Въпреки, че статията ще говори за модификация на напреженията на R9800 карти, тя не е пряко приложима за 9800XT моделите на ATI поради факта, че при 9800XT се използва малко по-различна PCB и съответно други регулатори на напрежение. Тази статия е приложима за всички R9800 Non-Pro, R9800SE, R9800Pro, независимо от това дали са с R350 или R360 ядро.

*Заглавието на статията говори само за едно - чрез извършването на Vmod и повишаването на захранващите напрежения с почти всяка карта от фамилията R9800 ще можете да достигнете честотите на R9800XT модела - 412/365. Единствено при R9800 NonPro и наличната 3.0/3.3ns памет е възможно да не се постигнат 365MHz памет, но ще сте доста близко.

Преди да започна с изложението искам да направя няколко уточнения:

• Правенето на промени по видеокартата ви веднага води до загуба на гаранцията. Фирмата производител се е погрижил всичко на вашата карта да е пресметнато така, че тя да работи без проблеми. Модификациите от ваша страна са си ваша лична работа, вие сте купили тази карта. Но не дръжте на гаранция след евентуално “човъркане”.
  
• Пипането с поялник по видеокартата е опасно при положение, че не разбирате точно какво правите. Самата модификация, направена некадърно може да доведе до загуба на видеокартата, за която сте дали не малко пари.
  
• Модифицирането на картата с цел по-високо напрежение на паметта и ядрото води до повишено топлоотделяне и от там и до рискове от прегряване. Необходимостта от стабилно охлаждане е задължителна!
  
• След модификацията не може да очаквате чудеса. Повишението на честотите няма да е повече от 10% (за някои много, за някои малко), няма и как да е. Помислете дали реално имате нужда да правите тази модификация. Няма да получите 100FPS отгоре на Quake3 или пък 2000 точки на 3D MARK.
  
• Аз, като автор на тази статия по никакъв начин не нося отговорност ако след модификацията вашата карта не работи вече. Мод-а е изпитан и със сигурност работи и един провал и загуба на картата трябва да го отнесете само до вашата лична некадърност и неумение да боравите с поялника.

След като сте прочели почерненият текст и сте продължили да четете и тези редове след него значи, че сте наясно какво правите и или сте достатъчно глупави или достатъчно храбри. Който и от двата случая да е на лице е ясно, че ще искате да опитате да получите няколко десетки MHz отгоре. A колко точно отгоре много зависи от вашата видеокарта в частност и най-вече до качеството на ядрото и паметта. На някои карти ще се види по-голям прираст в производителността от колкото на други. Но едно е ясно – прираст ще има винаги. Повишаването на напрежението води неминуемо и до повишаване на работната честота, но също и до топоотделянето. При моите тестове с Sapphire Radeon 9800 NonPro 128MB преди и след модификацията се получиха съвсем логичните изводи:

Преди модификацията:

• със стандартното охлаждане – стабилна честота от около 400MHz за ядрото, картата загряваше сериозно.
  
• Стандартно охлаждане +80мм перка – стабилна честота от около 430MHz за ядрото, картата отново загряваше доста.
  
• Използване на Tt GIANT II – стабилна честота от около 440MHz за ядрото, картата загряваше не малко.
  
• Използване на Tt GIANT II + 80мм перка – стабилна честота от около 445MHz за ядрото, картата загряваше нормално.

Паметта (3.0ns Infineon) работеше без забележки на честоти до 325MHz (650MHz DDR).

Резултатите след модификацията ще ви ги кажа чак след като я направим и нея ?

За самата модификация ще ви трябват следните неща:

• 1бр. ATI Radeon9800/ Radeon9800Pro
  
• допълнително охлаждане за видеокартата – ядро и памет.
  
• 1бр. Поялник, не повече от 20-30W модел, както и малко припой.
  
• 2бр. 10k Ohm (10 кило ома) потенциометър (pot), с тях по-лесно се работи.
  
• 1бр. мултицет

Потенциометъра е най-добре да го запоите към два по-дълги проводника, че да ви е по-лесно после със самата модификация. И двата ми 10k Ohm pot-а са с достатъчно дълги проводници, че да няма проблеми. Всъщност всеки може да си реши колко дълги да са тези проводници според неговите предпочитания..
Използването на потенциометър (pot) позволява на динамично повишаване и намаляване на напрежението към ядрото за разлика от фиксираният резистор, който ще позволи получаването на едно фиксирано напрежение. Така “играчката” е доста по-голяма отколкото при използване на pot.

Сега, мултицета е много важен в случая, защото с него от една страна ще си премерите потенциометрите за да ги настроите на максимално (10k Ohm) съоротивление, a от друга ще си измервате моментното напрежение на ядрото и паметта. Особено последното е много важно да се направи, защото прекалено много напрежение към ядрото и паметта ще ги убие за отрицателно време, дори и да сте много добър при запояването и охлаждането.
За да ви стане по-ясно кои са участъците, в които ще работим ще ви “подчертая” (или по-скоро побелея) и двата основни регулатора на напрежение, на паметта и на GPU:

Измерването на моментната стойност на напрежението на GPU и на DDR паметта се извършва на различни места естествено, които ще можете да видите на снимките:

Измерването на GPU напрежението се извършва чрез свързване на ground сондата на мултицета примерно в едната от двете “маси” на MOLEX конектора, а с другата сонда допирате до посочената точка. Това е единият от двата крака на кондензатор в горната част на платката, в близост до Semtech SC1175 регулатора на напрежение, който и отговаря за напрежението на ядрото. Разбира се измерването трябва да се извърши при работещ компютър. Внимавайте много при измерванията, защото ако окъсите нещо по платката със сондата на мултицета може дори да си съсипете видеокартата.

Измерването на напрежението на паметта се извършва по същият начин, както е при ядрото. За ground най-добре използвайте двата средни конектора на MOLEX-а, а другата сонда допрете до посоченият крак на кондензатора и задръжте докато показанието се стабилизира.

Няма да е лошо първо да си измерите сегашните (default) напрежения на картата, за да имате представя горе-долу за какви увеличения ще говориме. Стандартно R9800 ядрото a.k.a. R350 работи на 1.7V, но това варира при различните карти. При някои може да видите 1.65V, при други дори 1.75V. Картите, при които имаме повишено напрежение над стандартното не се поддават на много голям овърклок, за разлика от тези, при които стандартно е зададено напрежение, по-ниско от 1.7V.
Напрежението на паметта е 2.9V, като това напрежение също варира в тесни граници.
Освен тези две основни напрежения имаме и вторично DDR напрежение (Vddq) на паметта, както и Vref напрежение на ядрото. Пипането на тези две напрежения е малко опасно, като освен това трябва да имаме и известна зависимост между стойностите на двете. Поради това тези две напрежения няма да ги закачаме, основните две дават достатъчен прираст.

И така, след като си знаем стандартните стойности на напреженията можем да започваме. Естествено първо ще стане дума за повишаване на напрежението на ядрото, след това ще се заемем и с паметта.

Напрежението на ядрото се управлява от 2-фазният Low Power Dual Synchronous DC/DC Controller на Semtech – SC1175CSW. Както и при мод-овете на напрежението на процесора на дънните платки и тук ще използване трика с “лъжене” на регулатора по обратната връзка – Vsense (Pin18). Чрез добавянето на резистор ще симулираме пад на напрежението към ядрото на видеокартата, като така ще стимулираме регулатора да подаде повече напрежение към ядрото. Това става чрез добавяне на 10k Ohm потенциометър между Pin18 и Pin20 на регулатора. Това е стандартното място. Чрез проследяване на пистите около регулатора по платката се оказа, че на мястото, където трябва да е елемент C88 единият контакт е свързан с Pin18 на регулатора SC1175CSW. Това значи, че вместо да запояваме върху Pin18 е по-добре да запоим на свободното място за C88. Затова и на снимката Pin18 е показан като алтернативно място, а C88 – като главно. За “МАСА”, за запояване на другият проводник на потенциометъра може да използвате всяко замасено място – Pin20, посоченият втори крак на кондензатора или да направите като мен – да използвате единият от двата “крака” на MOLEX конектора за целта. Това можете да го видите на снимката за mod-а на DDR паметта.

Предполагам снимката е достатъчно ясна, че да можете да се ориентирате. Няма значение дали сте избрали комбинацията Pin18 – Pin20 или пък местата, които аз избрах – единият контакт на C88 и Ground от MOLEX конектора – важното е да запоите проводниците на потенциометъра правилно и стабилно. Да няма връзка и със съседни елементи, което би довело до изгоряла карта в момента, в който пуснете машината да проверите какво сте направили.

Не забравяйте също и, че потенциометрите трябва да са настроени на MAX съпротивление (10k Ohm), иначе може и да стане голяма беля ако са на много ниска стойност.
След като сте направили и проверили мод-а за напрежението на ядрото е добре да проверите какво сте направили като пуснете видеокартата да поработи. При зададено съпротивление от 10kOhm вероятно няма да има промяна на напрежението. Проверете това веднага! Не развъртайте в обратна посока потенциометъра (с цел намаляване на напрежението) веднага, ами проверете дали вашият R9800/Pro работи напълно нормално и без видими проблеми в качествота на картината. Дори го проверете до колко се клоква в момента и дали съвпада с предишната МАХ стойност на честотата.

Ако всичко е нормално и няма проблеми можете вече да увеличите напрежението към ядрото (като преди се предполага, че е сложено доста по-стабилно охлаждане на ядрото! ), но с малки стъпки. При default напрежение от 1.73V на моята карта Sapphire 9800 завъртането в обратна посока на pot-а с малки стъпки водеше до съвсем леко увеличение на стойността на напрежението към ядрото. При положение на pot-а от около 5kOhm стойността на напрежението беше около 1.83V.

Имайте в предвид, че при повишаване на напрежението на ядрото топлоотделянето се увеличава много. Може да ви се стори, че дори ядрото е започнало да грее х2 повече. Не препоръчвам повишаване на напрежението на ядрото повече от 1.9V, за хората с водно охлаждане на видеокартата – 1.95V. Не забравяйте, че можете да убиете видеокартата си чрез системно прегряване в следствие на недостатъчно охлаждане и много повишаване на напрежението на ядрото.

Да предположим, че тестовете са минали безпроблемно и сте сигурни, че мод-а е минал успешно. Сега вече можем да пристъпим към модификацията за повишаване на напрежението на паметта:

При модването на регулатора на Intersil (ISL6522CB - Pulse-Width Modulator (PWM) Controller) за напрежение към паметта отново имаме едно основно място – Pin5 на регулатора, но чрез проследяване на пътечките се установи, че имаме и по-удобно място за извършване на модификацията. Това място съм го означил като Vddr Mod, като Pin5 на регулатора го оставих да е алтернативното място. За МАСА можете да използвате мястото, което аз използвах за свързването на “МАСА” проводника и на двата pot-а – MOLEX конектора, както е показано на снимката.

След като сте запоили правилно и този pot е хубаво отново да пуснете картата да поработи (е то какво ли друго ви остава), като отново замерете напрежението към паметта. Не се стряскайте, че вече работното напрежение към паметта ще е около 3.2-3.3V. Това не е прекалено много, като се има в предвид, че използвате радиатори за паметта!

Проверете отново стабилността на картата, като отново проверете новият МАХ на честотата на паметта. Не повишавайте напрежението на паметта повече от 3.4V. Някои използват 3.5V без проблеми, но това ми се струва вече прекалено много. Със сигурност трябва да осигурите и вентилатор, който да обдухва радиаторите на паметта, които ще загряват със сигурност.
Ако 3.3V ви се струва много висока стойност винаги можете да замените 10kOhm потенциометъра с 15kOhm и да започнете увеличението на напрежението от по-ниска стойност.

След извършването на модификациите моята карта заприлича на ей това:

И така, какво точно ни помогна повишаването на напрежението на ядрото и паметта:

• Чрез повишаването на напрежението на ядрото до 1.9V постигнах стабилна честота от 480MHz, като така се получи стабилно увеличение на честотата на ядрото с 35MHz. За сметка на това ядрото грееше страшно много и дори Giant II цулера с допълнителната 80мм перка не успяваше напълно да се справи.
  
• Чрез повишаване на напрежението на паметта до 3.33V постигнах стабилна работа на паметта от 355MHz (710MHz DDR), което е едно добро постижение за 3.0ns BGA памет. С увеличаване на напрежението до 3.4V и малко отгоре и добавяне на вентилатор за по-добро охлаждане паметта работеше и на честоти от 365MHz (730MHz DDR).

Така от стандартно работещата на 325/290 карта на Sapphire 9800NP след всички модификации получих карта, работеща на 480/365, което като цялостна производителност е по-добре от най-новото от ATI – Radeon 9800XT (415/365).

Заключение

Както виждате не само процесорите и системната памет могат да бъдат подлагани на повишаване на работното напрежение. При видеокартите това повишаване не предлага много големи скокове в работната честота като цяло, но пък за сметка на това и едно такова елементарно повишаване на честотите води до не малък прираст в производителността.

Тук обаче е мястото да се замислим дали всичко това си заслужава риска да съсипем една 200$+ видеокарта, която така или иначе си е достатъчно бърза. Отново ще повторя, че подобна модификация е безсмислена за обикновеният потребител. Просто няколкото FPS отгоре, които ще получите след повишаването на работните напрежения не си заслужават риска, който ще трябва да поемете, пък и допълнителните разходи за охлаждане. Една карта от този клас се клоква достатъчно много и без да й добавяте напрежение, така че е излишно допълнително да я тормозите.

Подобна модификация има смисъл само ако гоните някакви върхови резултати или пък се състезавате в някакви игри или приложения – 3D MARK е една от тях. Преди появата на това “приложение” много малко от хората просто за спорта правеха подобни модификации на своите графични карти. Сега вече е друго – “спортисти” в категорията “3D MARK” се навъдиха достатъчно много, което доведе и до тези екстремни модификации.

Sapphire R9800 NP беше предоставен от вносителя на Sapphire за България - MOST Computers