Днес фирмата NVIDIA е най-популярният производител на графични чипове за всички потребителски пазарни сегменти - от евтините чипове за офис приложение до мощни модерни чипове за "тежките" геймъри, които понякога могат да съперничат в D3D и Open GL тестовете на професионалните карти, струващи по няколко хиляди долара.

В този материал няма да разглеждам чипове от типа на Riva TNT/TNT2 поради причината, че те вече не са в производство и са доста стари, макар че още да се предлагат на пазара от асемблаторските фирми, а ще обхвана серията акселератори GeForce 2, 3, 4 и FX.

NVIDIA GeForce2 MX

Това бе първият чип от тази фамилия, различаващ се от "оригиналния" чип от семейството GeForce 2 GTS по намалената широчина на шината към паметта ( 64 бита, вместо 128) и двойно по-малкия брой на рендващите конвейъри (два вместо 4 , както е при GeForce2 GTS).

Когато се използва DDR SDRAM, шината към паметта винаги е 64 битова, но тъй като чипсетът поддържа и SDRAM, при използването на този тип памет шината към нея е 128 битова. Тъй като DDR паметта работи по двата фронта на сигнала, производителността на платките с 128-битова SDRAM приблизително е равна на производителността на платките, използващи 64 битова DDR SDRAM.

Съществуват варианти на платките с 16, 32 и 64 MB памет, като тези, използващи 16 MB, винаги използват 64 битова шина към паметта, без значение на типа на иползваната памет.

След появата на този чип на пазара, NVIDIA решава да разшири предлаганата гама изделия, иползващи този чип, и започва да предлага негови три модификации: GeForce MX 100, MX 200 и MX400, в настоящето време най разпространените чипове на пазара.

GeForce2 MX100

Първият вариант на семейството, който така и не достигна до производството поради ограничената до 32 бита шина на паметта и много ниските честоти, на които работи ядрото, не успя да привляче вниманието на производителите на дънни платки, предпочели да произвеждат видеокарти с MX 200 и MX 400.

GeForce2 MX200

Този чип е пряк заместник на чипа Riva TNT2. Шината към паметта е ограничена до 64 бита и не зависи от използваната памет. Честотата, на която работи ядрото, е по-ниска, отколкото при MX400. (Виж таблицата по-долу).

GeForce2 MX400

Този най-голям брат на семейството MX 100/200/400 е пряк заместник на оригиналния MX, отличаващ се от него, обаче, по увеличените честоти на паметта и ядрото.

NVIDIA GeForce2 GTS

Семейството чипове GeForce2 GTS в момента са 4 модификации: GeForce2 GTS, GeForce2 Pro, GeForce2 Ultra и GeForce2 Ti.

Разликите между тях, както се вижда от таблицата по-долу, са в честотите, на които работят паметта и ядрото на GPU. Първоначално бяха произведени модификациите GTS, Pro и Ultra, а впоследствие, заедно с анонсирането на "олекотените" версии на GeForce 3: Ti 200 и Ti 500, бе пусната и GeForce 2 Ti, на която ядрото работи на същата честота, на която работи ядрото на старшата карта от серията GTS (Ultra), но честотата на паметта е понижена като на GeForce GTS Pro.

NVIDIA GeForce 3

Този чип, до официалното излизането на GeForce 4, е най-мощният чип, произвеждан от компанията. След представянето на първия чип от фамилията, "чистия" GeForce 3, NVIDIA, изплашена от реакцията на пазара на космическата му цена (първоначално картите с този чип струваха около $500) много бързо пусна два други чипа - единия, GeForce 3 Ti 200 с намалени честоти на паметта и ядрото, който е и осезаемо по-евтин, и Ti 500, който е по-бърз и от GF 3 благодарение на по-високите му честоти.

NVIDIA GeForce 4

Фамилията от чипове включва всъщност четири семейства: две за професионалните видеокарти и две - за любителските, като всяко едно от тях е веднъж за ниския клас и веднъж - за високия.

Чиповете от серията MX са базирани донякъде върху архитектурата на GF2 MX чиповете и са предназначени за ниския клас видеоконтролери, призовани да сменят GeForce 2 Ti.

Високия клас чипове от фамилията GeForce 4 носи наименованието Titanium, и също е в три варианта: 4200, 4400 и 4600.

Забележка.

Всички данни от таблицата съответстват на официалните спецификации на NVIDIA за всеки от графичните чипове. Но трябва да се знае, че производителите на видеокарти могат да се отклонят в едната или другата посока, намалявайки или увеличавайки честотата/честотите, на които работят чиповете, по този начин произвеждайки карти, които са по-бавни/по-бързи от еталонните. По-бързите карти се познават обикновено по добавките към имената им от типа на "Gold", "Platinum", "Special", "Golden Sample", а по-бавните - по надписи от типа на "LE", "SE".

Затова пропоръката ми е да се поинтересувате при покупката на картата, на каква точно честота работи ядрото и паметта при избрания от Вас екземпляр, сравнявайки я с тази от таблицата. Най-идеалният свободно разпространяем в Интернет софтуер, който може да Ви "каже" тези стойности, е програмата Power Strip, която може да си я свалите от тук.