Сигурен съм, че вече никой от вас, четящите тези редове, не се съмнява, че времето на DVD носителите като средство за съхранение на информацията вече е дошло. И това е валидно не само за държави като Америка, където едно 4x презаписващо устройство за компютър от типа на Pioneer DVR-106 може да се купи за около $130, 4x носител DVD-R Ritek за по-малко от долар, а стационарен DVD плейър, който се включва към телевизора и може да се използва за гледане на презаписани филми, струва на разпродажба около $50, но и в България, където цените са с около 30% по-високи, но не и толкова високи, че едно семейство да не може да си позволи да инвестира в нещо, което ще го ползва не една-две седмици, а години.

Тези, които са пропуснали да прочетат подробности за стандарта DVD, могат да го сторят, прочитайки материалите:

• Стандартът DVD
• DVD: война между (пре)записващите стандарти
• Как да направим DivX ;) филм от DVD?
• Каталог на (пре)записваемите DVD носители

а аз минавам направо към основната тема на този материал - технологията, по която може да се изкопира съдържанието на едно матрично DVD, върху DVD±R.

Както може би знаете, матричните DVD-та, върху които се съхраняват филмите в формат DVD-Video, често са двуслойни, което ще рече, че имат два информационни слоя, което позволява върху един носител да се съхраняват около 9 GB информация от едната му страна (затова те се наричат често DVD9). Разработчиците на DVD стандарти се грижат за това да направят живота на потребителите по-труден, поне що се отнася до свободното и безпрепятствено копиране на защитено със закони за авторското право съдържание, за което със сигурност имат пръст филмовите студия, така че за момента на потребителите се предлагат устройства, поддържащи запис върху носители с максимален обем от 4.7GB (носителите ги именуват DVD5), или по-точно, някъде около 4464MB, които ще можете да запишете върху DVD±R/W (разликата идва от там, че 1GB е 1024MB). Точно тук, в разликите в обемите на DVD9 и DVD5 се крие основната трудност, възпираща свободното копиране на матрични DVD-Video носители. В края на миналата 2003 година Philips представиха прототип на двуслоен DVD+R носител, твърдейки, че такива носители ще се появят в продажба още през лятото на 2004 година, последвани от двуслойни DVD-R носители в началото на следващата. Така или иначе, съдейки по темповете, с които се развива тази технология, безпроблемна, достъпна и примамлива за обикновените потребители тя ще стане не по-рано от 2-3 години.

Освен разликите в обема на матричните и записаните носители, има и други усложняващи живота на потребителя моменти - това са и различните регионални кодове, и Macrovision Protection, и още няколко типа защита, които се използват в стандарта DVD. За голяма радост на всеки честен потребител, закупил официално носител, съдържащ някакъв филм (без значение от къде - дали от БГ от Alexandra Video или от BestBue в Америка) и страстно желаещ да направи копие на въпросния скъпо струващ носител, съществуват няколко свободно разпространяеми програми, които могат да му помогнат за това. Особено след като, доколкото ми е известно, нито в България, нито в Америка не съществуват закони, които забраняват на един гражданин да направи колкото си поиска копия на легално придобитите носители, за да се предпази от случайната им повреда. Не трябва само да се опитва да печели пари от това.

Първоначално, докато записващите DVD устройства, както и носителите за тях, бяха доста скъпи, аз лично съхранявах копия на DVD филмите ми върху твърдия ми диск, използвайки за rip-ването (rip - процес на декодиране на съдържанието на един носител и записването му върху твърдия диск, например) програмата DVD Decrypter. Едно просто пресмятане ще ви покаже, че един 180GB твърд диск няма да може да съберат толкова много филми, колкото бихме искали - само около 20-30 (запазени в оригиналния формат и заемащи 6-8GB всеки), освен това, няма как да ги отнесем при младата игрива съседка, която няма компютър, но има стационарен DVD плейър и уредба с 6 колони, докато съпругът и е в командировка .

За да направим копие на един двуслоен диск, ще ни е необходим компютър с достатъчно мощен процесор (поне 600MHz), бърз твърд диск (а по-добре 2 твърди диска) с най-малко 14GB празно пространство (или на две места 9 + 5 GB), DVD записвачка. Видеокартата не е от значение. Количеството оперативна памет трябва да е достатъчно за свободна работа на операционната система (препоръчвам Windows XP или 2000), файлова система NTFS, макар че и FAT32 също става. Остава да си набавим необходимите програми от Интернет, и сме готови да започнем.

В най-общи линии, процеса на копиране се състои от три етапа. Когато съдържанието на оригиналния носител е под 4.38GB, трябва само да декодираме съдържанието му на твърдия диск с DVD Decryptor, и след това да го запишем върху носителя.

Когато носителят е двуслоен и обемът му е над 4.38GB, съдържанието му първо трябва да се декодира върху твърдия диск, след това да се прекодира с DVD Shrink, и чак след това да се запише.

DVD Decrypter

Програмата DVD Decrypter към момента на написване на статията е версия 3.1.9.0 и може да бъде намерена свободно на сайта на разработчиците на адрес www.dvddecrypter.com. Опитът ми да сваля съдържанието на един носител с различен регион (Region 2) от RPC2 устройство TEAC, за което няма RPC1 firmware и което е настроено на Region 1, приключи със съобщение на програмата:

Дискът, който се опитах да копирам, е "The Matrix". Това не означава, че няма да можем да свалим съдържанието на носителя на HDD - просто това ще стане по друг алгоритъм и по-бавно.

Прехвърлих носителя на DVD-записвачката, на която предвидливо съм флашнал firmware с RPC1 версия, и ето го главния прозорец на програмата:

Преди да правим каквото и да е, е редно да надникнем в настройките на програмата, за да направим всичко както трябва:

Имайте предвид, че не всички опции са включени по подразбиране, така че ги сравнете и включете в съотвествие с показаните.

След като настроим всичко както трябва и рестартираме програмата, би трябвало при следващото и стартиране и при положение, че носителят е в устройството, да видим подобен екран.

Долу вдясно е общия обем на диска, който ще трябва да го редуцираме до около 4.4GB. Програмата сама претърсва твърдия ни диск/дискове и предлага място, където да разположи свалените файлове. На нас ни остава само да натиснем бутона отляво, за да започне rip-ването.

DVD Shrink

Програмата, с която се извършва прекодирането на съдържанието на DVD, изключването на "ненужните" части, е един пример за това, каква трябва да бъде програмата и как само 264kB са достатъчни, за да се направи толкова мощен продукт, който се нарича DVD Shrink.

Текущата весия на тази безплатна (засега) програма е в beta-стадий на разработка, което не и пречи да си върши нещата перфектно. Интерфейсът и функциите са претърпяли еволюция към по-добро от няколко версии насам, а прегледът на стотиците благодарствени постове по форумите из Интернет доказват качествата и.

И така, вече имаме свалено съдържанието на DVD върху твърдия диск. Ако устройството ни е RPC1, можем да извършим прекодирането и подготовката на съдържанието на носителя и директно от матричния носител, което, обаче, ще отнеме вероятно повече време, отколкото ако съдържанието вече е свалено с помощта на DVD Decrypter.

Ако регионът на устройството ни не съответства на региона на носителя, програмата ще издаде съобщение за грешка:

Във този случай ще се наложи да свалим съдържанието на DVD носителя на твърдия диск с помощта на DVD Decrypter.

Избирайки опцията Open Disk, трябва да изберем устройството, в което се намира филма, който ще прекодираме директно от носителя (ако имаме повече от едно устройство). Избирайки опцията Open Files, трябва да посочим файла VIDEO_TS.IFO там, където се намират rip-ваните файлове на филма (в папката има още няколко файла с това разширение, но този е главния).

Програмата извършва бърз анализ на съдържанието, пресмятайки заеманото място и степените на компресия така, че филмът да може да се събере на един носител:

След като това приключи (обикновено не заема повече от 1 минута), няма да е излишно да се убедим, че в настройките на програмата всичко е както трябва:

Прозорецит на програмата вече изобразява подробна информация за съдържанието на диска:

Следващата стъпка, която трябва да направим, ако не искаме ръчно да променяме степените на компресия на отделните файлове и да изключваме някои части на филма, е да натиснем бутона Analysis. Софтуерът ще извърши прецизна преоценка на съдържанието и ще коригира някои от стойностите на компресия.

В зависимост от конфигурацията, това може да отнеме между 15 минути и 1 час, но в резултат на това качеството на филма ще бъде по-високо, така че ако имате възможност/време, използвайте тази функция, когато прекодирате съдържанието на DVD в автоматичен режим.

Лично аз никога не ползвам автоматичния режим. След като посоча на програмата мястото, където се намират файловете и тя извърши бързото им сканиране, аз натискам бутона Analysis и отивам да пия една бира в кухнята. След това идва време за най-отговорната част: сортиране на съдържанието и ръчната промяна на степените на компресия. Като резултат, обикновено успявам да намаля степента на компресия на основния филм за сметка на по-голямата компресия на файловете с менютата.

В главния прозорец на програмата, по-точно, в лявата му част, основните секции на филма са групирани.Най-отгоре се намира индикаторът за обем, който при опит да се намали степента на компресия на основния филм, което става чрез избиране на Ratio и посочване на по-висока стойност, веднага реагира, оцветявайки в червено скалата:

В конкретния случай трябва да разгледаме по-подробно всички менюта, за да видим откъде можем нещо да "отрежем". Първото нещо, което може да се премахне и което изяжда около 300MB, са звуковите файлове с някакъв коментар на режисьора - лично на мен ми трябва да гледам качествен филм, а не да слушам коментари:

Изключвайки звуковите пътечки и оставяйки опцията за компресията на основния филм в положение "Automatic", веднага забелязваме, че стойността на компресия на основния филм се е увеличила след изключването на коментара на режисьора - значи, основния филм ще бъде прекодиран по-качествено!

След като се справим със звуковите пътечки на основния филм, минаваме към Extras. Аз обикновено поглеждам към частите, които са с по-голям обем (над 20-30MB), и щракам с мишката върху тях. В прозорчето за Preview започва да се изобразява съдържанието на файла. Ако той не е много важен за нас, или можем да му увеличим компресията, намалявайки стойността в Ratio, или да зададем Still pictures, което води до драстично намаляване на обема, а на екрана впоследствие ще виждате само отделни кадри от сцените. В този случай можем да премахнем и звука, ако не ни е необходим.

След като си "поиграем" по този начин с настройките на всички файлове, за да получим максимално висока стойност на Automatic на основния филм (всичко над 70% е направо прекрасно), можем да преминаваме към процеса на прекодиране, който трае една-две бири в зависимост от скоростта, с която ги пиете , и съвсем малко от компютърната конфигурация (обикновено между 30-50 минути).

Натискаме бутона Backup DVD, в прозореца трябва да посочим къде да се запишат файловете (трябва да имаме 5GB свободно място на този диск), и натискaме OK. При положение, че Analysis е извършен, съответната опция в този прозорец е неактивна.

Започва процеса на прекодиране, по време на който може данаблюдаваме коя част от филма пресмята процесора на системата ни и колко остава до края. На мен ми се е случвало да използвам компютъра за други дейности по време на прекодирането, но по принцип е добре да оставиме системата да работи само над тази задача, за да изключим възможността за поява на пикселизация и артефакти в изображението.

След свършване на работата DVD Shrink съвсем интелигентно ще ни уведоми за свършената работа:

Сега вече имаме готов за запис материал с необходимия обем. За бърза проверка на това, какво съм направил до момента, обикновено стартирам програмата CyberLink Power DVD 5, с която гледам DVD филми на компютъра ми, и задавам да ми отвори DVD филм от твърдия диск. След като се убедя, че филма е достатъчно качествен, има субтитри и звук и менютата му работят както се очаква след интервенцията ми, идва ред на записа.

Recording

От доста години насам използвам за запис на CD, а сега вече и на DVD разработката на немската компаниа Ahead - Nero. Макар, че от известно време насам на сайта на разработчика са достъпни нови версии от фамилията "6" на Nero (последната, мисля, беше 6.3.0.2), аз продължавам да използвам стабилната и добре записваща версия 5.5.10.42. Първо, защото не знам по каква причина, но 1-2 носителя, записани с Nero 6, не пожелаха да се прочетат в стационарния ми DVD плейър Sony (причината може и да не е в Nero 6, а в нещо друго), освен това,попаднах случайно на няколко теми по форумите, дискутиращи проблеми при запис на някои DVD с новите версии на Nero. Затова предпочитам да изчакам проблемите, съпътстващи появата на почти всеки нов продукт, да бъдат изчистени след няколко ревизии.

Стартирайки Nero, трябва да изберем режим, при който ще се записва DVD-Video, и да се убедим, че настройките са както показаните по-долу:

Не е задължително дискът да се чете и без всички тези опции да са изключени, но при тези настройки вероятността новозаписаният ни диск да се прочете в маскимално голям брой устройства е най-голяма. Селектираме всички файлове, получени като резултат от работата на DVD Shrink, и ги пускаме в червената папка VIDEO_TS в прозореца за компилация на Nero, след което само въвеждаме името на филма в съответното поле, избираме скорост на запис и започваме да записваме.

Вчера, измъчван от въпроса за това, коя програма е най-добра за запис върху DVD, се натъкнах на една безплатна малка програмка, която се нарича CopyToDVD, за която някои потребители твърдят, че била много добра:

Аз записах с нея безпроблемно няколко DVD-та, в това число и DVD-RW, които безпроблемно се възпроизведоха. Така или иначе, аз оставам фен на Nero, след като любимата ми немска компания Prassi спря да прави нови версии на софтуера си за запис , а 1-2 други бяха асимилирани от Ahead и Roxio. Нещо, което не може да се отрече на Nero, е това, че програмистите им постоянно работят над продукта и се стараят да поправят грешките си. Последните, обаче, не поправят развалените носители .

В общи линии, това е начинът, по който можем да направим копие на любимия си скъпоструващ филм върху записваем носител. Трябва да знаете, че този начин не гарантира 100% същото качество на филма, особено ако той е върху двуслоен носител и се налага да се компресира повече. Но, успокояващото е, че в повечето случаи леката компресия е абсолютно незабележима, а често, изхвърляйки ненужни части от диска, можем да успеем да оставим основния филм непокътнат, т.е с изходното качество.

И едно последно отклонение на тема региони, заключени и отключени устройства и т.н. Става въпрос за програмата DVD Region Free, която можете да свалите от официалния сайт на разработчиците Fengtao Software, разположен на адрес www.dvdidle.com, където можете да откриете и други не по-малко популярни програми от типа на DVD-Idle, която намалява износването на DVD-ROM устройството ви при гледане на DVD-VIDEO.

Както знаете, всяко DVD устройство е проектирано да може да въпроизвежда филми само от един регион. Регионът може да се сменя максимум 4 пъти, след което устройството се "заключва" на последния използван регион. При опит да се въпроизведе носител от друг регион софтуерът издава съобщение, че това е невъзможно.

Много от устройствата могат да станат RPC1, или Region Free, т.е. да нямат ограничение за просвирване на носители от който и да е от 6-те региона. За целта се налага Firmware-то им да бъде подменено. Ако ви интересува този начин, можете да се ограмотите за това на адрес http://forum.rpc1.org/portal.php, но имайте предвид, че флашването на драйва може да доведе до необратими негаранционни последствия.

Програмата DVD Region Free позволява да избегнете гореописаната процедура по флашването, макар че флашването, освен че прави драйва RPC1, често увеличава драстично скоростта на четене на DVD-Video носителите. Програмата прихваща изпращания от драйва към системата регионален код и го подмяня оперативно по време на работа, по-този начин карайки системата да "смята", че се възпроизвежда диск от разрешен регион. Това, за съжаление, върши работа, ако гледате DVD само на компютъра. В противен случай на носителя трябва да се запише филм без региони.

Ще ми се да завърша с една реплика, предназначена за тези, които виждат в подобни материали открит подтик към пиратството. Тази статия обяснява единствено и само как да си направим копия на легално придобитите ни носители, или как да ги гледаме на нашето RPC2 устройство, при положение, че живеем в един географски регион, а имаме носители, закупени във друг, и не подтиква към пиратство. Толкова по въпроса и успех .