• Част 1
• Част 2
• Част 3
• Част 4
• Част 5
• Част 6

Доста време преди да тръгна от България, си мислих, че ще е добре да напиша и заснема колкото си може повече неща, с които ще се сблъсквам по пътя и по времето, когато правя първите си стъпки като емигрант в страната на неограничените възможности, както обичат да я наричат Америка в рекламите. Дали е така, ще видя и ще ви разкажа, но, тръгвайки и правейки личния ми избор дали да остана в България или да се опитам на друго място, се надявам горещо, че е така.

В тези статии ще има от всичко по малко, но ще има много снимки, които да допълнят това, което не съм казал. Ще се опитам да дам информация за това, колко струват различните неща, какви са доходите, как се търси работа, какви компютри и системи се продават, как се купуват и т.н. Тъй като съм достатъчно ангажиран, не обещавам, че ще излизат много често, но пък със сигурност ще имат множество илюстрации.

И така, let's go.....

Аерогара "София" в сравнение с повечето европейски, да не говорим американски, изглежда като малко провинциално летище за самолети от селскостопанската авиация, а държанието и отношението на земната стюардеса - неприятно и нелюбезно, нещо, за което много пъти се сещах и което доста контрастираше с отношението на персонала навсякъде извън България.

След два часа и половина полет над Европа и Ламанша и съвсем малко над Острова видях предградията на Лондон, а малко след това самолета кацна на огромното летище Хитроу.

Летището е толкова огромно, че за да обиколиш пеша всичките му терминали и изходи, сигурно е необходим един ден. В просторните зали за пътници, очакващи полетите си или прехвърлящи се на друг полет, както беше и в моя случай, има множество магазини, бутици и заведения:

Всички цени са в британски лири, но можеш да си смениш каквато искаш валута и да пазаруваш: в залите има хора от целия свят. Обслужващият персонал, обаче, основно е от Индия.

Многообразието на стоки може да зашемети дори човек, пазарувал в европейските столици. Тези, които имат късмет, могат да се опитат да спечелят и този спортен автомобил в паузата между полетите:

Малкият Еърбъс, с който летях от София до Лондон, бе сменен с огромния Боинг 777, с който се извършват презокеанските полети на British Airways.

Практически целия 8-часов полет над океана между Англия и Америка премина над облаците на височина 11 километъра със средна скорост около 900 км/час, така че океана го видях чак когато слязохме на по-ниска височина около Канада.

Не успях да снимам летището JFK в Ню Йорк - бях зает да влача куфарите и да се оправям със служителите на митницата. Но мога да кажа, че летището е разположено в самия град, и че не е по-малко от Hithrow.

Никой не ми е ровил в багажа, абсолютно всички служители и персонал, както и пътниците, бяха много учтиви и любезни.

След приключването на процедурите по регистрацията наех такси, което ме закара в Queens, където се намираше първата ми квартира, подсигурена от приятели. Таксито ми излезна около $30, като в тази сметка влизат задължителните 15-20% бакшиш.

За една стая в сградата от снимката по-горе (намира се в Sunnyside, Queens), плащах $500 месечно, докато успях да си наема жилище, което беше доста трудно, предвид на това, че за да наемеш добро жилище в добър квартал, от който не се налага да пътуваш два часа с метро и автобус до Manhattan, имаш добри съседи, а не някоя престъпна руска или мексиканска фамилия, за която понятията от типа на "работа" и "частна собственост" не съществуват, няма изобилие от хлебарки и боклука се изхвърля редовно е доста сложно, дори невъзможно, когато човек няма Social Security Number и Credit & Work history.

Жилището, в което живеем сега с моето семейство, е one-bedroom, или едностайно по-български (една спалня, хол и кухня). В Sunnyside наемът на такова жилище е около $1000-1100 (преди няколко години е бил $300-400 по-нисък). Водата и парното са включени в наема, а тока, газта (готви се на газ, което е адски удобно и осезаемо по-евтино), както и другите услуги, се плащат отделно. Сметката ми за газ и ток за август месец, когато пусках климатика всеки ден и през нощта, е $127, като газта от тях е под $20. Ако икономисваш и не пускаш климатика, предполагам, сметката ще е поне с $50 по-малка.

През лятото в NY е много горещо и влажно, така че съвсем логично е да имаш климатична инсталация във всяка стая - без нея просто няма да може да се спи: тепературата в жилище без климатик е около 30 градуса, а високата влажност на въздуха (обикновено около и над 80%) те кара да се чувстваш като в сауна. Странното обаче е това, че всички климатици, които се продават тук, са прозоречен тип, което ще рече, че се монтират на презореца и доста шумят по време на работа, което особено добре се усеща през нощта, докато спиш .

Основният начин на предвижване на няколко милиона нюйоркчани е метрото. Станциите, особено в Manhattan, не са нищо особено - нито отвън, нито отвътре:

Един билет за метрото струва $2 (впрочем, толкова е и за автобуса, картите важат и за двете превозни средства). Картите са магнитни, купуват се на всяка станция, и ако купиш карта за 5 пътувания ($10), получаваш едно безплатно. Можеш и да си купиш месечна карта за неограничен брой пътувания, която струва $70, което е разумно да се прави, ако пътуваш всеки ден на работа или училище, особено с метро и автобус.

Влаковете са доста шумни, но всички вагони до един са с климатици, които работят денонощно през лятото, така че вечерта , особено ако човек се прибира по-късно от веселба някъде из Сити-то (метрото върви денонощно), може доста да замръзне.

Във влака има охрана, която постоянно следи какво става във вагоните и на станциите. Не съм бил свидетел на нито един инцидент- всички са безкрайно толерантни един към друг, но съм чувал, че има разйони, в които не е добре да се ходи (например, някои части на Бронкс).

Станциите също са климатизирани, но не всички, и на някои е адска жега, която се налага да изтърпиш, докато чакаш подходящия влак в необходимата ти посока.

Автобусите също са с климатици, не спират на всички спирки, освен ако на тях няма хора или ако някой от пътниците не натисне специален бутон или не дръпне сигналното въже, при което при шофьора светва червена лампа "Stop requested". Разбира се, като състояние нямат нищо общо със софийските - нито са раздрънкани, нито бълват изгорели газове, но бълват горещ въздух навън .

Повечето коли са големи, нови и добре изглеждащи. Нито една не видях да пуши - обясниха ми, че диагностиката се прави на стенд и не става да "бутнеш" някой долар, за да те пуснат с неизправна кола - просто приготвяш няколкостотин долара и я поправят.

Освен американските, има доста японски коли и, за мое учудване, много Volkswagen от последните модификации. От европейските коли има още Mercedes и BMW.

Много от хората не умеят да си сменят колелото със спуканата гума, да не говорим за по-сериозни повреди, и затова се обаждат на специализираните служби за пътна помощ, или се оглеждат наоколо да видят някой по-компетентен, за да им помогне.

Боклука се пакетира от жителите в специални пликове, всяка жилищна кооперация (тук те се наричат building) има човек (superattendant), който, освен грижата за дребните ремонти по апартаментите, се грижи боклука, разделен в отделни пликове в съответствие с програмата на щата New York за рециклиране, да бъде изнесен на тротоара в определен ден и час. Задължението на живущите в билдинга, от своя страна, е да изхвърлят боклука сортиран в определените за целта отделни кошчета.

На боклука можеш да намериш всичко - мебели, прахосмукачки, климатици, матраци, компютри, трелевизори, радиоапарати и уредби. Тук е прието такива неща не да се продават, а да ги оставяш на улицата, за да могат по-бедните да продължат да ги ползват, след като на тебе вече не ти вършат работа - просто хората, имащи работа, нямат никакъв проблем да си купят по-нови и модерни такива. Лично аз се снабдих от улицата с 27" цветен телевизор RCA, който прекрасно си работи сега в хола на апартамента ми.

В жилищните зони на града повечето сгради са 5-6 етажни, но има и по-високи жилищни кооперации, приличащи на хотели.

В Manhattan можеш да видиш абсолютно различни като архитектура сгради, които съ съжителстват в съседство една с друга. Повечето улици са доста тесни, а усещането за това се подсилва от факта, че самите сгради са много високи:

Имайте предвид, че това не са само административни сгради, но и жилищни.

Повечето сгради имат портиер и/или охрана, която се грижи за сигурността и винаги е готова да те упъти в случай че не знаеш на кой етаж живее човека, при който отиваш.

фоайетата на сградите обикновено са много помпозни и огромни, асансьорите - големи, изправни и често с климатик или най-малкото с вентилация. Не видях досега нито един с унищожени бутони.

В Manhattan винаги е пълно с туристи, които жадно оглеждат всичките красотии. Няколко пъти попадах на места, където се снимат филми с участието на известни артисти.

Тук-там има малки паркове (снимки от Central park ще има в някоя от следващите части на материала ми за Америка), където човек може да седне да почине и да хапне някой сандвич или закуска, купена от някой от множеството магазини:

В интерес на истината, пейки по улиците почти няма, така че за почивка, особено през лятото, е добре да се избере някое климатизирано заведение, които са хиляди.

На магазините ще отделя повече внимание в някоя от следващите части на статията, но с няколко думи може да се каже, че в тях има от всичко в големи количества. Не става въпрос само за техниката, но и за облеклото и храната. Да не говорим, че много от стоките са по-евтини, отколкото в България, а тези, които тук се продават като най-нискокачествени, често са доста по-качествени от тези, които се продават за маркови в България.

А ето ме и мен на снимка пред символа на Америка - статуята на свободата, и то не като турист, а като US permanent resident :

За да се стигне до статуята, трябва да се вземе ферибот, с който се отива до островчето. Тази разходка ще я направя някой ден, и тогава ще има и нови снимки .

По улиците на Manhattan, пък и в другите квартали, често можеш да видиш (и подушиш ) подобна картинка: шишчета, пържоли и други вкусотии:

Цената е между $2-3 за парче. За сравнение, парче пица обикновено е между $2.50-$2.75.

Почти всички спазват стриктно сигналите на светофара, макар че има и изключения, основно от страна на испаноговорещите. Някои улици са доста замърсени, и не защото не ги почистват, а защото просто не смогват да ги почистят след тези милиони постоянно сновящи хора. Не съм виждал бели хора да хвърлят боклуци по улиците - това го правят обикновено латиносите и афро-американците, част от които не се отличават с голямо възпитание. Има и доста азиатци - китайци, японци. Обращението "негър" се смята за много обидно, и ако няма свидетели, може и да те понабият - афро-американците са много обидчиви и прекрасно знаят значението на думите "негър", "черен" и "маймуна", дори да са произнесени на български.

По улиците, особено през работно време няма много хора, но след 17 часа и вечер, да не говорим за Broadway и Times Square, е доста тъпкано - както с жители на Ню Йорк, така и с хиляди туристи и гости на града.

От тази част на Manhattan се вижда и единия от многото мостове (този, който се вижда зад гърба ми, е Бруклинския bridge):

На брега има акостирали множество атрактивни кораби и лодки, а на туристите се предлагат някои забавления, целящи измъкване от портмонетата им някой-друг долар:

Това на снимката долу е мястото, където до 11 септември 2001 година са били двете кули-близнаци на Световния търговски център:

Сега мястото е оградено и празно, някои от околните сгради още са в ремонт. След време на това място най-вероятно ще има мемориален комплекс.

В заведенията, магазините, офисите и ресторантите не се пуши (глобата е солена!), така че пушачите излизат на улицата и пушат на определените за целта места. В движение също се пуши. Според мен, процента на пушачи е доста по-нисък, отколкото в България. За това допринася и високата цена на цигарите - кутията е около $5. Лично на мен това, че не се пуши в заведенията (включително в баровете) много ми допадна.

Все още нямам кола, затова не знам всичките подробности за глобите, така че ще кажа каквото знам от другите. Всъщност, аз се явих на теоритичен изпит за закона за движение по пътищата. Въпросите са общо 20, от които можеш да сгрешиш само 6. Изпита струва $45. След него всеки кандидат за шофьорска книжка (българската не ми я признаха и не се интересуват от нея) трябва да изслуша 5-часова лекция за безопасност на движението по пътищата ($30) и след това може да си насрочи дата за изпит по кормуване (Road test), който можеш да го насрочиш по Интернет, определяйки дори района, в който ти е удобно той да се проведе (така се икономисват $15-20, които иначе ти ги вземат агенциите, възползвайки се от незнанието ти и резервирайки датата за изпит вместо тебе). След това online виждаш маршрута, по който ще те изпитват. Изпита по кормуване продължава обикновено 10-15 минути и струва $40-50.

Закона за движение по пътищата на щата Ню-Йорк е почти като българския и много прилича на този на другите щати. Книжката, или както тя тук се нарича, Driving license, носи маркировката на щата, в който е издадена, и при смяна на адреса на живеене при преместването в друг щат задължително се подменя с нова. Driving license е и основният документ на американците за удостоверяване на самоличност, защото има снимка на лицето и адреса му. За тези, които не са шофьори, има подобен документ за самоличност, наречен Non-driving license.

Та глобите са доста солени. Ако паркираш неправилно - $105. Ако колата ти бъде транспортирана принудително (подобно на софийските паяци) - около $500. За каране в пияно състояние можеш да влезнеш в затвора, и тук, за разлика от България, почти е невъзможно да подкупиш полицай. Особено след като става въпрос за малко пари. Паркирането в жилищните зони на определените за това места струва 25 цента за 20 минути, в Manhattan на места е по-скъпо.

Спирам дотук, и ще продължа във втората част на статията. Надявам се, че ви е било интересно да четете и гледате .

• Част
• Част 2
• Част 3
• Част 4
• Част 5
• Част 6