C.E.G.-MB Ring 2003/1: ASUS A7V8X (VIA KT400)

Въпреки пускането на NForce2 платки на пазара, ASUS все още разчитат и на платките си с вече малко поостарелият KT400 чипсет, на базара на който е и A7V8X. Една платка, която беше от първите появили се на пазара с KT400 чипсета.

Въпреки, че не е Deluxe модела, платката въпреки това притежава доста възможности - LAN, 5.1 звук, като даже в комплекта ги има SPDIF In/Out конекторите. В комплекта на дъното получавате всичко на всичко следното:

Въпреки, че платката има стандартни размери за ATX на пръв поглед изглежда някак си по-голяма - нещо нормално за ASUS да прави по-големи PCB платки за своите дъна, главно за да може да събере всичките тези допълнителни чипове, които изпълняват поддръжката на различните възможности, които тази платка притежава. Нека не забравяме, че това дъно и по-"силната" от към екстри версия GOLD използват една и съща печатна платка, при нашата платка просто липсваха съответните чипове и конектори за SerialATA и Firewire1394.

При първоначално разглеждане на дъното се забелязва почти липсата на джъмпери. Това донякъде е нормално, особено на този етап на развитие на дънните платки и все по-голямата мания за JumperLess платка - такава, по която няма ни един джъмпер даже. Все пак се налага да имаме един-два джъмпера, като единия от които е за ClearCMOS. Другия джъмпер е доста по-интересен и може би доста премислено е поставен. Става дума за OverVoltage джъмпера - да, точно този, който ще помогне за повече Vcore към процесора.

Нуждата точно от джъмпер е доста логична - през BIOS-а можете да зададете до "нормалните" 1.85V, НО на някои от по-запознатите с овърклокинга потребители 1.85V са малко недостатъчни. Този "недостатък" се преодолява точно чрез този BIOS, като се увеличава възможното Vcore до доста по-екстремните 2.05V. Наличието на джъмпер се обяснява с факта, че по-неопитните потребители може би ще се замислят преди да пипат този джъмпер, не е същото както да можеш директно от BIOS да сменяш между 1.85V - 2.05V без никакви "прегради" от този род.

!Едно уточнение! - при преместването на джъмпера в позиция "Overvolt Enable" след рестарт в BIOS-а под CPU Vcore нищо не се променило като графично изписване! Пак имате възможности от 1.75V до 1.85V (при Palomino процесор), но зад 1.75V вече седи 1.95V, а зад 1.85V вече стои 2.05V!

Двата чипа, главно отговорни за стабилната работа на платката по повечето от наличните възможности:

И двата чипа са от CD ревизията, като осигуряват поддружката на AGP8x, 166FSB, DDR400, 6PCI, ATA133 и много други възможности на тази платка.

ASUS много се гордеят с факта, че са едни от първите, въвели защита на процесора от изгаряне или по-накратко C.O.P. ( CPU Overheat Protection ) защита. Според ASUS така можете вече да забравите за изгърмяли AMD процесори поради неправилно закрепен или пък паднал радиатор ( което се случва изключително рядко ) или спрял вентилатор и в последствие прегрял и изгорял процесор. Липсата на външен датчик по средата на S462 сокет-а показва, че измерване може да се осъществи само през вътрешния датчик. Въпреки че възможността да се постави и Thunderbird процесор би следвало да води и до наличието на някакъв друг начин за измерване, който се извършва чрез наличният терморезистор в центъра на S462.

Но за по-новите процесори на AMD с вграден датчик за измерване е абсолютно сигурно, че дъното отчита показанията през вградения в процесора диод. Измерването се извършва чрез собствения чип на ASUS - ASB100-A:

За разлика от GOLD модела, който притежава Gigabit контролера на Broadcomm, тази версия на A7V8X притежава 4401 чипа на Broadcomm - 10/100 Mbit мрежов контролер.

На дъното можем да видим и една много интересна функция, която се вижда на някои дъна от различни производители - наличие на предупреждаваща функция при поставянето на 3.3V видеоконтролер.

KT400 чипсета поддържа само 1.5V карти и при поставянето на 3.3V такава този малък диод започва тревожно да "присветва" на потребителя, че има проблеми.

Задният панел на платката има общо взето вече набиращия все повече сила стандарт с "изправени" конектори за звуковата карта и двустранно разположени конектори за USB около COM/LPT конекторите.

Към платката освен трите конектора на задния панел в комплект върви и една разширителна планка с 2 допълнителни конектора - SP-DIF In и SP-DIF Out, за феновете на цифровото възпроизвеждане.

След като разгледахме това дъно е важно да се отбележат и някои особености, които можете да ги срещнете и настроите само през BIOS-а:

Доста интересна екстра, при която дали през колонките ви, закачени към изхода на задния панел или през вграден говорител ( който неможах да забележа ) ще можете да чувате за евентулани проблеми с IDE дисковете, да чуете дали е минал първоначалния тест и как започва зареждане на операционната система. Ако ли пък сте фен на овърклокинга и прекалите с MHz-ите на процесора ще чуете следното съобщение "SYSTEM FAILED DUE TO CPU OVERCLOCKING" - доста красноречиво.

Тази опция, позната при Gigabyte като "Q-Flash" при ASUS се нарича EZ-Flash и позволява на потребителя да си Update-не BIOS-а направо през самия BIOS, като само се иска да се качи на дискета файла, който представлява съответния BIOS, който трябва да се Flash. Така се избягва нуждата от системни дискети и допълнителна BIOS Flash програма.

Може би единствената възможност в този BIOS, която няма аналог при платките на другите производители. Позволява евективно намаляване на оборотите на вентилатора на процесора до 50% при ниски температури и увеличаването им при по-високи. Потребителя може и ръчно да зададе диапазона, в който да се променят оборотите, както и времето, след което при постигане на определената температура да се променят оборотите на вентилатора.

Една много полезна възможност за потребителите с по-мощни компютри, които PC-та при използването на пълния им капацитет и мощност ще бъдат охлаждани максимално, а при по-слаба заетост ще имат доста по-ниско ниво на шума.

Естествено, имате ги всичките възможности за промяна на Vcore, Vmem, Vagp в разумни диапазони, като само възможността за 2.05V за напрежението на процесора минава границата на разумното и отива по-скоро към екстремното. Всякакви възможни настройки на параметрите на паметта, които са познати вече може би на всеки - cas latency, ras-to-cas, active-to-precharge, precharge-to-active и т.н. - общо казано всичко, което е необходимо за максималното туикване на дъното чрез BIOS-а.

Не ми се понрави факта, че дъното показваше леко ниска производителност в сравнение с останалите платки на базата на KT400 чипсета. Надявах се, че чрез по-новият BIOS нещата са се пооправили в тази насока, но не би.

Малко неприятен е факта, че дъното не може да подава напрежение към процесора, по-ниско от Default за този процесор т.е. Undervolting. За подобна платка това е елементарно за реализиране, но от ASUS са сметнали, че не е необходимо да се реализира като възможност. Също така при овърклокване на процесора изглежда дъното не се интересуваше от новата, по-висока честота на процесора и продължаваше да рапортува стандартната.

Бих казал, че това е една много сполучлива платка от страна на ASUS. Въреки няколкото кусури, които успях да намеря мога само да кажа, че тoва дъно определено ми хареса как работи и как се справя с задачите, които му поставям. Наличието на възможности за овърклокинг правят тази платка един от малкото избори за платка за подобни цели измежду всички възможни. Обикновенният потребител пък ще срещне стабилност, наличие на добър набор от екстри по дъното, както и съвместимост със всички S462 процесори на AMD.