigabyte, може да си я позволи. Проблемът е в това, че колкото и да се опитвах, не можах да успея да получа стабилно работеща система, при положение, че паметта работи на 166 MHz (333DDR)! Повече по въпроса има по-надолу в статията.

Приятно е да се забележи, че има и buzzer - това спестява необходимостта да се включва системния високоговорител, освен това по-малко пречи на околните при рестартиране - писукането е по-слабо :-))

Входно-изходният контролер е добре познатият от множество платки Winbond W83697HF, посредством който се извършва и мониторингът на температурите и напреженията.

Вдясно от двата DDR слота по най-удобния и удачен за асемблатора начин са разположени двата IDE конектора за максимално 4 IDE 33/66/100 устройства и флопи конектор, както и куплунга за ATX захранващият кабел - възможно най-удобното разположение. Другият, 12 V куплунг, е в горният край на платката, но дори да пропуснете да го включите, системата пак работи: пробвах го...

Поддържат се AGP1x, 2x и 4x видеокарти, нещо, което би могло да накара притежателите, например, на по-старите AGP 2x видеокарти с невероятното 2D от типа на Matrox G200 да подскочат на два метра от земята - с чипсет Intel 845 е невъзможно използването на AGP 1x и 2x видеоакселератори, освен ако производителят на дънната платка не се е погрижил това да е възможно: от Intel се "грижат" да си ъпгрейдвате видеокартата :-)).

AGP - слота е оборудван с уникалната (засега) за дъната от Gigabyte фиксираща видеокартата система, доста по-удобна от аналогичните по предназначение. С поставянето на външна видеокарта вграденото видео автоматично се изключва.

Долната дясна четвъртинка на дънната платка е заета от южния мост на чипсета-SiS961, батерията, вградения пиезоговорител (buzzer), конектора за включване на допълнителните USB-портове и куплунга за втория COM-порт. Последния е необходим поради причината, че стандартното му място на платката е заето от 15-pin VGA изход на вградения видеоконтролер, както, впрочем е и при другите дънни платки. Пространството пред PCI слотовете и AGP-картата е заето от аудио кодека, необходим за осигуряване на звук, изграден на базата на чип Avance Logic ALC201A, осигуряващ освен всичко останало, и SPDIF интерфейс и изход през запоения на платката SPDIF-конектор, системния BIOS, входно-изходния контролер W83697HF и другата голяма "полезност" на тази дънна платка - вградения мрежов контролер Realtek RTL8100, осигуряващ при нужда връзка с 10/100 MBit Ethernet мрежа чрез RJ45 конектора, намиращ се над двата стандартни USB порта.

Ревизията на южния мост, осигурява интерфейсите за звука, мрежата и други функции, е A2 - трета поред на чипа SiS 961.

Точно зад аудио изходите върху платката се намират и входовете CD-in и конекторът за Front Audio панел, нещо, което досега не съм виждал никой да го ползва.

Остава да спомена светодиода, разположен в горния десен ъгъл на платката, индициращ наличието на захранване, кондензаторите около процесорния слот и двата конектора за включване на вентилатори с тахо изход - за CPU и за системата. Като цяло от гледна точка на дизайн и изпълнение платката на Gigabyte е на много високо ниво - точно това, което се очаква от нея.

ASUS P4S333-VF

Форм-фактора на тази дънна платка (flexATX) предполага още по-висока степен на интеграция на елементите върху нея, отколкото при платката от Gigabyte, което се вижда и при повърхностният оглед на продукта.

Слотовете за памет също са два, като в user's manual-a е записано, че се поддържа PC200/266 DDR SDRAM. PCI слотовете са намалели с един спрямо конкурента и са само два. CNR или някакъв подобен разширителен слот въобще липсва, на негово място, успоредно на PCI слотовете, е разположен доста неудобно конекторът за включване на кабела за флопито.

За входно-изходен контролер производителят е избрал чип от ITE, вторият по популярност след Winbond:

Конекторите за IDE-устройствата са в една редица по дължината на платката, решение, затрудняващо циркулацията на въздуха в кутията. На неудобно място в центъра на платката е разположен и допълнителния захранващ куплунг за дъната с P4 процесори, както и ATX-захранващия куплунг все пак е на удобно място горе, в самия край на дънната платка. Все пак, това са технически подробности на дизайна на платката, предстваляващи интерес за хора като мен, отколкото за обикновения потребител, но участващи във формирането на общото мнение за конкретното изделие.

Подобно на платката от Gigabyte, и тази има вграден аудио чип (кодек) АС'97, реализиран посредством микросхемата Avance Logic ALC 201A със съответните стандартни входове и изходи (SPDIF няма, поне в тази ревизия на платката).

Мрежовият контролер е изграден на базата на усилено използвания от много производители чип Realtek RTL8100, RJ-конекторът е на стандартното място - над USB-портовете.

AGP-слота според ръководството на потребителя позволява ползването на "коя да е AGP 2x и 4x карта" и с цел максимална икономия, не разполага с досадния на моменти фиксиращ механизъм.

Интересен е цокълът на 3V батерията, която, както и при другото дъно от ASUS, P4S333-M със SiS645, е разположена вертикално с цел икономия на място (дори дизайнът на двете платки на AUS е идентичен, нещо, което го установявам сега, в момента на написването на тези редове).

Южният мост на чипсета няма нужда да бъде представян - възможностите на чипа и поддържаните от него функции са разгледани в статията за чипсета SiS 645. Ще отбележа само, че ревизията му е по-нова - A2, което е гаранция за оправени бъгове, ако въобще ги е имало...

Процесорния цокъл е заобиколен от 9 електролитни кондензатора, едно достатъчно количество за посрещане на евентуалните пикови енергийни консуматорски потребности на Pemtium 4 процесорите.

Дънната платка от ASUS няма, подобно на Gigabyte, множество излишни за едно low-end решение, екзотични конектори, интерфейси, джъмпери и микропревключватели, макар, че е наличен интерфейс за SmartCard Reader и Infra-Red.

Планката с двата допълнителни USB 1.1 порта има стандартен за ASUS външен вид:

Сумирайки казаното дотук, като дизайн и разположение на елементи дъното на Gigabyte е пред ASUS-кото, като, разбира се, това не може да бъде основание да отхвърлите възможността да закупите тъкмо ASUS - абстрактно погледнато, един минус може да бъде компенсиран от друг плюс, липсващ при Gigabyte...

Тестове.

Основната задача, която съм си поставил при тестовете на дънните платки с SiS 650 чипсет, е да изследвам производителността им, включително и на графичното ядро, при различни варианти на конфигуриране на системните параметри. Все пак, за да имат тестовете състезателен елемент, съм включил и представители на други два чипсета за Pentium 4 - SiS 645 в лицето на Epox 4SDA и Intel 845D, представен от DFI NB70-SC.

За да не претрупвам излишно графиките, целенасочено съм пропускал изпълнението на пълен комплект от тестове за двете дънни платки със SiS 650 чипсет - нямаме нужда от еднакви резултати, за да се направят необходимите изводи, така че една част от тестовете, необходими за оформяне на мнението относно производителността на графичното ядро и системата като цяло с вградено видео и с външен видеоконтролер, е изпълнявана върху едната дънна платка, а другата част - върху другата. Затова не се учудвайте, когато на някои от графиките липсва резултат за една от двете платки - просто погледнете към аналогичния резултат, демонстриран от другата.

Тестова конфигурация:

• Дънна платка:
  • ASUS P4S333-VF (SiS 650)
  • Gigabyte GA-8SIML (SiS 650)
  • DFI NB70-SC (Intel 845D)
  • Epox 4SDA (SiS 645)
• CPU: Intel Pentium 4 1.9 GHz, 256 kB L2 (Willamate)
• Memory: Kingmax PC2700 (DDR 333) 2x256 MB 5ns CAS 2.5, Samsung RDRAM 800 2x256 MB
  
• Videocard: Gainward Ti/450 (GeForce 3 Ti 200 GPU), 64 MB DDR
  
• Monitor: 19" Hitachi CM753ET
  
• HDD: 40 GB Maxtor 740 DX-6L
  
• Optical storage: SONY DRU110a DVD+RW
  
• Microsoft IntelliMouse Explorer USB
  
• Fujitsu ICL PS2 keyboard
  
• Windows XP Professional Build 2600

За видеоакселератора е използван драйвер Detonator v. 28.42, за вграденото графично ядро на чипсета SiS 650 - драйвер от SiS v. 2.05a.

Content Creation Winstone 2002

В тази най-нова версия на тестовия пакет от eTesting Labs се изпълняват скриптове, емулиращи работата на следните приложения:

Приложенията се изпълняват едновременно, като тестът "превключва" от едно на друго. За дънната платка на ASUS тестът е стартиран три пъти: два пъти се използваше вградения графичен контролер при резолюция 800x600 и 1280x1024 точки, а третото стартиране е със "външна" AGP видеокарта Gainward Ti/450 с чип GeForce 3 Ti200.

Веднага проличава, че при използване на вградения видеоконтролер, е налице 14% спад в производителността на системата при изпълнение на офис приложения при резолюция 1280x1024 точки, и 5% - при 800x600 точки. При използването на външен видеоконтролер производителността на дънната платка с SiS 650 чипсет съвсем логично се доближава до производителността на дъната с SiS 645, изоставайки малко поради по-ниската честота (266, а не 333 DDR), на който работи паметта.

Content Creation Winstone 2001

Приложенията от тази по-стара версия на теста се изпълняват последователно. В теста са включени:

Тук сме свидетели на малко неочакван резултат: дънната платка Gigabyte 8SIML в комплект с видеоакселератора Gainward успя да изпревари дънната платка Epox с чипсет SiS 645 и същия видеоконтролер. Пак е видим спадът в производителността при използването на вграденото графично ядро.

Business Winstone 2001

В следващия тест - Business Winstone 2001, ситуацията се повтаря, макар че абсолютните стойности са по-малки:

При еднакви условия (вградено видео, 1280x1024 точки) дънната платка от Gigabyte даде незначително по-слаб резултат от ASUS. Начело са всички решения с външен видеоконтролер, разликите в производителността в този случай са в много тесни граници.

Компресиране на DVD филм в DiVX ;) формат

В този тест се натоварва най-вече процесора и паметта предвид огромното количество изчисления при компресирането на видео.

Логично е да се очкава увеличаването на времето за компресия при използването на вградено видео - то нараства с около една минута спрямо средната стойност от около 7 и половина минути при дъната с външен видеоконтролер.

Компресиране на файл спомощтана ACE компресиращ алгоритъм

Ето още един "тормозещ" процесора и паметта тест, като съвсем целенасочено е избран немският архиватор WinACE - той има 4096- килобайтов речник (впрочем, излязлата преди ден-два версия 3.0 на WinRAR може да се "похвали" със същото) и позволява точно измерване на интервала от време, за който компресира зададените файлове:

Защо ли вече не се учудвам :-)) ?

Компресиране на музика в MP3 формат

Точно за такива ситуации е удобен този тест, позволяващ да се отчетат разлики във времето за компресия, които обикновено са 1-2 секунди:

Прекрасен резултат за Gigabyte 8SIML с външно видео: дори и с по-бавна памет изпреварва дънните платки с DDR333 (Epox) и DFI с Intel 845D (DDR266). Все пак, разликата между най-слабия и най-силния резултат е само 6 секунди - не е нещо, което би ни отказало от евентуалния "вот на доверие" към всеки от разгледаните продукти.

Mad Onion's PC Mark 2002

Излезналият съвсем наскоро, преди месец-два, пръв комплексен, а не видео-ориентиран (3D Mark 2001) тест от Mad Onion, тестът PC Mark ни дава два много полезни и "сдъвкани" резултата - условни единици, характеризиращи работата на CPU, и измерената в същите негови собствени единици производителност на подсистемата памет.

Пак най-отпред е дъното 8SIML с външен видеоконтролер! Явно то има много добре написан BIOS и е добре опроводено...

Тук вече няма къде да се мърда - тестът измерва скоростта на работа на подсистемата памет и съвсем логично най-добър резултат показва работещата на 333 MHz памет върху Epox 4SDA.

Cinebench 2000

Тест, полезен за оценка производителността на вграденото ядро и съпоставянето на резултатите с такива от външен контролер:

Практически нищо, различаващо се от предишните резултати и заключения. Почти тройно по-нисък резултат в Open GL теста, но, съгласете се, вграденото видео и не претендира да съперничи на мощните решения от типа на GeForce 3 и Radeon 8500!

SPECviewperf 6.1.2

За финал още няколко резултата при изпълнението на професионални тестове за графични акселератори, затвърждаващи извода, че вграденото ядро има слаба 3D производителност, при това намаляваща с увеличаването на разделителната способност (не съм включвал резултатите от тестовете на ASUS P4S333-VF, те са аналогични на GA-8SIML):

Направо смешен резултат за вграденото видео! Всички останали са на едно ниво....

Между другото, направих и още поредица от тестове, сравнявайки производителността на вграденото видео с няколко налични в лабораторията ни видеокарти. Ще спестя малко място и ще ви кажа само заключението - в повечето от тестовете, засягащи измерването на 3D производителността, вграденото видео показва производителност на нивото на NVIDIA GeForce MX 200. Ако имате желание да видите още резултати - запознайте се с резултатите от тестове на видеокартата Gainward SiS 315, използваща същото графично ядро.

SiSoft Sandra 2002 Pro

Този популярен тестов софтуер няма нужда от представяне. Избрах трите най-популярни теста:

Най-добрият резултат е на овърклокнатата дънната платка Gigabyte 8SIML. Пореди някакви неясни причини и противно на логиката резултатите на дъната с вградено видео са по-високи, отколкото на същите дъна, но с външен контролер.

Изпитвем силни съмнения във верността на измерените в първите два теста резултати, които не се покриват с резултатите със всички направени досега тестове. Имайте едно наум!

Тук вече всичко си идва по местата, показвайки пряката зависимост на скороста на обмен със паметта от от резолюцията и това, дали се използва вградено или външно видео.

MemTach 0.89

Последният тест от дългата поредица такива, като резултатите са в числен вид за по-голяма читаемост :-))

Overclocking

По правило, дънните платки с този чипсет (SiS 650), както, впрочем, и повечето дънни платки с вградено видео, са не много удачно решение за този тип забавления. Главното предназначение на такива дънни платки е да работят в тишина и спокойствие в някой офис, в който се обработват основно текстови документи и се разглеждат страници в Интернет. При опитите ми да увеличавам честотата на шината (FSB) с някакви по-осезаеми стойности (например, 110 MHz вместо стандартните 100), системата или не изгряваше въобще, или блокираше при изпълнение на някоя задача. Хубавата новина, обаче, е това, че при използването на външна видеокарта способностите за overclock на дънните платки ASUS P4S333-VF и Gigabyte 8SIML изникнаха от небитието: системите заработиха съвсем спокойно на 115 MHz FSB, а паметта започна да работи на 2x166 (333) MHz!! Ето на това му викам аз добра новина! Опитите ми да пусна Kingmax DDR333 паметта на 166 MHz, при вградено видео, приключваха с провал, а ето че с външно видео получаваме добре работеща с DDR 333 система!

Заключение

Време е да "тегля чертата" над всичко казано и показано дотук. Не мисля, че продуктите на базата на SiS 650 чипсет са обречени да потънат в прах в складовете на предлагащите ги за продан фирми: освен някои недостатъци, те имат и редица неоспорими преимущества.

- На първо място, цената на тези интегрирани решения е много ниска.
- На второ място, освен вграденото видео, дънните платки разполагат с AC'97 звуков кодек.
- На трето, дъната имат и вграден мрежов 10/100 MBit Ethernet контролер Realtek, разпознаван и поддържан безпогрешно от операционните системи на Microsift.
- На четвърто, за тези потребители, на които по една или друга причина не са им достатъчни възможностите, качеството или производителността на вграденото графично ядро, имат възможност да увеличат производителността на системата на базата на SiS 650, инсталирайки по-мощен AGP 1x, 2x или 4x видеоакселератор.
- На пето, благодарение на малкия си формат, те са подходящи за изграждане на мощни съвременни компютърни системи в малки като физически размер кутии. Като следствие от това мога да отбележа по-малкия шум и по-малко заемано пространство.

Недостатъците на дънните платки със SiS 650 чипсет, конкретно на главните участници в днeшния материал - ASUS P4S333-VF и Gigabyte GA-8SIML, се свеждат главно към установената спомощтана тестове намаляваща производителност на цялата система (с 10-15% при 1280x1024 точки, 32 битов цвят) при използването на вградения видеоакселератор, който има производителност на нивото на NVIDIA MX 200 и "отхапва" част от оперативната памет (да му се "дава" повече от 16 или 32 MB е абсолютно безмислено). Другият негативен момент се крие в невъзможността да се овърклоква системата, при положение, че се използва вграденото видео. Споменатото в предишното изречение става невалидно при инсталирането на външен AGP адаптер, при което паметта започва да работи на 166 (333 MHz DDR), а дъната позволяват увеличаването на FSB с поне 15 MHz.

Поради тези причини мисля, че може да се очертае кръгът от потенциалните потребители на системи с такива дънни платки - това са домашни потребители, включително и такива с ограничен бюджет, които същевременно искат да закупят достатъчно мощна и отговаряща на съвременните нужди система, имаща всички необходими интегрирани контролери и позволяваща чрез ъпгрейд да се увеличи значително производителността й, включително и на графичната подсистема. Това са и офис потребителите, които в по-голямото си мнозинство би трябвало да са заети през по-голямата част от времето си с жестоката екплоатация на различни офис-приложения (игрите не са офис-приложения :-)). Все пак, за тяхно успокоение, те биха могли да изиграят и някоя не много сложна като графика игра в края на работния ден, използвайки възможностите на вградения видеоконтролер. Точно за тези категории потребители са създадени тези две дънни платки - достатъчно опростени, не не и за сметка на стабилността, компактни, наситени с контролери за всички случаи на живота, достатъчно производителни и ъпгрейдваеми.Какво повече?!? Успех в избора и дълги месеци и години безаварийно ползване!

Дънните платки ASUS и Gigabyte, box CPU Pentium 4 1.9 GHz са предоставени за тестовете от фирма Argus Computers. Дънните платки Epox и DFI (както и видеоконтролерът Gainward) - от фирмите Persy и RTS Computers съответно. Благодаря за сътрудничеството!