DVD... Вече сигурно няма човек, който да не е чувал и да не знае за съществуването на този вид оптични носители и устройства за възпроизвеждането им, в първия момент асоциирани с носители, върху които са записани филми с много високо качество на картината и многоканален звук.

За момента у нас са разпространени повече, поне според моите наблюдения, устройствата, предназначени за вграждане в персоналните компютри, отколкото стационарните, използвани в комплект с озвучителни системи и другите компоненти на една домашна уредба. Причините за това са няколко, като основните в полза на вградените в PC устройства са ниската им цена и възможността им да прочитат медии, записани в няколко различни DVD и CD формата.

Няма начин също така да не сте разбрали или чули, че съществуват множество стандарти, отнасящи се до форматът DVD и тъкмо липсата на единен такъв е довела до забавянето в темповете на внедряването на устройства, предназначени най-вече за вграждане в PC и позволяващи запис и презапис на информация върху DVD-носители. Точно тази е основната тема на настоящият материал-описание на съществуващите формати в момента, оценката на техните предимства и недостатъци и това, как конфронтациите между различните разработчици и фирмите, стоящи зад тях са довели до тази война между стандартите, от която са загубили всички-и производителите, и асемблаторите, и в крайна сметка ние, потребителите (повече общи сведения за DVD-стандарта можете да намерите в този материал).

Първоначално, през 1995 г, когато за първи път бе обявен новият стандарт, носещ името DVD (Digital Video Disk), впоследствие, поради пригодността му за съхраняване и на друг вид данни, освен видео, променен на Digital Versatile Disk, форматите се изчерпваха само с три, предназначени за прочитане на информацията от тях:

Впоследствие, след като участниците в DVD Forum-a (www.dvdforum.org, организация, в която членуват около двеста фирми и организации, занимаваща се с разработването и стандартизацията на някои DVD формати) доразвиваха и усъвършенстваха техологията на запис върху DVD, се появиха допълнителни спецификации, позволяващи да се записва на носители, които ги поддържат. По същото време се появиха и няколко независими разработки, направени от фирми и организации, членуващи в DVD-форума, но отстояващи и своите собствени технологии. По този начин се обособиха 3 отделни групи разработчици, поддържащи трите основни (засега) формати за презаписваеми DVD-та:

• DVD-RW
• DVD+RW
• DVD-RAM

Отделно от тях съществуват трите споменати от мен по-горе формата DVD, предназначени само за четене: DVD-ROM, DVD-VIDEO и DVD-AUDIO, в допълнение към формата за видеозапис DVD-VR и двата формата за еднократен запис на DVD: DVD-R(G) и DVD-R(A). Последните два са варианти на DVD-R формата, използващи за запис различна дължина на лазера, което е възможно само с помощта на специализирано оборудване.

Форматите DVD+RW, DVD-RAM и DVD-RW, макар и да имат общи черти, имат повече разлики. Единствено най-късно появилия се DVD+RW е проектиран за съвместимост с наличните DVD-ROM и стационарни DVD-Video плейъри на физическо и логическо ниво.

Най-често устройствата, предназначени за единия формат не могат нито да четат, нито да записват носители от друг формат. Някои производители на устройства, особено произведени през последните месеци включват в изделията си поддръжката на повече от един DVD формат (например, Toshiba DVD-ROM SD-M1502 може да чете освен DVD-ROM (DVD-Video), и DVD+RW носители), а Toshiba SD-M1612 - и DVD-RAM и DVD-RW в добавък. Случва се производителите да не декларират възможността на устройствата им да четат DVD+RW, но, благодарение на усилията на разработчиците на формата, това да е възможно. Другите два формата имат проблеми от различно естество със съвместимостта с някои модели устройства, за което по разбираеми причини производителите не обичат да споменават в рекламите :-)). Налице е донякъде и желанието на фирмите да лансират формати, зад "гърба" на които стоят повече фирми (какъвто е случаят с DVD-RW), или с появилия се доста отдавна и вече разпространен DVD-RAM.

Сега разпространените DVD+RW и DVD-RW носители използват за изграждането на информационния слой специален материал AVAST, разработен от компанията TDK, позволяващ поне 1000 цикъла на презапис. DVD-RAM технологията предполага коренно различен подход при организирането на данните върху носителите, като информационният им слой има друга, различна от конкурентите, структура, и, поне на теория, е по-пригоден за многократен презапис и дълговременно съхранение на данни.

DVD Forum-ът не е организация, управляваща приемането на стандартите за DVD, а група, опитваща се чрез съвместна работа и взаимодействие да дефинира и поддържа DVD стандарти, предлагани на съответните организации за утвърждаване.

DVD-RW (Digital Versatile Disk ReRecordable)

Този формат е разработен от корпорацията Pioneer и има добра съвместимост с наличните DVD-ROM устройства, включително и от първо поколение (сегашните са вече 3-то поколение), което означава, че на теория, (но не и на практика!) носителите DVD-RW могат да бъдат прочетени и от най-старите DVD-ROM устройства. Освен това, зад този формат застават много фирми от DVD форума си устройствата за DVD-RW са търсени от хора, желаещи да записват и презаписват видео, което след това да бъде безпроблемно възпроизвеждано на домашните DVD устройства.

Форматът има и негативни страни, обаче те са поне в текущата му спецификация. За разлика от DVD+RW и DVD-RAM, които позволяват да се добавя информация към вече записаната на носителя, след това да се изтриват ненужната такава и да се добавя нова, данните върху DVD-RW трябва да бъдат записани за една сесия. За да се добави нов клип, например, към старите, данните трябва да бъдат "свалени" на друг носител, подготвени и записани наново наведнъж.

Интересна и гъвкава е позицията на SONY, които предлагат и трите типа DVD-устройства: -RW, +RW, RAM. SONY, обаче не произвеждат сами всички тези устройства а използват pick-up (механики) на други производители. Както заяви маркетинговият мениджър на SONY, те все още не знаят, коя от технологиите ще се използват в бъдеще, така, че макар и да залагат на DVD+RW, продължават да доставят и другите устройства. Например, повечете SONY VAIO компютри са оборудвани с DVD-RW устройство, като причината за това е само една-тези устройства се появиха първи на пазара.

Още едно мнение: Пол Мейхоефер, продуктов мениджър на Pioneer (единия от най-големите производители на DVD-RW устройства) заявява, че много от DVD плейърите могат да просвирват DVD-RW носители, не е достатъчно. Точно невъзможността на DVD-RW да се използва като твърд диск, което го могат DVD+RW и DVD-RAM, може да направи формата безпереспективен.

Скоростта на запис на DVD-RW носители в момента е ограничена до 1x DVD, или 1385 kB/sec, методът на запис обикновено е CLV, времето за живот на данните се оценява на около 30-50 години, за разлика от DVD-RAM, където се посочва двойно по-дълго време за живот на носителя.

Повечето от производителите на DVD-RW устройства, между които и Compaq, декларират някаква имагинерна съвместимост на записаните DVD-RW носители с сегашните DVD-ROM и DVD плъйъри, но, според някои източници, процентът на тези устройства не е много над 50-60%.

DVD-RAM

DVD-RAM (DVD Random Access Memory) е официално приетия от DVD Forum-а стандарт за презапис на DVD носители, използващ технологията за промяна на фазата за съхраняване на информационни единици върху носителя. Доставката на първите устройства, поддържащи този формат, е започнала през 1998 година, когато са продадени над 100 000 бройки. Старите 2.6 GB едностранни носители DVD-RAM от първо поколение бяха базирани върху PD (PhotoDisk) техологията (двустранния им вариант е с обем от 5.2 GB). Новите 4.7 GB DVD-RAM носители, предлагани на пазара от края на 1999 година, имат същия обем, като едностранните еднослойни DVD-ROM или DVD-R дискове. Съществуват и двустранни DVD-RAM носители, които имат общ обем от 9.4 GB, разпределен върху двете повърхности на оптичния диск. Производителите на DVD-RAM носители гарантират 100 000 цикъла на презапис, за разлика от 1000 цикъла при конкурентните два формата. Скоростта на трансфер на данни на DVD-RAM е определена от спецификациите и е ограничена за 2.6GB диск на 1385 kB/sec., а за 4.7GB диск - на 2770 kB/sec. Днес над 100 големи фирми и организации, между които Toshiba, Hitachi, Panasonic, LG Electronics, Samsung, Acer, IBM, Compaq, LaCie, поддържат този формат.

Носителите за този формат имат интересна конструкция, предпазваща самият диск от механично нараняване, наподобяваща системата на защита на флопи-дисковите устройства, и са разработени специално за постигането на по-висока степен на защита от всевъзможни механични влияния като прах, драскотини и други.

Самият носител (оптичният диск), може да бъде изваден от предпазната кутия и да се използва отделно и независимо от нея, за да може да бъде прочетен, например, от DVD-ROM устройствата или стационарните DVD плейъри (които поддържат четенето на носители от този формат).

Стандартните устройства, използващи DVD-RAM медии, също имат различна конструкция, позволяваща зареждането на касетата (cartridge) с оптичния диск. Обикновено същите устройства позволяват използването на носители и без предпазната им касета.

Определено най-голямото предимство на DVD-RAM, особено що се отнася до архивирането на данни, е поддръжката на устройствата на ниво операционна система в ОС Windows XP, позволяваща без никакъв друг софтуер с DVD-RAM да се работи като с едно 4.2 GB флопи или хард диск, който има една съществена разлика спрямо магнитния запис - значително по-голяма защитеност и дълготрайност, с комбинация с неподатливист към магнитни полета, които са в състояние да съсипят данните върху магнитния носител.

Най-големият проблем на DVD-RAM остава несъвместимостта ми с много устройства, най-вече с DVD-ROM, необходимостта медията да се изважда от касетата (налице е механична несъвместимост), в която се съхранява, и физически по-големите и размери. Отделно има и логическа несъвместимост между DVD-RAM и някои DVD-Video плейъри.

Този DVD формат широко се използва в САЩ в автоматизираните хранилища на информация, например, в големите библиотеки, където се налага архивирането на огромни обеми информация, предназначена за дълговременно съхранение.

DVD-RAM диска трябва да бъде форматиран, преди да се използва, като може да се използва UDF или FAT файлова система, при което реално достъпни за използване остават около 4.25 GB за 4.7 GB носител, нещо, което, не знам защо, никой не афишира.

DVD-RAM устройството Toshiba SD-W 2002 "съумя" да запише 1 GB файл за 14 минути, с използването на простите операции Copy/Paste благодарение на вградената поддръжка на DVD-RAM в Windows XP, която го "вижда" устройството и позволява с него да се работи като със флопи, без да е необходим допълнителен записващ софтуер, a 4.19 GB концерт на Eric Clapton в DVD формат - за цял 1 час!

Между другото, 4.27 GB са равни на 497:02 минути, според Windows XP, каквото и да значи това... Не знам какво мислите Вие, но аз намирам тези скорости на запис за прекалено малки за сегашните огромни обеми на информация.

Тестовият редактиран вариант на филма матрицата, записан за около 1 час върху DVD-RAM, не пожела да "тръгне" нито върху Toshiba SD-M1502 DVD-ROM, нито върху стационарния DVD плаъер Onkyo DV-S205TX. Тук, както се казва, коментарът е излишен...

DVD+RW

Форматът DVD+RW (www.dvdplusrw.org) е разработен и се поддържа от DVD+RW Alliance, млада организация, подобна на DVD Forum, в която членуват и организации, участвали в разработването на CD-R/RW стандартите: Sony, Dell Computer, Thomson Multimedia, Hewlett-Packard, Philips, Mitsubishi, Yamaha и Ricoh. Форматът, макар и не приет и не поддържан от DVD Forum-а, е регистриран от авторитетните световни организации като ECMA (European Computer Manufacturers Association) като ECMA-274, и от ISO (International Standards Organization). Представен през 2001 година, форматът благодарение на съвременните си спецификации бързо набира скорост. Макар носителите да нямат защитната касета (cartridge) на DVD-RAM носителите, информацията на диска е надежно защитена от мощни кодове за корекция на грешки.

Този млад и перспективен формат е изключително подходящ за real-time видео запис и съхраняване на данни, към които могат да бъдат добавяни нови по всяко време. Носителите имат капацитет от 4.7 GB (един слой от едната страна), или 9.4 GB (по един слой от двете страни на оптичния диск), и изглеждат по същия начин, както и носителите за DVD-RW.

Огромната разлика се заключава в това, че записът върху DVD+RW носителите не изисква предварително форматиране (както DVD-RAM), тъй като спецификацията на формата предвижда форматирането да се извършва във фонов (background) режим, нито съществува изискването данните да бъдат записвани на сесии. Другото голямо предимство на този формат е най-високата скорост на презапис на носителите - 2.4x DVD speed (1x DVD speed приблизително е 10 MBit/sec), което е над 25 Mbit/sec (3.2 MByte/sec) и приблизително се равнява на 22-та скорост на запис при обикновените CD-RW. Всички други конкурентни презаписващи формати записват на 1-ва DVD скорост!

Така, например, успях да запиша редактиран филм "The Matrix" с обем 3.7 GB върху DVD+RW, използвайки устройството Sony DRU110a (Ricoh RW5120a) само за 20 минути, след което го възпроизведох безпроблемно на компютъра, просвирвайки го на Toshiba SD-M1502 DVD-ROM, и на домашна уредба Onkyo DV-S205TX, за които производителите им въобще не са споменали, че поддържат възпроизвеждането на DVD+RW носители! Тук вече проличава колко добре са си свършили работата разработчиците на формата DVD+RW, осигурявайки такова ниво на съвместимост.

В бъдеще се планира и поддръжката на еднократно записваемите DVD+R, но сега произведените устройства няма да могат да бъдат използвани за запис на DVD+R.

Компании като Philips и Optodisc вече предлагат и 9.4 GB двустранни DVD+RW носители. Текущите спецификации и устройства все още не позволяват да се записват носители с такъв обем, разположен от едната страна на носителя, най-вече поради съображения за съвместимост с сега разпространените DVD плейъри, така че за да се постигне капацитетът от 9.4 GB ( 8 часа видео), се предлагат носители с два слоя по 4.7 GB, разположени от двете страни на диска, подобно на 9.4 GB носители DVD-RAM. Philips е компанията, предложила на пазара стационарен рекордер/плейър на двустранни DVD+RW медии, позволяващ те да се записват (прочитат) без да има необходимост да се обръща диска - просто има по един комплект оптика от всяка страна на диска. Текущата спецификация на DVD+RW не поддържа двуслойни носители, както, впрочем, и всички останали конкурентни стандарти.

Двустранното разположение на слоевете има и своите неудобства. Повечете от филмите, разпространявани в момента на DVD-ROM (DVD-Video), имат обем от над 8 GB и са записани върху едностранни двуслойни носители. Това прави невъзможно директното копиране на такива филми върху която и да е от съществуващите в момента презаписваеми медии, които, макар и имайки възможността да съберат този обем информация, не могат да го съхраняват само от едната страна на носителя. Това означава, че не можете да копирате директно филми от едно DVD върху презаписваем носител, а ще се наложи преди това те да бъдат изкопирани върху твърдия диск, редактирани и чак след това записани.

Например, най-известният у нас филм "Матрицата", разпространяван върху DVD, не може да бъде презаписан целия върху (пре)записваема медия, тъй като обемът на всичките му части (във вид на *.vob файлове) надвишава капацитета на носителя. Файловете, съдържащи отделните части на филма, по обем надвишават 4.7 GB, което означава, че не могат да се запишат върху една повърхност на носителя. Ако се използва двустранен носител, който ще успее да събере всичките файлове на филма, ще опрем до друг проблем: филмът няма да може да бъде възпроизведен целия коректно поради разлика в организацията на каталозите и необходимостта да се обръща носителя.Това за момента е един начин киноиндустрията да ограничи свободното презаписване на защитените с авторски права филми.

Форматът не поддържа никакви защитни функции от типа на CSS, което го прави подходящ за съхраняване на всякаква информация.

Цената на носителите е около $12 , а на устройствата - около $500 (напр., цената на Ricoh RW5120A е $489). Все още поради някои причини цената на устройствата е по-висока от цената на същите за другите два стандарта.

Софтуер за (пре)запис върху DVD:

В момента съществуват множество програми, специализирани за подготовка и запис на съдържание върху разнообразни DVD носители. Повечето фирми, отдавно предлагащи софтуерни решения за запис на CD-RW, побързаха от своя страна да интегрират поддръжката поне на един-два от (пре)записваемите DVD формати във своите последни продукти.

От тази гледна точка няма "глад" за софтуер, макар че разнообразието на програми не е толкова голямо. Повечето от предназначените за вграждане в компютърни конфигурации устройства пристигат с неактуални версии на B's Recorder software или MyDVD, но в Интернет има много повече възможности човек да се сдобие с по-нова версия на софтуера. По-сложен е въпросът с подготовката на съдържание (видео), което да бъде записано върху носителя като DVD-филм (с меню и др.), за което се изисват по-специални умения и специализиран софтуер, в повечето случай комерсиален. Ето списък от най-разпространените програми:

Sonic MyDVD 3.0 Sonic DVDit! 2.5 Ahead Nero Burning ROM Ulead DVD MovieFactory Ulead DVD PictureShow Pinnacle Impression DVD Pro Roxio VideoPack 5 Mediostream NeoDVD MGI Videowave 5 NTI (NewTech Infosystems) BHA B's Recorder & B's Clip VOB InstantCD/DVD DVDCre8 DVD Complete

Заключения

На състоялия се в Токио през февруари 2002 г. DVD Forum бе взето решението засега да не се преминава към използването на записващи лазери с по-малка дължина на вълната, наричани "сини" лазери, а да продължава използването на сега вгражданите в DVD устройствата "червени лазери".

В таблицата по-долу се проследява виждането на участниците в форума по повод развитието на DVD:

Има освен това и една доста съществена подробност: цената на "синия" лазер е доста по-висока.

Recordable DVD Council (RDVDC), съвет по записваеми DVD, друга организация, подобна на DVD Forum-а, която също вече наброява десетки членове, се опитва да обедини всички съществуващи формати и наскоро излезна с предложение за нов DVD формат, наречен от тях DVD Multi, който представлява набор от хардуерни спецификации, разработен за постигането на съвместимост между повечето същшествуващи в рамките на DVD Forum-а формати - DVD-R, DVD-RW и DVD-RAM. Твърди се, че първите устройства, поддържащи тези спецификации, ще се появят още през тази година. Ако направим една аналогия с CD устройствата, това прилича на приетата след множество конфликти, породени от несъвместимост между отделните формати за запис и презапис на CD носителите спецификацията MultiRead.

Цената на устройствата и носителите за тях постоянно се понижава, като, според една бърза справка, която направих по време на написването на тези редове, в online магазина на Yahoo! цената на носителите с обем от 4.7 GB, без значение за кой от трите формата, е в рамките на $10-12, а цената на устройствата за записването им е между $350-$599, в зависимост от това, кой формат поддържа. Най скъпи засега за устройствата за DVD+RW, а най-евтини - по-неудобните и допотопни DVD-RAM.

Групата компании, застанали зад формата DVD+RW, стоят отделно от DVD Forum-а и не смятат да се отказват от развитието на собствения им формат, който, както сигурно сте се убедили и сами от написаното по-горе, предлага повече възможности и удобства на потребителите, които, ако оставим настрани интересите на фирмите, също донякъде определят правото на съществуване на отделните формати.

Според данни от една друга група от компании, промоцираща стандартите за запис на оптични носители - RW Product Promotion Initiative (RWPPI), технологията за еднократен запис на DVD, по-точно DVD-R в момента е най-разпространена на пазара на записващи устройства, тъй като точно тя е най-съвместима с най-разпространените в момента DVD устройства. Групата смята за в бъдеще да популяризира стандарта DVD-RW, който, според тях, в момента има около 45% съвместимост с произведените до момента устройства.

В момента членове на RWPPI със седалище в Токио са над 50 големи фирми, между които са Aiwa, Cyberlink, Kodak, Fujifilm, Hitachi Maxell, Intervideo, Kenwood, LG Electronics, Mitsubishi, NEC, Nikon, Onkyo, Pioneer, Pioneer, Samsung Electronics, Sanyo, Sharp, Sony, Taiyo Yuden, TDK, Teac, Texas Instruments, Thomson Multimedia, JVC и Yamaha. Както виждате, все големи и мощни корпорации, които биха могли да успеят да направят реалност намерението има CD-RW да бъдат заменени с DVD-RW... Но има една подробност: със съгласието и посредством купувачите, които може и да не приемат този формат.

Според мен, най-перспективен е форматът DVD+RW, предлагащ всички най-нови и съвременни възможности - висока скорост на запис, добра съвместимост, възможност да се едитира и записва съдържание без необходимост да се форматира носителя или да се записва всичко в една сесия.

Лошото донякъде в случая е това, че отделните групи фирми, обединени в една или няколко организации, застават зад различни формати. Това означава, че няма шанс за момента да се постигне конкретно споразумение за приемането на някакво компромисно решение, което би позволило да се стандартизира единия от форматите. Видими са с око на неспециалист недостатъците на DVD-RW формата, зад който стоят десетки "силни" фирми. Виждат се и негативните страни на вече остарелия и неудобен донякъде формат DVD-RAM, който, благодарение на няколкото години живот в повече от другите, респективно по-широкото му разпространение, си е осигурил по-стабилни позиции на пазара. А, както знаете, за някои технологии пазарът е инертен и трудно реагира на новите, но перспективни, такива.

Другото обезпокояващо нещо в тази "война" между DVD форматите е това, че вече няколко години този съвременен и перспективен тип оптични носители все още не е заел подобаващото му място в нашия свят на огромни обеми от информация. Точно невъзможността (и донякъде нежелание) различните форуми, организации и сдружения, стоящи зад форматите, да постигнат споразумение за бъдещия стандарт и формат, както и желанието на звукозаписната и кино-индустрия преди приемането му да осигурят теоретично непостижимото "непробиваемо" ниво на защита на защитената с авторски права продукция, спират диалога и приемането на общ, удобен за всички, DVD формат.

Имам странното усещане, че покрай всички тези неуредени проблеми неусетно ще мине времето и ще дойде момент, в който ще се появят нови, по-добри технологии (вече има данни за предложени нови стандарти, позволяващ да се записват 27 GB данни върху DVD носители от ново поколение), а сега действащите формати за презапис така и няма да успеят да се наложат, главно поради причината, че потребителите няма да желаят да закупуват нещо, което няма сигурно бъдеще и не е ясно дали ще оцелее в тази война на форматите. На 19.02.2002 девет компании, между които Hitachi, LG Electronics, Matsushita Electric, Pioneer Corporation, Royal Philips Electronics, Samsung Electronics, Sharp Corporation, Sony и Thomson Multimedia с прес-релиз анонсираха този нов формат за запис, наречен Blu-Ray Disk, позволяващ да се записват 27 GB информация върху едната страна на 12" носител, като това не е предел на плътността на запис.

Затова в момента не бих могъл да дам отговор на въпроса, кой от форматите си заслужава да се избере. При всички положения смятам, че нито един от тях няма да оцелее в сегашния му вид, така че най-вероятно, ако враждуващите форуми и организации проявят здрав разум и си обединят усилията, ще бъдем свидетели в недалечно бъдеще на възникването на нов, още по-унифициран и поне донякъде съвместим със сега произведените устройства, формат. А до тогава...използвайте твърдите дискове за съхранение на текущата информация, и CD-RW - за най-ценните данни! Докато дойде времето на следващия универсален DVD формат!