Не са много имената на фирмите в компютърната индустрия, които са познати дори на тези, които нямат връзка с компютрите. Не са много фирмите, които имат дългата и славна история на единия от гигантите на индустрията въобще, каквато е на историята на Синия Гигант (Big Blue), позната още като IBM (International Business Machines) - компания, създадена от Херман Холерит и наречена "IBM" през далечната 1924 година, избрала за свой рекламен лозунг думата "Think" - мисля...

В този материал няма да става дума за множеството открития и разработки на компанията, направени през изминалите години - те са хиляди. Ще ви кажа само, че прототипа на първият твърд диск - HDD, е разработен от компанията през 1954 година, а доставките на първите комерсиални продукти започват през 1956 година - годината, от която до ден днешен IBM е единият от лидерите в разработването и производството на запаметяващите устройства. В осемте научно-изследователските лаборатории на IBM, разположени в шест държави, се трудят над 3000 учени, създавайки продукти и технологии, на които се възхищаваме днес. А най-важното е, че наистина има защо.

Окомплектоване

Твърдият диск, HDD или магнитното запаметяващо устройство IBM Deskstar 180GXP, с обем 180 GB и трудно запомнящото се наименование IC35L180AVV207-1 попадна в лабораторията ни благодарение на официалния дистрибутор на продуктите на Синия Гигант - фирма ASBIS Bulgaria. Дискът е в OEM вариант, което автоматично означава, че той попада в ръцете на асемблатора опакован само в едно антистатично пликче (Retail вариантите се доставят в големи кутии с допълнителни работи вътре).

Фамилията дискове IBM Deskstar 180GXP, анонсирана за пръв път официално на 30 септември 2002 г. с официален прес-релиз, е съставена от общо 5 модела, отличаващи се основно по обем и свързаните с това конструктивни разлики и характеристики. Стандартно оделите се предлагат с 2MB кеш, като по-големите по обем модели се оборудват и с кеш с обем 8MB. В този случай в края на кода им се добавя означението "-1":

В някои от документите, които ги открих на сайта на IBM, 30-гигабайтовият модел липсва - възможно е производителят да се е отказал от производството му поради вече неактуалния в днешно време обем от 30GB.

В публикувания на 18 ноември 2002 година документ има сведения, че някои от дисковете от тази фамилия ще се предлагат през следващата година и с интерфейс SATA (Serial ATA).

Фамилията Deskstar 180GXP използва проверената от времето технология Tagged Command Queuing (TCQ), известна още под името "tag 'n seek" заради приликата си с детските стъпки, използвана от IBM в SCSI и IDE дисковете от по-старо поколение, но оптимизирана в съответствие с изискванията на технологиите днес. Според данни на производителя, използваната технология позволява да се отчете с около 20% по-висок резултат в някои дискови операции, в сравнение с което и да е от съвременните устройства с IDE интерфейс, достъпни в момента на пазара, което прави дисковете от фамилията Deskstar 180GXP най-бързите дискове на пазара в момента. Последното твърдение бе доказано и от множество независими лаборатории, включително, както показаха направените от нас тестове, също.

Същността на технологията "tag 'n seek" е различния метод на управление на командите, изпълнявани от специализирания процесор на устройството. Командите се подреждат на опашка при пристигането им в буфера, предварително маркирани (tagged command queuing), преподреждат се и се изпълняват след това по най-бърз възможен начин. В резултат на това устройството в повечето от случаите изпълнява стандартните операции (четене, запис, търсене, позициониране) значително по-бързо, вследствие на оптимизацията на командите още от логиката на дисковия контролер.

Представителите на IBM обръщат внимание и на факта, че в днешно време обемите на дисковите устройства се увеличават с по 100% годишно, докато производителността на дисковете - само с около 10%. В това отношение новите дискове от IBM, а най-вече топ-модела с обем 180 MB, изпреварва значително цитираните стойности.

Другото характерно нещо за новата фамилия дискове от IBM е намалената им консумация на енергия, в комплекс с използването на лагери с динамично-флуидно лагеруване (Fluid Dynamic Bearing), използвани с успех и от компании като Seagate. Тези особености, както и вградената система за температурен мониторинг, позволяват новите решения от IBM да се препоръчват за изграждане на големи дискови масиви, чувствителни към показатели като консумация на енергия, акустика и температура.

След общото предстаяне на фамилията 180GXP, да обърнем поглед върху конкретния модел, 180GB с 8MB кеш.

На външен вид диска е същия, какъвто е вида на повечето дискове IBM от последните няколко години насам (фамилиите Deskstar GXP 60, 75 и 120, както и някои Ultrastar).

Разбира се, това не означава, че конструкторите на се направили множество промени и усъвършенствания, невидими с невъоръжено око....

От задната страна на устройството няма много изненади, особено за потребителите, използвали досега някой от моделите на IBM - всички те имат подробно описание на настройките на джъмперите, повечето от които дори аз не съм си давал никога зор да разбера, за какво точно служат, ограничавайки се само до задаването на master, slave или cable select (подробности за настройваните от джъмперите функции има на адрес http://www.ibm.com/storage/hdd/support/):

Донякъде ме учудва факта, че конструкторите от IBM продължават да не защитават кабела, който отива към двигателя (при устройствата от последно поколение на другите производители той е добре скрит или под планката (Seagate), или залят със силикон (Maxtor).

Така или иначе, в крайна сметка, твърдият диск не е преносимо устройство за съхранение на информация и явно това съображение е ръководило конструкторите - монтирано в сигурната 3.5-инчовата си ниша в кутията на компютъра или сървъра, не съществува реален шанс нещо да нарани кабела.

По същия начин, малкото елементи върху платката с електроника са открити и позволяват да ги снимам:

Основната част на електрониката на устройството

Процесорът е собствена разработка на IBM, което гарантира възможно най-доброто ниво на взаимодействие на firmware на устройството и електрониката. Между другото, конкретното устройство има firmware ревизия V260A63A.

За изравняване на налягането вътре в устройството с това навън служи специален клапан (не се опитвайте да го пробиете с някоя клечка за зъби, можете да си навредите необратимо: това не се покрива от гаранционните условия на нито един производител :-))

Започвайки със фамилията дискове Deskstar 60GXP (и SCSI дисковете Ultrastar 73LZX), корпорацията въведе и нов начин за означение на моделите, който, макар и на пръв поглед да изглежда много неразбираем, всъщност е много информативен и лесен за разчитане. Ето информация за тези от вас, които биха искали да знаят и това нещо:

По пози начин, означението на сега тествания модел, (IC35L180AVV207-1), ни казва, че дискът е произведен от IBM Corporation, има размер 3.5 инча, височина 1 инч (1 инч=2.54 см), 180 GB обем, ATA интерфейс, уникален идентификационен номер V2, плочите се въртят със скорост 7200 оборота, а цифрата 1 най-накрая подсказва, че обемът на буфера е 8 MB. Толкова е просто!

Инсталиране

Огромния капацитет на 180-гигабайтовия модел на твърдия диск предполага и малко различен подход при инсталирането му. По обясними причине на разглеждам остарелите вече ОС от семейството 9x, както не искам да коментирам, защо изборът на файлова система следва да бъде NTFS (това е обяснено в съответната статия).

Приемаме, че системата ни работи под управлението на ОС Windows XP, без значение дали е Pro или Home. И така, след като Windows XP Installer зареди необходимите му за започване на инсталацията модули, и BIOS-а на дъното ви поддържа дискове с обем над 137GB, би трябвало да видите следната нерадостна картинка върху екрана на монитора ви:

Разработваната не толкова отдавна ОС Windows XP няма поддръжка на дискове с обем над 137GB, затова "вижда" само този обем.

Следващото логично действие е да разделите диска на части (или дялове - partition). Не обръщайте внимание на това, че не целият обем на диска може да бъде използван - това може да се поправи впоследствие, след като ОС бъде инсталирана:

Разделянето на диска на дялове със средствата на Windows (при инсталиране на XP върху нов диск, boot from CD-ROM) води до интересна ситуация - след инсталирането на ОС се виждат всички дялове, но до 131 MB.

Направо изпадам в умиление, когато виждам, как Windows интерпретира голямината на дяловете... Няма един, който навсякъде да излиза с една и съща големина :-)).

Ситуацията се нормализира след инсталирането на Service Pack 1, когато в аплета Disk Management се визуализира и остатъка на неотчитания преди това обем под формата на Unallocated пространство:

Щастливите собственици на компютърни конфигурации, базирани на чипсети от Intel, не желаещи по някаква неизвестна причина да инсталират Servece Pack 1 за Windows XP, имат и друг път за решения на проблема за 137 GB бариера - това е написаната от програмистите на Intel програма Intel Application Accelerator, която, ако по някаква причина не се намира върху CD-то с драйвери на дъното, може да бъде изтеглена съвсем свободно от Интернет. Програмата поддържа 20 езика, работи под управлението на ОС Windows 98/NT/2000/ME/XP и върши доста полезна работа.

В случаите, когато BIOS не поддържа напълно дискове с голям капацитет, вие можете да сте свидетел на съобщение от този тип:

или нещо такова:

...или въобще да не можете да адресирате повече от 137 GB от пространството. В този случай има само два варианта на действие - на сайта на производитела на дънната платка трябва да се провери, дали няма нова версия на BIOS, в който могат да се адресират по-големи от 137 GB обеми, или да се ослушате за PCI IDE контролер, който да няма такива проблеми (знам, че Maxtor и Pacific Digital произвеждат такива), но, мисля, че и относително евтините IDE RAID контролери с чип от Promise или High Point ще ви свършат същата работа. Последното твърдение не съм го проверил, защото ми хрумна едва сега, но обещавам още утре да си изясня ситуацията и допълня статията с тази ценна информация.

На този адрес можете да намерите един доста голям документ със списък на тестваните за съвместимост със сериата IBM Deskstrar 180GXP дънни платки, маркови системи, чипсети, ОС, драйвери и контролери.

Тестове

При тестването на IBM GXP180, доколкото е възможно, съм се придържал към разработената от нас методика за тестване на твърди дискове.

Тестови конфигурации:

• Платформа INTEL
  • Motherboard: ASUS P4T533 (Intel 850E RDRAM чипсет)
  • Memory: 2x256MB PC4200 RDRAM Samsung
  • CPU: 2.4 GHz Intel Pentium 4, 533MHz FSB
  • HDD: IC35L180AVV207-1 (180GB Deskstar 180GXP, 8MB)
  • 17" Hansol H711 LCD
  • Microsoft Windows XP Professional, SP1
• Платформа AMD
  • Motherboard: ASUS A7N8X (NVIDIA NFORCE 2 DC DDR чипсет)
  • Memory: 2x256MB DDR400 Kingmax
  • AMD Thoroughbred 2400+
  • HDD: IC35L180AVV207-1 (180GB Deskstar 180GXP, 8MB)
  • 17" Hansol H711 LCD
  • Microsoft Windows XP Professional, SP1

След като изпълних няколко поредни теста на всяка една от платформите и сравних получените резултати (оказаха се съпоставими и практически еднакви), взех решението да направя всички тестове на една система - тази, използващата платформата Intel. Резултатите по-долу са получени на нея.

Ziff-Davis Media WinBench 99

За съжаление, няма нова весия на този изключително прецизен тест, написан от програмистите на Ziff-Davis (сега вече са обединени под името eTesting Labs), но и тази позволява донякъде да се оценят множество параметри на магнитния носител, в това число скорост на четене, време на достъп и т.н.

Забележете странния спад в скоростта на четене и след това неочакваното и нарастване - нито една от другите програми, с които съм тествал, не го е отчела, най-вероятно дължащ се на особеностите на софтуера, написан по времето, когато дисковете бяха далече от 137 GB бариера...

Иначе, отчетените от теста Disk Inspection test стойности са:

Скорост на четене в началото на диска - 56 MB/sec, в края - 33 MB/sec, време на достъп - 14.6 ms.

Intel I/O Meter

Тестът IO Meter, макар и написан също като ZD Media WinBench преди няколко години, все още е много актуален и се позиционира като професионален тест за IDE и SCSI дискови подсистеми, благодарение на изключително гъвкавата му система за конфигуриране. Тестът е напълно "синтетичен", но позволява чрез множеството си гъвкави настройки да се емулира работата на реални приложения, в различна степен натоварващи дисковата подсистема:

При тестването са използвани три модела на достъп - File Server, Workstation и Database, отличаващи се по стойностите на някои параметри:

% of Access Specification	Transfer Size Request	% Reads	% Random
File Server
10%	0.5 KB	80%	100%
5%	1 KB	80%	100%
5%	2 KB	80%	100%
60%	4 KB	80%	100%
2%	8 KB	80%	100%
4%	16 KB	80%	100%
4%	32 KB	80%	100%
10%	64 KB	80%	100%
Workstation
100%	8 KB	80%	80%
Database
100%	8 KB	67%	100%

За сравнение, в графиките с резултатите на този тест са включени резултатите от тестването на диск Maxtor DiamondMax 9+ 120GB/7200/8MB.

Единственият показател, при който резултатите на WD са по-добри от IBM 180GXP, е натоварването на процесора, макар че разликата между тях е в рамките на 1%...

HDD Speed

Много равна и "радваща окото" крива на скоростта на четене от повърхността на магнитния носител.

HD Tach 2.61

С помощта на тази тестова програма измерих скоростта на запис и четене (Read burst speed), както и времето за достъп (Random Access Time).

Изчислената стойност на CPU Utilization е 29.7%.

Drive!

Програмата Drive! е разработена специално за използване под управление на операционните системи от фамилията "NT". Подобно на другите подобни тестови програми, основните характеристики, измервани от нея и представяни в графичен вид, са скорост на четене от диска, скорост на четене от буфера и време на достъп до пътечката.

Измерената скорост на четене да данни от кеша е доста висока, превишаваща показателите на другите тествани от нас устройства:

Следващата графика показва времето за достъп до отделните пътечни на диска. Забелязва се, че на моменти то достига до 75 ms, вписвайки се в по-голямата част от времето в 10 ms.

На следващата картинка се вижда комплексния резултат, калкулиран от същата тестова програма, но по "бързия" начин, отнемащ само няколко минути, а не два часа, както тестовете за скорост на четене и време на достъп:

Средната скорост за четене, фиксирана от тази програма, е 44.6 MB/сек, а времето на достъп - 12.7 ms, малко по-малко, отколкото регистрираното с Ziff-Davis Media WinBench.

SiSoft Sandra 2003 Pro

Според добре познатата на всички тестова програма SiSoft Sandra, твърдият диск от IBM има доста по-висок индекс от няколкото подбрани от мен показатели от базата данни:

с което затвърждава показаното от предишните тестове.

Възползвах се от една стара версия на системната програма IBM FTool, за да се опитам да променям някои служебни характеристики на твърдия диск. В частност, с помощта на тази програма можеше да се променя нивото на акустика на устройството, да се включва и изключва S.M.A.R.T., да се фиксира по-малък обем на диска, да се мери температурата му при дисковете от по-старите фамилии 75GXP и 120GXP. Програмата я има свободно на сайта www.ibm.com, като по незнайни причини няма нова версия, която да поддържа изцяло манипулирането на всички функции на фамилията 180GXP.

Така или иначе, с нейнапомощтауспях да превключа устройството на работа в "тих - quiet" режим, във който шумът от работещия диск, най-вече по време на интензивните операции по четене и запис на информация , намалява. Потребителят може да избира между известно количество стойности, и да се възползва веднага от тестовия режим, във който да чуе със собствените си уши как конкретната стойност влияе вършу акустичните характеристики на устройството. Според мен, дискът е и без това достатъчно тих, така че ползата от използането на такива режими е съмнителна. Да не говорим за това, че при включването на такъв режим производителността на диска намалява. Не много, но все пак намалява, така че всеки може да си направи сметка, заслужава ли си. Лично аз много се радвам на скоростта, която демонстрира диска, а трите dB шум от HDD определено ги заглушава шумът от вентилаторите на системата.

Заключение

Анонсирайки новата фамилия Deskstar 180GXP, IBM отново излизат пред всички останали конкуренти, ясно показвайки огромния си потенциал за разработване на нови, изключително бързи и надеждни решения за desktop системи, и не само за тях.

180-гигабайтовият диск от тази фамилия, тестван най-внимателно в лабораторията ни, демонстрира резултати, подкрепящи твърдението на фирмата IBM - тя наистина е разработила и произвела най-бързия за момента IDE диск на пазара.

Съвременния начин на живот, обемите на съхранявана и обменяна информация предполагат използването на големи по обем запаметяващи устройства, съчетавайки, междувременно, високите скорости на запис и четене с много малкото време на достъп.

IBM Deskstar 180GXP с обем 180GB е подходящо решение за няколко категории потребители. От една страна, това са т.н. power users - хора, изискващи максимума от мощните си desktop системи. От друга страна, това са хора, работещи професионално в областта на редактирането и обработката на видео и аудио материали, занимаващи се с предпечатна подготовка, анимация или графика, т.е. там, където обемите на информация са много големи, и от значение е бързото четене и запис.

Не на последно място са корпоративните потребители и интернет провайдърите, поддържащи сървъри с дисково пространство с много голям капацитет. В света вече има решения на базата 180GB Deskstar 180GXP, достигнали обем от над 2.5 терабайта, а решенията на базата на IDE дискове, освен че в повечето случаи не отстъпват по надеждност на SCSI решенията, струват много по-малко.

За всички тези потребители IBM са предоставили устройство, изпълняващо задачите си перфектно, предлагано на разумна цена и с тригодишна гаранция - точно това, което го може и което се очаква от IBM, Синия Гигант.

------------

IBM Deskstar 180GXP е предоставен за тестове от официалния дистрибутор на решенията от IBM, фирма ASBIS България. За повече информация относно предлаганите продукти и услуги посетете сайта, разположен на адрес www.asbis.bg.