• Част 1
• Част 2
• Част 3
• Част 4
• Част 5
• Част 6

В настоящата втора част на бележките ми за живота в Америка ще ви разкажа с няколко думи за двете неща, с които се гордее всеки един нюйоркчанин - това са Manhattan и Central Park. Разбира се, има още много неща, които не са по-малко важни и ценни - островът на свободата със статуята, например, но във ограничения обем на тази част ще успея да ви опиша само тях. И то с малко думи и съвсем набързо, защото както Manhattan, така и Central Park имат много лица, които тепърва ми предстои да откривам и осъзнавам.

1. Manhattan

И така, за информация на тези, които не го знаят, Manhattan е остров, свързан с континента и с другия голям остров, на който се разполагат други части на New York, Long Island, посредством мостове и тунели, по които минава няколко линии на метрото. Пъровначално градът Ню Йорк е бил разположен само на остров Манхатън, но през 1898 година към него се присъединяват другите тогавашни четири градчета - Queens, Bronx, Brooklin и Staten Island.

Manhattan е районът, където се намират повечето небостъргачи, които сте виждали на снимките и във филмите. Там са известните на всеки човек улици Wall Street, Broadway, 5 Avenue, Times Square и др. Там се намират не по-малко известните квартали China Town, Little Italy и Soho. Най-накрая, в същия този Manhattan се намира и огромния централен парк Central Park, който, както ми обясни един човек, не бил най-големия парк на Ню Йорк, защото този в Куинс бил по-голям като площ. В този ред на мисли се сещам, че едно от нещата, които ми липсват тук, са дърветата по улиците - не че ги няма, ама са малко и не навсякъде. Градинките също са много малки като площ, но всички до една добре стопанисвани и поддържани. Парковете в Ню Йорк са десетки, но са крайно недостатъчни за един град, в който само в централната част живеят над 8 милиона човека, а в окръга Ню Йорк, според последните данни, над 21 милиона.

И така, ето ме в Манхатън, в делничен ден вечер - възможно най-подходящото време за запознаване с този район. Навсякъде е пълно с хора, покривите на небостъргачите се губят в небето, всичко е осветено със светлините на хилядите реклами. Стотиците заведения по улиците са пълни с хора, приключили работа и уговорили среща с някой познат/позната.

Качеството на образа на огромните дисплеи, върху които се изобразяват рекламите, е такова, че можеш от километри съвсем ясно да видиш образа върху тях. Не бих казал, че на мен ми харесва чак толкова много гъчканицата на небостъргачи в Manhattan, около които човек се чувства като мравка, макар че пак сме свидетели на съвместно съществуване на множество архитектури и течения. Manhattan е неповторим повече като едно невероятно творение на множество дизайнери и архитекти, създали сегашния му неповторим образ, и на практика всеки може да намери нещо, което да му импонира. На някои, обаче, точно огромното количество постоянно сновящи хора, коли и сгради му допада повече от тишината и спокойствието: както е казал някой преди години, "за вкусовете не се спори" (ако правилно съм го запомнил ).

Разбира се, не всички сгради в Manhattan са небостъргачи - има и доста сгради, които са не повече от 5-6 етажни. Небостъргачите, строени преди десетки години, се отличават от по-новите не само с височината си, но и с архитектурата - лично на мен те ми харесват повече.

Във входа на всеки има специално табло, на което има данни за материалите, използвани при изграждането му - за противопожарната безопасност тук се грижат много сериозно, защото при възникването на по-голям пожат последствията биха били, меко казано, катострофални, и то не само за една отделна сграда. Повечето сгради са с много помпозни фоайета с портиер и информационна система за живущите/наемателите.

По улиците има огромно количество хора, голяма част от които - туристи и гости на града. Постоянно проблясват светкавици, повечето хора снимат с цифрови апарати, но има и такива, които снимат с видеокамери. В момента, в който те видят, че снимаш, само дето не лягат на асфалта, за да не ти пречат, и се извиняват, че ти доставят неудобство.

Ремонтите по улиците на New York са често срещано явление, но обикновено не водят до катострофални последици за доста натоварения трафик, защото има достатъчно други маршрути и се работи експедитивно и целенасочено.

През деня движението по тротоарите с по-слабо, отколкото в пиковите часове в края на работния ден и вечер. Wall Street външно почти по нищо не се отличава от другите големи улици в Manhattan, например, от Madison, Lexington или 5 Avenue, и нищо не подсказва, че през офисите на финансовите институции и банки, разположени в небостъргачите на тази улица, ежесекундно преминават милиони електронни долари - повече, отколкото в която и да е точка на земното кълбо.

Има няколко улици в Манхатън, вървейки по които, в един момент се усещащ, че си заобиколен предимно от евреи със странните им костюми, шапчици и бради. Това са улици, на които повечето магазини са за диаманти, злато и други скъпоценни камъни, витрините на които и посред бял ден сияят ослепително.

А тази снимка съм направил от станцията на метрото в Sunnyside, Queens, която е на две преки, или както тук е прието да се казва, на два блока от моя апартамент:

Снимал съм Manhattan, намирайки се на съседния остров (Long Island), където са разположени двата големи Ню-Йоркски района Queens и Brooklin. Най-близо към нас вляво е синия небостъргач, в който се разполага администрацията на Citi Bank - това, доколкото знам, е най-голямата финансова институция не само в Америка, а и в света. Затова и аз си държа там жалките няколко долара, с които разполагам в момента, но се надявам да ги умножа в скоро време .

А това е сградата на Grand Central. Под нея е разположен огромен комплекс, включващ огромен транспортен възел с няколко метро- и влакови станции, магазини и ателиета:

Не помня вече на коя улица се разходих по тротоар, плочките на който имаха подобен вид:

Някои от цитатите няха много интересни, а илюстрациите - оригинални.

За финал реших да сложа и една по-обща снимка на част от Manhattan, която не съм я правил аз, макар че и това е възможно, ако се възползвам от туристическия дирижабъл, които постоянно кръжи над Ню Йорк. Тази снимка е правена от сателит, а на сайта, на който я намерих, има още доста такива, макар че всички те са свързани с трагичните събития на 11 септември 2001 година. По принцип, в Интернет можеш да намериш абсолютно всичко - тук нещата са на светлинни години от това, с което сме свикнали и го виждаме в българската част на световната мрежа, и голяма част от нещата могат да се вършат по телефона или online.

2. Central Park

Central Park е един оазис в центъра на острова, в който наистина можеш да починеш и релаксираш от адски напрегнатото ежедневие, да вдишаш чист въздух и да се отпуснеш. През седмицата парка е почти празен по разбираеми причини - в Америка май никой не може да си позволи да не работи, дори и да има спестени някакви пари, но в събота и неделя зелените му площи, пейки и ресторанти се изпълват с хора, дошли да се почувстват почти като на почивка.

Паркът е огромен, аз не успях да разгледам дори една четвърт от него, но и това, което го видях и което вие сега можете да видите на няколкото снимки, ме кара да мисля, че това е едно от най-красивите местенца в този огромен град, пък и не само в него.

Учудващо сещо така е това, че през октомври листата на дърветата са още зелени - макар че дневните температури вече са по-ниски, само някои дървета започват да пожелтяват.

В парка можеш често да срещнеш групички от почиващи, които сядат направо на тревата, хапват донесената или купената наоколо храна (цените на нещата за ядене в парка не са много ниски).

Огромните пространства са подходящи и за спортуване (сутрин много хора тичат по алеите, денем също):

В едно подобие на езерце видях дори гондоли, подобни на тези във Венеция, и други лодки за разходка:

Във парка има начин да изкараш и някой долар, особено ако се облечеш по-шарено и имаш поне някакви умения:

Както сам съм се убедил, дори и да не успееш да изкараш някаква мелодия, все ще се намери някой да ти даде някой цент (това ме подсеща да ви кажа, че в метрото често се срещат хора, които свирят и пеят по станциите или минават от вагон във вагон по време на движение и изпълняват разни композиции - свои и чужди, и очакват някой да им даде нещо). Всъщност, хората стимулират всякаква инициатива и я приемат съвсем нормално - наистина, по-добре е да се опитваш да правиш нещо, отколкото да седиш и да обвиняваш околните и държавата за това, че нямаш пари.

Разходката ми в парка приключи, защото започна да се стъмва и вече не се виждаше добре това, което снимам (в замяна на това направих доста снимки в Manhattan вечер), но се надявам, че съм успял да предам чрез снимките поне част от всичко това, което успях да видя само на едно малко по мащабите на Америка място - на остров Manhattan.

• Част 1
• Част 2
• Част 3
• Част 4
• Част 5
• Част 6