Още се затруднявам дали да се опитам да опиша всичко в една статия или предвид необятността на материята по темата да я разделя на множество по-малки статии. Може би най-добрият вариант ще е да видя какво ще излезе ;-)). Е, да започнем....

Нямям точен спомен кога за пръв път съм използвал първият си CD-R апарат Yamaha, но знам, че за темповете на развитие на компютърната техника това е било много отдавна...може би някъде в Палеозоя... преди 5-6 години.... По онова време тези устройства струваха от порядъка на $2000 и носителите за тях - около $20 бройката. Тези апарати записваха с космическата втора скорост еднократно записваеми носители, предявявайки претенции към хардуера на системата и създавайки многобройни трудности на малкото техни потребители. От тогава нещата са се променили много.

В момента на пазара се предлагат множество модели на известни и неизвестни у нас марки записващи устройства, като те следват няколко устойчиви тенденции: тенденция към постоянното увеличаване на скоростта на запис/презапис, тенденция към постоянното поевтиняване и тенденцията към миграцията от SCSI интерфейса към по-евтиния като решение (но не и за сметка на качеството!) IDE/ATA. Пoвече информация относно някои съображения по повод избора на SCSI или IDE интерфейс четете в материала SCSI срещу IDE.

Почти всички съвременни записващи устройства са предназначени за запис на еднократно записваеми носители (CD-R), както и на многократно презаписваеми носители (CD-RW) със скорости, достигащи x16 от нормалната скорост на прочитане на данни от CD, равна на 1500 kB/sec., с възможност за прочитане на същите устройства на голям списък от различни формати, като Video CD, CD Extra и т.н. Грубо казано, ако на първа скорост един 74 минутен носител се записва за около 78 минути, на 10 скорост той ще се запише за около 8 минути. Съответно, за да може безпроблемно да записвате на висока скорост, системата ви трябва да отговаря на някои повишени изисквания (мощност на процесора, количество на оперативната памет, интерфейс, скорост на трансфер на твърдия диск...). Според спецификациите, презаписваемите носители (CD-RW) трябва да имат гарантирани 1000 цикъла на запис. Много от производителите твърдят, че техните изделия могат да издържат и до 100 000 цикъла, но това е трудно да се провери ( 1000 цикъла означава ежедневно да записвате на един и същи CD-RW носител в течение на почти три години!). По онова време сигурно ако все още има CD-RW устройства, те ще записват на съвсем други скорости, да не говорим, че има много нови технологии за съхраняване на информация. В този контекст дълговечността на носителя е на нужната висота, като все пак за по-важни и дълго съхранявани архиви се препоръчва използването на еднократно записваеми носители (CD-R), произведени от известен производител от реномирана марка.

Скоростите, с които се извършва четене на информация (включително и CD DA - цифрово аудио, формат за запис на музика върху CD) в момента достигат, поне съдейки по надписите на самите устройства, до x40 - x50. Реално, обаче, се оказа, че различните марки и модели устройства, макар че имат посочени еднакви максимални скорости на четене, четат по различен начин и с различна скорост едни и същи носители (изводите за това четете по-долу). В общия случай, екстрактването на CD DA обикновено протича при скорости между x4 и x8 и рядко надвишава x17. Четенето на данни може да се извършва и на по-висока скорост. За "свалянето" на аудио можете да прочетете тук. В интерес на истината, съществува технология, наречена TrueX, разработена от Zen Research, реализирана в няколко модела CD reader-а на фирма Kenwood, които благодарение на специална конструкция на четящата глава позволяват четене на данни от носителя да се извършва със скорости до x72!! Последното нещо, с което миналата година ни сюрпризираха производителите на записващи устройства, бяха устройства, позволяващи запис, презапис, четене на CD и възпроизвеждане на DVD.

Фирма Sanyo е разработила технология, наречена BURN-Proof, която позволява ужасяващото нас в близкото минало съобщение 'buffer underrun error" да остане само спомен. Тази технология позволява записът върху носителя да бъде временно преустановен, при положение, че буферът на устройството достигне критичния си минимум. След като буферът се напълни, лазерът намира края на записа, и продължава процеса, оставяйки миниатюрен интервал от около 40 мкм. Известният производител на устройства Ricoh има собствена сходна технология, наречена Just Link, при нея обаче размерът на процепа е сведен до 20 пъти по-малка стойност. Тези технологии в комбинация с нови алгоритми за предаване на данни са позволили да се намали размера на буфера на IDE устройствата CD-RW от 4 на 2MB.

Методи за запис на CD:

Disc-At-Once (DAO)

При този режим лазерът на записващото устройство за включва еднократно при започването на процеса на запис и се изключва след като дискът бъде записан, след което не е възможно към записаните вече данни да бъдат добавяни нови. Този метод на запис се използва основно при създаване на аудио CD-R (позволява да се избегнат характерните припуквания, които възникват например при запис на музика по метода TAO (виж по-долу), когато лазерът се изключва и пак се включва между отделните музикални композиции) и при копиране на цели дискове, когато се създават мастер-дискове.

Track-At-Once (TAO)

При този режим записът се извършва "пътечка" (track) по "пътечка", при което след записването на всеки track лазерът загасва (това води до възникване на 2-секундна пауза между песните). При започването на "печенето" на CD-R на софтуера за запис се указва дали дискът да бъде "затворен" или да бъде "отворен". Във втория случай е възможно добавянето на още музикални композиции до запълването на носителя. Минималната дължина на пътечката е 300 блока (около 600 kB), максималното количество на пътечки на един диск- 99 бр.

Session-At-Once

При този метод може да се записват порции със данни ( или например няколко музикални композиции наведнъж). Дискът може да съдържа до 99 сесии, при това положение той се нарича multisession. Когато се създава CD, съдържащо музика и данни, то носи името mixed mode.Дискът може да не се затваря, което не пречи на прочитането на записаните на него данни, и след това, при необходимост, към него може да бъде добавена нова "сесия" (порция) със данни. Има обаче една подробност: всяка нова сесия, добавена към диска, намалява обема му с около 13MB, без да смятаме обема на самите данни (за записване на служебна информация), с изключение на първата сесия, когато от диска Ви ще "отпътуват" около 23 MB....Намирам това за приемливо, защото при сегашните цени на носителите това е малка цена за възможността да си архивираш данните по този начин. (тук не коментирам използването на CD-RW, това ще го направя по-долу :-)). Също така трябва да се има предвид и факта, че повечето домашни музикални уредби не могат да четат мултисесийни CD.

Packet Writing

При този метод на запис се изисква носителят да бъде форматиран предварително съспомощтана съответната програма ( например Adaptec (Roxio) Direct CD или CeQuadrat Packet CD), при което капацитета му се намалява до около 510 MB. Този метод на запис позволява със форматирания носител да се работи като с дискета (може да се записва, изтрива, преименува), но, за разлика от варианта, когато за носител се използва CD-RW, при използването на CD-R при изтриването на файл от носителя наличното свободно пространство не се увеличава-просто името на файла се заличава от таблицата за съдържание (table of contents). От тук произтича целесъобразността на използването на CD-RW носители за тази цел, макар че остават и още някои неудобства: записани по този начин носители могат да бъдат прочетено само в устройства, поддържащи спецификацията multiread (макар че практически всички по-нови модели на CD със скорост на четене над x4 го поддържат), и това, че не всички операционни системи поддържат този формат.

Формати за запис на CD:

CD-ROM Mode 1/CD-ROM Mode 2 (Yellow Book)

Това е стандартният формат за запис на CD със данни. Mode 2 може да бъде form 1 или form 2. При form 1 за данните се заделят 2048 байта с корекция на грешките ( за данни), а при form 2 - 2324 байта дании, без корекция на грешки (за аудио/видео)

CD-ROM XA - Compact Disk Read Only Memory eXtended Architecture

При този формат е възможно да се запише видео сигнал заедно със звуков сигнал и сигнал за звукова синхронизация за получаване на озвучено изображение.

CD-DA (Red Book) Compact Disk Digital Audio (компакт-диск с цифрово аудио)

Това е стандартния формат за запис на музикални CD.

СD-I (Green Book) Compact Disk Interactive (Интерактивно CD, предназначено за използване в специално устройство за възпроизвеждане на CD-I)

Този формат на Philips позволява на носителя да бъдат записани звук, картинки, видео с ниско качество, дании. Този носител може да бъде възпроизведен само на предназначеното за него устройство, имащо изход за уредба и телевизор.

CD-Extra (Blue Book)

Това са тъй-наречените мултимедийни CD, които съдържат определено количество музикални композиции, а след това данни. Записаните по този начин носители могат да бъдат просвирени в домашна музикална уредба, без да бъдат прочитани данните.

Photo-CD

Формат на фирмата Kodak, предназначен за архивиране на фотоси, които могат да се разглеждат спомощтана специално устройство на телевизора.

CD-G - CD Graphics

Формат за запис на audio CD с допълнителна текстова информация, например за Karaoke.

CD-Text

Формат на Philips за кодиране на текстова и графична информация за музикални CD, което, например, позволява след като бъде записана на носителя, на дисплея на уредбата да се изписвеа информация за автора на композицията, името на песента и т.н.

Video CD (White Book)

Формат за запис на носители с компресирано видео, при което върху стандартно CD с обем от 650 MB могат да бъдат записани по-големи по обем дании за сметка на по-малко код за корекция на грешки.

CD-Bridge

Този формат служи за осигуряване на съвместимост за четене на дискове CD XA и CD I, за което на него се записва необходимата служебна информация за съдържанието на CD и за двата формата.

CD-RFS

Разработен от Sony формат на пакетен запис.

CLV - Constant Linear Velocity (постоянна линейна скорост)

При този режим, както следва и от заглавието му, за осигуряване на константна скорост на четене на пътечката скоростта на въртенето на диска се променя от максималната около центъра на носителя , намалявайки постепенно при предвижването на четящата глава към външния край на носителя.

CAV - Constant Angular Velocity (постоянна ъглова скорост)

При този режим, за разлика от предишния, дискът се върти с постоянна скорост, а съответно скоростта на четене нараства при предвижването на лазерната четяща глава от центъра на диска към периферията му.

P-CAV - Partial CAV

Представлява сбор от двата предишни режима.

Най-често задаваните по темата въпроси касаят марката и модела на предпочитаното от мен устройство за запис/презапис на CD и кой е най-добрият носител.... Тъжното в случая е, че няма, за съжаление, еднозначен отговор на този въпрос. Но все пак, след серия проведени от мен тестове и изчитане на масиви информация от Интернет, все пак може да бъдат направени някои изводи:

Класацията за най-добри записващи устройства водят Plextor, Ricoh и Teac.