Когато през изминалата година се появиха първите съобщения за вече предлагани на пазара дънни платки, поддържащи новия интерфейс Serial ATA (SATA), почти всички големи производители на твърди дискове не пропуснаха да включат в плановете си производството на устройства, поддържащи този интерфейс.

На практика, обаче, първите устройства, поддържащи този интерфейс, се появиха в достатъчни количества едва в края на пролетта на 2003 година.

Първоначално възнамерявах да тествам предоставеният ми от ASBIS България HDD Seagate Barracuda SATA V, сравнявайки го само с представителя на същата фамилия, ATA V, но с parallel ATA интерфейс, и представител на по-старото поколение дискове от същия производител - ATA IV. Впоследствие, обаче, воден от хронично тормозещото мен и околните мое любопитство , реших да разширя списъка от участниците в теста с още един участник - IBM 180GXP. След него се появиха и два Maxtor-a, последвани от два Western Digital-a, и в крайна сметка общият брой на носителите, участващи в този тест, HDD Ring 2003/1, достигна 8 (не успях да намеря носител с марката Samsung, за да го включа и него).

Все пак, да не забравяме инициатора на този тест, SATA V, и да видим с какво той толкова много се отличава от останалите участници. Много просто - това е единствения диск, обменящ данни чрез Serial ATA интерфейс.

Първото поколение на Serial ATA интерфейса позволява пренос на данни със скорост 1.2 GBps, или 150 MBps. Това изглежда много примамливо, но, за съжаление, това е максималната теоретично възможна скорост на трансфер, която поддържа стандарта, респективно интерфейса. Затова не си въобразявайте, че ако придобиете по някакъв начин твърд диск с такъв интерфейс, той ще ви развие скорости на трансфер от над 100 MB/s... Тук нещата опират до възможностите на самото устройство, както ще видите и в тестовете по-долу - най-бързите дискове не успяват за момента да "прескочат" границата от 60 MB/s.

Все пак, новият интерфейс има и някои други видими предимства, освен около 10% по-високата скорост в сравнение с сега използвания интерфейс Parallel ATA (ATA по-нататък в текста на статията). Едното от тях е доста по-тънкия кабел, който е 7-жилен, пак плосък, но ширината му е "само" около 1 см:

Само този факт би следвало да подтикне голяма част от овърклокерите към преминаването в състояние на неистова радост - вече няма да има толкова много широки кабели, пречещи на въздушното охлаждане на компонентите в компютърната кутия. Но не бързайте: има и още поводи за радост .

Единият от тях е дължината на кабела. Според спецификациите дължината на кабела може да достигне един метър, което означава, че дискът съвсем спокойно може да се помещава дори върху компютърната кутия, и да се включва при необходимост.

Другото прекрасно нещо, особено за тези, на които им се налага честа подмяна на HDD, при която досега се е налагало да почиваш по време на спирането на захранването на системата с IDE дисковете, е това, че най-накрая и IDE дисковете в домашните ни конфигурации ще бъдат hot swappable, което означава, че ще могат да се включват и изключват, без да се спира захранването и да се рестартира операционната система.

При запознаването ми с основната част на 311-страничния официален документ, описващ спецификациите на стандарта SATA I и открит от мен на официалната страница на фирмите и организации, разработващи стандарта (между които, между другото, са Maxtor, Dell, Seagate, Intel и APT Technologies) - http://www.serialata.org, си изясних и друго съществено отличие, а именно отказа от концепцията master-slave. SATA устройствата са само master, доколкото това е приложимо в този случай, и имат еднакъв приоритет пред контролера. За момента всички виждани от мен SATA контролери, без значение дали са във вид на външен чип, или вградени в южния мост на чипсета, поддържат само две SATA устройства. За да включите повече от две, ще трябва да се сдобиете с още един PCI контролер, съдържащ необходимото количество чипове.

След като разгледах десетките схеми от спецификациите, с мъка припомняйки си предназначението и функциите на учените от мен преди десетина години логически елементи, се натъкнах и на други интересни данни - разработчиците твърдят, че устройствата, използващи новият интерфейс, би трябвало да са по-икономични по отношения на консумирана мощност. Нямам идея поради коя причина ще стане възможно това, но, така или иначе, приветствам и тези данни. Особено след като се предполага, че устройства, използващи този интерфейс, няма да будат само desktop дисковете, но и HDD за преносимите компютри, както и всевъзможни оптични запаметяващи устройства.

Има само едно нещо, което не ми хареса в новия интерфейс, и това е необходимостта от отделен захранващ устройството кабел, който, освен всичко друго, е и с нестандартен (за момента) накрайник.

За момента тези захранващи кабели са дефицитни, произвеждат се с ограничена дължина, и не влизат в комплекта нито на носителите, нито на повечето дънни платки. Приветствам взетото от IBM решение техните продукти с SATA интерфейс да използват стандартния захранващ куплунг - все пак, мястото за монтирането му е достатъчно, а захранващите диска напрежения са същите.

Ето и някои виждания на разработчиците по повод следващите генерации на интерфейса:

	Generation 1	Generation 2	Generation 3
Approximate Data Rate	150 MB/sec	300MB/sec	600MB/sec
Approximate Bus Speed	1.5GB/sec	3GB/sec	6GB/sec
Approximate Introduction	'02	Средата на '04	Средата на '07

Предполага се, че захранващите кабели ще бъдат комбинирани с сигналните в рамките на само един кабел, което наистина ще бъде голямо удобство - SATA-устройствата ще могат да се включват по подобие на USB-устройствата.

Тъй като съвсем скоро всички платки ще бъдат задължително оборудвани с конектори за новия интерфейс, не е много далече времето, когато ще се появят платки, върху които въобще ще липсват IDE конектори. Но не се притеснявайте, че няма да има как да включите достатъчно производителните си устройства с интерфейс АТА - пълчищата китайски производители вече започнаха производството на ето такива конектори:

С помощта на този конектор ще можете да включите всяко АТА устройство към куплунга на SATA интерфейса.

Допълнителна информация за интерфейса (стандарта), както и за следващата му версия, SATA II, публикувана на 18 октомври 2002 г, но която все още се разработва, можете да намерите на официалния сайт на членуващите организации, разположен на адрес: http://www.serialata.org.

И така, след тази кратка ограмотяваща лекция на тема "Serial ATA интерфейс и дали той има почва у нас" вече е крайно време да видим как се представя в тестовете и единствения (засега) диск Seagate SATA V.

Seagate Barracuda SATA V

А ето как изглеждат двата куплунга на SATA диска - сигналния и захранващия:

Както сами виждате, те са много компактни, остава много свободно място, особено след като няма никакви джъмпери. Разработчиците на стандарта явно са мисили за времето, когато масовите дискове ще бъдат с форм-фактор 2.5 и 1.8 инча.

По време на тества използвах PCI контролер Promise SATA 150 TX2, изграден на базата на монтирания върху доста дънни платки чип Promise PDC20375:

За сравнение, си поиграх малко с фотоапарата, снимайки два диска - SATA V и ATA V. Както сами виждате, разлика между двата няма, освен в куплунзите:

И двата диска използват една и съща механика, както и плочи с еднаква плътност на записа. Това е една добра възможност да оценим, доколко добре се справя новият интерфейс.

Тестваният диск бе с обем 120GB и стандартния за SATA V дисковете 8MB буфер. Освен 120 GB модел, фамилията включва още дискове с обем 80 GB.

В сравнение с "братчето" си ATA V, дискът има с около 100 гр. по-високо тегло, увеличено с близо една милисекунда време за достъп и, съответно, по-ниски стойности на външен и вътрешен трансфер.

Инсталиране

Никакъв проблем с разпознаването и инсталирането на диска. След зареждането на ОС Windows XP диска бе разпознат коректно и след инициализирането му стана достъпен за използване.

IBM 180 GXP, 120GB, 2MB

Диск от тази фамилия е разгледан подробно в един друг материал през декември миналата година, така че желаещите да видят подробни снимки на електрониката, както и още някои подробности, могат да прочетат съответната статия, а тук ви предлагам само няколко снимки и малко техническа информация.

Seagate Barracuda ATA IV, 80GB, 2MB

Това е най-старият модел носител в този тест, който, съдейки по резултатите, все още не е загубил актуалност. Така или иначе, надали някъде ще срещнете в продажба този модел - в момента вече масово се предлагат по-новите генерации дискове от Seagate - ATA V, SATA V и 7200.7.

Maxtor DiamondMax Plus 9, 120GB, 2MB & 8MB

Двата бързи модела от Maxtor се различават само по количеството памет - други конструктивни разлики няма.

Разбира се, използва се и различна версия на firmware на устройството.

8MB	2MB

Фамилията DiamondMax Plus 9 включва модел с обем 60, 80, 120 и 160GB, както и модели с интерфейс SATA и буфер 8MB със същите капацитети, които досега не съм забелязал някой да предлага.

Seagate Barracuda ATA V, 120GB, 2MB

Дисковете от фамилията Barracuda ATA V смениха успешната фамилия ATA IV. Външният вид на HDD е идентичен на ATA IV:

Добро впечатление прави пластината от долната страна на диска, предпазваща платката от механични наранявания и допълнително намаляваща и без това слабия шум при работата на диска.

Използвани са ново поколение Fluid Dynamic Bearing (FDB) двигатели, което позволява на носителите с марката Seagate да се "похвалят" с едно от най-ниските нива на шум в индустрията.

Western Digital 1200BB, 120GB, 2MB & 8MB

Дисковете с марката Western Digital бяха доста популярни допреди няколко години, когато компанията загуби за известно време славата си на производител на производителни и сигурни решения (голям процент брак, refurbish политика). Но днес нещата вече не са така - компанията е извлякла поука от грешките си и е променила начина си на работа, така че от една-две години насам потребителите вече се радват на качествени и съвременни дискове, не отстъпващи по нищо на лидерите.

В теста участват два твърди диска от Western Digital от фамилията Caviar, плочите на които се въртят със скорост 7200 rpm.

Никакви външни разлики между двата модела на Western Digital няма - различния размер кеш се определя единствено само по надписа на етикета:

Дисковете са много тихи, при работа загряват не повече от другите.

Сега вече не ми остава нищо друго, за което да се сещам, освен да пристъпя към изреждането на десетките резултати от тестовете. Не мисля, че нещо трябва да се коментира - всичко е видно от графиките, няма начин да не можете и сами да се ориентирате . Ще коментирам само някои излизащи извън нормалното резултати.

Тестове

Тестова конфигурация:

• Motherboard: ASUS P4PE (Intel 845PE чипсет)
• Memory: 2x512MB DDR333 TwinMOS
• Intel Pentium 4 2.4 GHz
• HDD: main - IC35L180AVV207-1 (180GB Deskstar 180GXP, 8MB)
• Promise Serial ATA PSI controller FastTrak S150 TX2plus
• Creative Sound Blaster Audigy
• 17" Hansol H711 LCD
• Microsoft Windows XP Professional, SP1

Ziff-Davis Media WinBench 99

Първо започвам с графиките, генерирани от единия от най-популярни и уважавани тестови пакети - WinBench на ZD (сега eTesting Labs.). Моля, обърнете внимание на стойностите по вертикалната ос - това е скоростта на трансфер в килобайт за секунда...

Seagate Barracuda SATA V:

IBM 180 GXP:

Seagate Barracuda ATA IV, 80GB, 2MB

Maxtor DiamondMax 9+, 120GB, 2MB

Maxtor DiamondMax 9+, 120GB, 8MB

Seagate Barracuda ATA V, 120GB, 2MB

Много странна графика на четене на диска ATA V от Seagate Technology в този тест. Както ще видите и по-надолу, ситуацията се повтаря и в още няколко теста...

Western Digital 1200BB, 120GB, 2MB

Western Digital 1200JB, 120GB, 8MB

Лидерът в този тест е ясен - твърдият диск Maxtor с 8 MB кеш. Същият диск, но с два MB кеш, дава с 10MB/sec по-малък трансфер в началото на диска... Ето една от причините да обръщаме повече внимание върху моделите с повече кеш...

Intel I/O Meter

Софтуерът от Intel няма нужда от особено представяне - просто това е програма, в която можете да настроите абсолютно всички параметри, влияещи върху емулацията на натоварването на диска в реална тестова система, като е възможно да се емулира натоварването на desktop система, файлов сървър или, пък, на сървър, обзаботващ заявки към базата данни.

За тестовете ние използваме три предварително дефинирани категории, всяка от тях с по пет различни параметъра, покриващи стойностите от слабо до много високо натоварване на дисковата подсистема.

Workstation

File Server

Много странно "поведение" на диска от IBM... Толкова странно, че ще се наложи да повторя този тест при първа възможност, за да се убедя, че наистина при стойност I/O's=16 има такъв пик, а при I/O's=64 - спад.

Database

DRIVE!

Този тестов софтуер позволява стартиране на три отделни теста, които представят в графичен и числен вид скоростта на четене от повърхността на носителя, скоростта на четене от кеша, и времето за достъп.

Seagate Barracuda SATA V:

Много нетипична крива на четене от кеша....Нито един друг диск няма подобна...

Доста добра графика на четене, малко по-нисък резултат за минималната скорост в края на диска и по-висок за максималната в началото му.

IBM 180 GXP:

Seagate Barracuda ATA IV, 80GB, 2MB

Maxtor DiamondMax 9+, 120GB, 2MB

Maxtor DiamondMax 9+, 120GB, 8MB

Seagate Barracuda ATA V, 120GB, 2MB

Графиката на четене на ATA V пак е много "къдрава", както и в теста на ZD...

Western Digital 1200BB, 120GB, 2MB

Western Digital 1200JB, 120GB, 8MB

HD Tach 2.61

С помощта на тази тестова програма измерих скоростта на запис и четене (Read burst speed), както и времето за достъп (Random Access Time).

Seagate Barracuda SATA V:

Изчислената стойност на CPU Utilization е само 3.6%, един доста нисък показател за IDE диск.

IBM 180GXP, 120GB, 2MB

Seagate Barracuda ATA IV, 80GB, 2MBc

Maxtor DiamondMax 9+, 120GB, 2MB

Maxtor DiamondMax 9+, 120GB, 8MB

Seagate Barracuda ATA V, 120GB, 2MB

Western Digital 1200BB, 120GB, 2MB

Western Digital 1200JB, 120GB, 8MB

HDD Speed 32

Seagate Barracuda SATA V:

IBM 180GXP, 120GB, 2MB

Seagate Barracuda ATA IV, 80GB, 2MBc

Maxtor DiamondMax 9+, 120GB, 2MB

Maxtor DiamondMax 9+, 120GB, 8MB

Seagate Barracuda ATA V, 120GB, 2MB

Western Digital 1200BB, 120GB, 2MB

Western Digital 1200JB, 120GB, 8MB

SiSoft Sandra 2003 Pro

За мое огромно съжаление, не разполагах с 8-мегабайтова версия на IBM 180GXP, но, съдейки по резултатите от един предишен тест, производителността му е съизмерима с тази на 8-мегабайтовия Maxtor, което ги прави най-бързите IDE дискове за момента.

Дискът със SATA интерфейс демонстрира очакваната от него скорост - на нивото на ATA V модела.

Заключение

И така, резултатите от теста са пред вас - гледайте, преценявайте, правете своите собствени изводи. Трябва да се има предвид, обаче, че винаги има вероятност с нова версия на firmware дискът да започне да се държи малко по-различен начин и да демонстрира по-различни резултати.

Резултатите биха могли да зависят и от използвания чипсет или IDE контролер, от операционната система, мощността на процесора, и от още много други странични фактори. Но по-важното в случая е това, че пропорциите в общия случай би трябвало да се запазят, т.е. най-бързите дискове в този тест би трябвало да си останат най-бързи на всяка друга конфигурация.

Лично аз не бях впечатлен чак толкова много от представянето на единствения в този тест диск с SATA интерфейс. Но пък и никой не е обещавал, че тези дискове при появата си в търговската мрежа веднага ще направят революция - тяхното предназначение е да подготвят и утъпчат пътя на следващото поколение твърди дискове с Serial ATA интерфейс, които след година-две ще бъдат преобладаващи в нашите конфигурации.

Направих обаче един тест на RAID 0 масив, изграден от два SATA V диска Seagate Barracuda, използвайки вградения в южния мост ICH5 на чипсета i875P SATA контролер. И бях много приятно изненадан... Защото скоростта на четене, която измери тестовият пакет Ziff-Davis Media WinBench 99, бе около 80MB/s - една много прилична и радваща power user-ите стойност. Не че това не може да се постигне и с обикновени ATA дискове... Но пък кабелите наистина са много малко и са компактни .

Като цяло, еволюцията на твърдите дискове продължава с бавни, но сигурни крачки напред. Увеличават се плътностите на запис върху магнитните плочи, увеличава се обема на кеша, усъвършенстват се алгоритмите на четене и запис, използват се нови магнитни материали, дисковете стават все по-тихи благодарение на двигатели с флуидни лагери, все по-икономични и малко по-бързи от предишните поколения. Технологиите се развиват в правилната посока. На нас ни остава само да ги ползваме, когато това е възможно и наложително.

------------

Твърдите дискове са осигурени от фирмите:

IBM 180GXP, Maxtor DiamondMax Plus 9, Seagate ATA V и SATA V - ASBIS България, www.asbis.bg

Western Digital - WESTech, www.westech.bg