C.E.G.-Стандартът DVD

Стандартът DVD, който първоначално се е наричал Digital Video Disk, а сега е прието да се нарича Digital Versatile Disk, е разработен през 1995 г. от консорциум, включващ няколко големи фирми, достатъчно добре познати в индустрията (JVC, Matshushita, Philips, Mitsubushi, SONY, Pioneer, Toshiba и др.). Върху DVD могат освен видео да бъдат записани музика и данни. Обемът им предопредели успеха на DVD, в сравнение с отдавна издъхващия CD-R/RW. Ако едно стандартно CD съдържа обикновено до 700 MB данни, то върху DVD, в зависимост от вида му (едностранно, двустранно, еднослойно, двуслойно) могат да се съберат от 4.7 до 17 GB.

За да бъде записано върху DVD, видео материалът се транслира в някой от двата стандарта (PAL-25 FPS, 720x576 точки, 24-битов цвят, или NTSC-30 FPS, 720x480 точки, 24-битов цвят), и ако той не бъде компресиран преди това, един двучасов филм би изисквал стотици гигабайти обем (30 MB/sec. некомпресиран video stream (поток)). Затова бе разработен алгоритъм за компресиране, наречен MPEG2, който е позволил чрез премахване на средно около 97% излишна информация без практическа видима загуба на качество да се намали размера на файла до около 4 GB, съответно големината на видеопотока-до 3-4 MB/sec. Обикновено се премахват кадрите, които са практически еднакви.

Стандартът позволява върху DVD с видео да бъде записан и звук, като магат да бъдат записани максимално 8 звукови пътечки, всяка от тях в някой от форматите, например, Windows PCM, MPEG2, DolbyDigital 5.1 или DTS Digital Surround:

Общото между всички формати е това, че те позволяват разделянето на звука на няколко независими канала, позволяващи да се създаде изключително реалистична звукова картина.

Съществуват и 8 см. носители, но засега не се използват.

Физическите размери на един DVD носител са същите, както и на CD: диаметър- 12 см, дебелина- 1.2 мм.

Другият вид защита е Macrovision Protection, позната на всички, наемали някоя от по-новите видео стерео записи на Александра Видео-те са защитени със същата система. Същността на тази система се състои в това, че във видеопотока се добавят смущения, които се възпроизвеждат, когато към аналоговия изход на възпроизвеждащото устройство бъде включено друго записващо устройство. Телевизорът, включен директно към възпроизвеждащото устройство е способен да пропусне тези смущения и да изобрази правилната картина.

Тук може би е момента да засегна апаратната и програмната част на DVD. За да гледаме в домашни условия DVD (не на PC!), в идеалния случай трябва да разполагаме с устройство, възпроизвеждащо DVD - носителите, телевизионен приемник и 5+1 канална аудиосистема (със или без DD или DTS процесор, зависи дали го има възпроизвеждащото устройство). Разбира се, звука може да се възпроизвежда и през двуканална (стерео) домашна уредба, но усещането ще бъде значително по-слабо.

Всички възпроизвеждащи DVD устройства стандартно имат и вграден 2-канален декодер Dolby Digital, който извършва смесването на 5+1 канала в стерео Dolby Surround. Другия разпространен начин да видим един DVD филм е да го пуснем на компютъра. За целта има два начина, като единия включва хардуерен DVD декодер, а другия-софтуерен, използващ ресурсите на централния процесор. Комплекта необходимо оборудване в случая включва DVD възпроизвеждащо устройство (може и записващо), хардуерен (например Holywood+) или софтуерен (WinDVD, PowerDVD...) декодер, компютър с звукова карта (от типа Creative Sound Blaster 5+1 или някоя с чип Forte Media, ако искате да имате 5+1 канален звук), и, разбира се, комплект озвучителни тела (колонки).

Възможно е вместо последните да използвате домашната озвучителна система, тя сигурно ще дава по-добър звук от комплекта малки пластмасови колонки за PC. Хардуерния декодер, който обикновено представлява PCI карта, свързана с основната видеоплатка и имаща изход към телевизора, извършва декодирането на информационния поток, постъпващ от DVD, не черпейки по този начин ресурси от процесора. Така Вие на по-маломощен компютър имате възможност да се наслаждавате на качествено възпроизведен DVD филм върху екрана на телевизора, едновременно с това изпълнявайки някаква задача на компютъра. Една от качествените карти е Holywood+ от Sigma designs, която дава контрастен образ и има изход за звук във формат DD/DTS. Всъщност, известната карта на Creative-Creative Dxr3 е реализирана по аналогичен на Holywood + начин.

Напоследък, особено след като честотите на процесорите преминаха 1 GHz и препускат към 2 GHz граница, паметта стана евтина и достъпна все повече и повече видеокарти имат изход за телевизор и някои функции, поддържащи стандарта DVD, използването на софтуерни декодери става масово явление, да не говорим за лесното преминаване към по-нови версии и възможността софтуерно да се сменят неограничен брой пъти зоните. Според множество потребители фаворита за момента е PowerDVD и WinDVD. От гледна точка на хардуера видеокарти от типа на Matrox G400/450 DualHead, ATI Radeon Rage, NVIDIA GeForce са подходящи, особено моделите с изход за втори монитор/телевизор (TV Out).

При избор на DVD устройство имайте предвид следното: проверете първо дали за Вашия бъдещ DVD има Firmware, която го прави Region Free (RPC1), дори ако в момента той има регионална защита и е RPC2. Малка програмка, която може да свалите от тук, тества Вашия DVD и ще Ви осигури информация към кой от двата спада устройството, при положение, че не искате да търсите информация в Интернет.

Не се ръководете само от имагинерните високи скорости на четене, които производителите на устройства подвеждащо обявяват. Реално устройството чете по-бавно. По-бързите устройства са и значително по-шумни и по-скъпи. За възпроизвеждане на DVD (пък и за rip-ването му !) не е необходимо над 4x устройство. Пък и скоростта му за четене на друг тип носители обикновено е 32x или 40x, което е предостатъчно. По-важното е да чете добре! Информация за скоростите на четене от различни типове носители на някои устройства можете да намерите в статиите ни с резултатите от тестове на различните оптични запаметяващи устройста в раздел "Носители на информация".